— Небеса! Той, изглежда, е и възпитан и има добро сърце — потресено измърмори Ребека.
Публиката в шивачницата го гледа мълчаливо известно време. Сега дори и Лора бе започнала да се разколебава.
— Е… може, все пак, и да греша — призна тя глуповато.
Жените продължиха да гледат след него. Ентусиазмът им се бе поохладил. Мъжът се изправи, пожела приятен ден на майката и на децата и отмина надолу. Точно тогава един порив на сухия вятър отметна палтото му от здравото му мускулесто тяло и откри тайната награда. Жените до витрината на шивачницата замръзнаха при вида на револвера, който висеше на дясното му бедро.
Строгата физиономия на Лора още веднъж се оживи.
— Казах ви, че е той — тя се извърна и потърси с поглед Старлет. Като видя, че е спряла да шие и се е изправила до тезгяха, Лора я повика: — Старлет, ела и ти! Той не може да разбере, че го гледаме.
Те мълчаливо размениха погледи и Лора се засмя:
— Трябваше да се досетя, че ти не би се интересувала. Той всъщност е доста красив. Красотата му е малко… първична, но съм чувала, че някои жени намират това за привлекателно. Разбира се, ти и след милион години няма да си от тях, нали?
Бузите на Старлет поруменяха от тези думи, но в следващия миг кръвта й се смръзна, когато чу, че Ребека възкликна:
— Божичко! Той идва насам, Старлет!
Думите й разклатиха самообладанието на Старлет. Тя се олюля и при това движение събори кутийката с перлени копчета, които още не беше прибрала, и ги разпиля по пода, но дори не забеляза това. За един миг се озова до витрината, забравила предишната си сдържаност. Не можа да си поеме въздух, когато надникна зад завесата и видя, че той наистина крачеше към магазина. Беше вече толкова близо, че тя чуваше звънтенето на сребърните му шпори и лекото потракване на токовете на ботушите му по дървените греди на тротоара. Изведнъж той като че ли усети, че тя го гледа, и очите им за малко не се срещнаха. Старлет потрепери, като че ли той отново бе погалил най-интимното място на тялото й. С изненада отбеляза, че няма нищо смразяващо в очите, които като че ли се забиваха в нейните. Те бяха особено светлозелени със златисти точици и кръгове около тях, като горски извор, целунат от лятното слънце. Тя не пропусна да види, че в погледа му се спотайва следа от тъга и болка. В очите му гореше див, тайнствен плам, който накара сърцето й да се вледени от страх. Това бяха очи, видели много, и то неща, които щяха да я накарат да трепери, бе убедена в това. Запита се на колко ли години беше. Тридесет и три, тридесет и пет! Убиваше с лекота и несъмнено бе по-бърз от мнозина други, защото за наемен убиец бе доста стар — повечето от тях умираха още на младини, и то от жестока смърт.
Старлет продължи да го разглежда. Мислеше си, че плътната завеса, надиплена на прозореца на витрината, я скрива добре. Дори и да искаше, тя знаеше, че не би се отдръпнала. Беше видяла достатъчно скитащи се каубои и закоравели вакерос.2 Повечето от тях бяха попаднали в затвора за нарушаване на обществения ред, тъй като бяха стреляли в бара. Но те не бяха убийци, а просто гуляйджии.
Този мъж беше наемник до мозъка на костите си. Говореше се, че убива, без изобщо да са го предизвикали, че ръцете и душата му са покрити с кръвта на безброй жертви, застреляни от него.
Да, той щеше да превърне в ад живота на града. Старлет не се съмняваше ни най-малко. Това я върна към действителността. Тя превъзмогна обзелата я паника и нареди на Ребека, която бе най-близо до вратата:
— Бързо, заключи!
Момичето хвана с треперещи ръце ключа. То дишаше тежко от вълнение.
— За Бога, побързай! — извика й Старлет.
— Бързам! — изпищя тя.
Твърде късно. Кракът вече бе стъпил на прага. Сребърните шпори иззвънтяха. Старлет замръзна. Топката на бравата бавно се завъртя.
