измъчваше. И това, което бе още по-лошо и за което тя не искаше да мисли, бе, че непоносимата жега в съседната стая бе предизвикана от собственото й учестено дишане и от силното пробождащо усещане, което дори и сега изпитваше в слабините си. В коридора се чуха стъпки. Старлет замръзна.
— Кой е? — прошепна тя тихо, като се приготви да избяга. Знаеше, че сега е моментът, преди той да е открил скривалището.
— Джейд — отвърна приятелката й.
Старлет въздъхна с облекчение, когато красавицата от Ориента се появи. Джейд държеше високо една запалена лампа. Беше дошла да помогне на Старлет, в случай че приятелката й се нуждае от това. Така се грижеха те една за друга.
— Много се разтревожих, като разбрах, че Маккалистър е бил при теб. Добре ли си, скъпа?
Старлет кимна мълчаливо. Нямаше вяра на гласа си. Тя доверяваше живота си на това момиче. В това отношение то бе незаменимо. Джейд работеше при Розалия, защото обичаше силата на парите. Веднъж вече бе станала държанка на могъщ главатар — още преди да успее да избяга от страната си, и се беше заклела никога да не става робиня на друг мъж. В това отношение тя приличаше на Старлет. Тъмните й очи огледаха лицето на Старлет.
— Нищо не ти направи, нали?
— Добре… се чувствам — измънка Старлет. — Хайде да се измъкваме оттук.
Джейд се завъртя и тръгна напред. Старлет я последва. Трябваше само да се обърнат и да тръгнат по тесния коридор, който се сливаше с друг, после да стигнат до стълбите и да се спуснат надолу. След това имаше само още няколко крачки до една врата, през която се излизаше на една тайна пътека покрай реката.
Като Рейвън тя често беше минавала по тези коридори. Джейд Су Линг знаеше какво е приятелство. Тя нямаше да издаде тайните й. Дори и заради Маккалистър.
Тогава Старлет мълчаливо се закле.
По-късно Деър много се чуди къде е изчезнала тайнствената жена. Но вече беше много късно, а той бе ужасно изморен. Отпусна се на леглото и преди да се опита да мисли, полузатворените му клепачи паднаха тежко. Напълно изтощен, той спеше дълбоко. Тъмнокосата му глава се бе сгушила в меката възглавница. Уханието й още бе в стаята и в мислите му. В съня си той продължаваше да усеща меката кожа и твърдите, високи гърди. Не трябваше да забрави да пита Розалия кое е това момиче. Защото в едно нещо бе сигурен. Искаше я отново и то много повече от всяка друга жена, която можеше да си спомни.
Глава 6
От ранни зори още денят бе прекрасен е безоблачен. „Чудесен ден за пазар“ — помисли си Старлет Тримейн. Стана и дръпна завесите на спалнята си. Небесносините й очи огледаха улицата и видяха наизлезлите хора, които сновяха нагоре-надолу. Набързо довърши тоалета си, реши да пропусне закуската и за двадесетина минути беше готова.
Преди годишната вечеринка, която църковното настоятелство даваше, градската шивачница беше отрупана с поръчки. Тя беше само след две седмици и Старлет знаеше, че трябва да слезе долу навреме, за да поздрави първите клиентки.
Както предполагаше, пред вратата вече стояха няколко жени и чакаха да отвори.
— Добро утро, госпожи — поздрави тя приветливо, усмихна се и отвори широко вратата.
Жените влязоха и се наредиха една зад друга.
— Влезте вътре да поразгледате. Имам да свърша още едно-две неща набързо и веднага ще дойда при вас. Май ще имаме тежък ден — каза тя на шивачката Хуанита, която я бе последвала в работилницата в дъното на магазина.
— И аз така мисля — отвърна Хуанита.
Тя окачи пелерината си на една кука и седна до дългата маса, където прекарваше работния си ден, заета с шиенето на дрехите, които Старлет измисляше.
— Казах на Карлос, че вероятно ще се върна чак след осем — кафявите й очи погледнаха разтревожено, въпреки усмивката й. — Разбира се, близначките дотогава ще са подлудили горкия човечец. Аз успявам да се справям, когато нощем той остава да работи в хотела, но той…
Старлет знаеше, че Карлос често се оплаква от грижите си за децата. Но трябваше да го прави, за да може Хуанита да работи. Според нея на него не му тежеше толкова това, колкото фактът, че жена му също трябва да работи, за да свързват двата края. Карлос бе добър човек, но имаше един грях — твърде много мъжка гордост.
— Ще се справи — увери тя Хуанита. — И той, и децата могат само да се радват, че прекарват времето си заедно. Аз още си спомням с радост прекрасните моменти, които сме прекарвали заедно с татко. Твоят Карлос и момичетата сега преживяват мигове, за които ще пазят вечно спомен.
Хуанита благодарно й се усмихна.
— Вие като че ли винаги знаете какво да кажете, за да ме развеселите. Gracias, senorita, че ми помагате да не се чувствам толкова виновна, че ги оставям всеки ден. Ако някой път мога да ви помогна с нещо, само ми кажете.
— Няма нужда да ми благодариш, Хуанита. Нима не помниш, че сме приятелки. Ти и без това правиш много за мен, като ми помагаш в магазина. Аз наистина не зная как бих се справила с работата без помощта ти.
Старлет чу, че звънецът на вратата издрънча.
— Като стана дума за това… мисля, че е време да започваме.
— Винаги, когато кажете, съм готова — бодро отвърна Хуанита.
През останалата част от деня работиха бясно, без секунда почивка. Жените пристигаха една след друга цяла сутрин, а също и следобед. Старлет и Хуанита не повдигаха нито за миг глава, за да могат да изпълнят всичките поръчки.
Тъй като не се страхуваше от работа, Старлет не се оплакваше от дългите часове, прекарани в магазина. Тя бе висока, слаба, грациозна и винаги елегантна. Носеше светлорусата си коса скромно, но изискано. Винаги се усмихваше на всички. Изразителните й очи блестяха, жадни за живот. Очертани от гъсти черни мигли, очите й бяха с цвят на тюркоаз. Те бяха най-красивото нещо, което притежаваше.
Тя не отричаше, че е хубава. С готовност обаче признаваше, че има други, много по-красиви и с много повече поклонници от нея. Рядко излизаше с някого на обществени места, освен с Джейк, а напоследък бе започнала да избягва да излиза и с него. Ако имаше нещо, което Старлет обичаше, това бе работата й. От първия ден, в който отвориха магазина, тя се отдаде само на неговото процъфтяване. Поръчваше лично всички тъкани, а също така измисляше и модели, като използваше въображението си и не разчиташе на други кройки. Роклите й веднага се продаваха.
Лелята на Старлет, Хилда, пълна и весела матрона, работеше с не по-малко усърдие и винаги бе редом с нея, но в началото на седмицата я бяха извикали в Санта Фе, за да се грижи за болната си сестра, и не я очакваха до няколко дни. Тъй като бяха в намален състав, а още десетина жени чакаха за проба, Старлет се радваше, че никоя не дава признаци на недоволство, а всички изглеждаха доволни от това, че поне за