Глава 7
Звънчето над вратата издрънка и пантите изскърцаха, когато тя се отвори широко. Изведнъж в света на Старлет нахлу висок мъж с широки рамене и тъмно лице. Тя притаи дъх. Как бе възможно да намира такъв негодяй за симпатичен? Отмествайки насила погледа си от него, тя се обърна към жената, която стоеше редом. Имаше източни черти и бе изключително красива. Старлет я познаваше добре, но след като знаеше, че Джейд не би одобрила откритата проява на тяхното познанство, запази за себе си поздравите към нея.
— Добро утро, дами — каза Маккалистър. Зелените му будни очи обходиха стаята и жените, като запазиха израза на особено бдителна съсредоточеност.
— Добро да бъде — отвърна Старлет, стараейки се да остане колкото е възможно по-спокойна. — Мога ли да ви бъда полезна с нещо, мистър?
Тя почувства как кръвта се отдръпва от лицето й, когато неговият твърд поглед са спря на нея отново, изучавайки я внимателно.
— Надявам се определено да можете, мадам. Бих искал нещо по-специално за моята приятелка — поясни той с дълбок и чист глас, което я изненада. Сякаш в стаята нямаше никой друг, освен нея, макар че останалите жени продължаваха просташки да го зяпат. — Нещо красиво… нещо, което да подхожда на една дама.
Ясно се чу въздишка на негодувание и изненада от страна на жените, които стояха до прозореца. На Старлет й се искаше жените да не забравят кой бе човекът, на когото се противопоставяха. Той би могъл да ги изпозастреля всичките, ако направеха нещо, което не му се харесваше. Тя задиша дълбоко и се молеше да няма никакви сцени.
— Аз… с удоволствие бих потърсила нещо, мистър, но вероятно вие няма да имате нищо против да дойдете някой друг път… когато не сме толкова заети. — Когато той се намръщи, тя побърза да поясни. — Виждате ли… днес просто нямаме свободни хора, а на мен ще ми бъде много неприятно да ви карам да чакате напразно.
— Но аз съм търпелив човек, мис…
— Тримейн — допълни тя меко.
— Аз не бързам. Нямам нищо против да почакам, мис Тримейн.
Погребани спомени, болезнени емоции изведнъж обхванаха Старлет, макар че тя можеше да се чуди само защо. По някаква странна причина Маккалистър предизвика образи и настроения от някакво друго време. Агонизиращи емоции, които бе потискала, макар и погребани, сега се изляха върху нея. Да, мъжът, когото тя бе познавала отдавна, много приличаше на Маккалистър, макар тогава да беше много по- млад.
Висок, тъмнокос, с някаква грубовата красота и подкупваща усмивка, но всъщност ледено студен до мозъка на костите. Старлет бе разбрала години по-късно, след смъртта на баща си, че мъжът, който бе влязъл сега, се бе промъквал в леглото на мащехата й почти всяка вечер като любовник на Касондрия — един от многото през онези години.
И най-важното, тя никога не бе забравила, че той беше там през онази същата вечер, когато баща й умираше. Онази същата вечер, когато тя бе чула баща си да вика нейното име и да моли мащехата си да му помогне. Но Касондрия бе отказала и бе изплашила Старлет толкова много, че момичето ужасено отказваше да напусне стаята си. Макар че това се бе случило преди седемнадесет години, болката от онази нощ щеше да остане завинаги в нея така жива, сякаш всичко това бе станало вчера.
Тя забеляза как очите на Маккалистър се присвиват.
— Ако все пак настоявате, тогава мис Су Линг и аз ще дойдем в удобно за вас време, мадам. Да речем, утре следобед?
Старлет преглътна с мъка, мислите й летяха през главата. Тя и Джейд Су Линг с времето бяха станали приятелки и Старлет й бе шила модни дрехи. Тя не понасяше обстоятелството, че Джейд настояваше да прикриват своите взаимоотношения поради опасността от накърняване репутацията на Старлет в обществото. Старлет се бе подчинила на желанието на приятелката си, но в момента бе страшно изкушена
