— Наистина ли? — отвърна тя подигравателно.
— Никога — присмя се той. — Никой не може да вземе един твърд предмет и да го накара да изчезне някъде, а след това да направи така, че да се появи отново само с едно махване с ръка. Невъзможно е.
— Въпросът е ръката да бъде по-бърза от окото, Джейк — каза тя.
Джейк гледаше втренчено разтворената й длан и след това погледът му се вдигна към лицето й. Там, в ръката й, лежеше иглата му за вратовръзка, която само преди минута си стоеше здраво забодена на шалчето му.
— За… за Бога… как го направи, Старлет? — запита Джейк с широко разтворени от изненада очи.
За миг нещо пробягна по лицето на Старлет и изчезна.
— Това е магия, Джейк — отвърна тя простичко. — Какво друго мога да ти кажа?
Той кимна с глава, като все още изглеждаше объркан.
— Заявявам, Старлет, че ти си най-интригуващата жена, която съм срещал. — Той се засмя някак неуверено. — А аз си мислех, че знам за теб всичко, което трябва да се знае.
— Всички ние имаме своите малки тайни, Джейк — отвърна тя, наслаждавайки се на ефекта с най- голямо удоволствие.
За радост на Старлет успяха да си намерят много добри места. Тъкмо седнаха на столовете си, разположени на балкона, и газовите лампи започнаха да гаснат една по една.
Само за минута тълпата притихна и един представителен мъж в яркочервено сако се промъкна между завесите и излезе напред на сцената, за да обяви откриването на представлението.
През първата половина на спектакъла ги развличаше човек с танцуваща мечка, акробати, прехвърлящи си горящи факли и саби, и певица с гарвановочерна коса, която изпя трогателна романтична балада, предизвиквайки сълзи в очите на Старлет. Объркана, тя сведе поглед към плетената си чантичка с маниста, която лежеше в полата й, тъй като не искаше Джейк да забележи чувствата й.
След като певицата се оттегли от сцената, светлината на газовите лампи се засили отново и същия церемониалмайстор обяви, че ще има петнадесет минути почивка, преди да видят втората част от спектакъла.
Старлет набързо избърса влажните си очи с ръка, но едва след като забеляза внимателния поглед на Джейк.
— Добре ли си, скъпа? — запита преценяващо Джейк, гледайки я заинтригувано.
Загрижеността му бе очевидно искрена и тя се принуди да се усмихне.
— Да… това е просто от дима на пурите… ще се оправя — увери го Старлет, като почти успя да убеди и себе си, че задименият театър, а не мечтателно лиричната балада е причината за сълзите й.
Не можеше да си обясни вълната от тъга, която я заля цялата. Дори сега, години след смъртта на баща й, имаше моменти, когато се чувстваше напълно самотна и необичана от никого. Това, разбира се, не беше вярно. Тя имаше леля си Хилда и дори Джейк, както и много други, които държаха на нея, но някак си това не й беше достатъчно.
След като излязоха навън и се отдалечиха от тълпата, изведнъж тя се стресна от някакво странно усещане — горещина, като от светкавица, пропълзя по гръбнака й. Почувства, че някой я гледа втренчено. Погледът й започна да опипва лицата в тълпата, да ги изучава едно по едно, но не забеляза никой, който да й обръщаше някакво внимание. Старлет си припомни, че изпита същото чувство в затъмнения салон на вариетето, когато се бореше с емоциите си, слушайки думите на любовната балада.
С ъгълчето на очите долови нещо и тя изви поглед наляво, където го видя. Стоеше под една газова лампа. Бледата жълта светлина оставяше в сянка дългото му, стройно тяло. Тя почувства топлината на неговия поглед, проникващата чувственост, която той излъчваше, и дъхът й секна в гърлото. Разбираше, че доброто поведение предполага да се обърне настрани, но се чувстваше прикована от този безразличен поглед и стоеше безпомощна. През ума й премина вихрушка от мисли за него — повече, отколкото той би трябвало до представлява интерес за нея. Стискаше в ръце белите си ръкавици от ярешка кожа.
Начинът, по който бе подпрял с пренебрежение едното си широко рамо към дървения стълб, бе първото нещо, което бе задържало неволното движение на погледа й върху него. Той бе кръстосал ръце пред гърдите си, единият от мускулестите му крака бе сгънат и подпрян под невероятен ъгъл, на лицето си имаше изражение, което показваше, че не дава пукната пара за лудостта на блъскащата се пред него тълпа. Определено в него имаше нещо, което я държеше в плен.
Тя чу до себе си изпълненото с ярост пръхтене на Джейк.
— Ако този нехранимайко се мъчи да покаже колко са лоши маниерите му, то го прави страшно добре. Иска ми се да отида при него и да му дам някой друг съвет.
Неговите думи прекъснаха унеса й. Погледът на Старлет се премести върху нейния придружител.
— Не… моля те, не прави това — каза умолително тя.
Джейк бе ядосан повече от когато и да било, и тя разбираше, че той вероятно се чувства задължен да се противопостави на този човек.
Не че се страхуваше за безопасността на непознатия. Той изглеждаше способен сам да се погрижи за себе си. Старлет не искаше Джейк да пострада, не искаше да види Джейк да лежи мъртъв на улицата. Имаше чувството, че другият можеше да бъде смъртно опасен, ако бъде предизвикан, и бе готова да направи всичко, за да предотврати нещастието.
— Само след като ти се извини — каза настойчиво Джейк.
В този момент високият, тъмен силует на непознатия се отдели от стълба и пристъпи напред към светлината. Джейк и Старлет го изгледаха внимателно.
Той съкрати разстоянието между тях с дълги, премерени крачки и Старлет бе поразена, когато го разпозна. Деър Маккалистър! Господи, бандитът бе този, който бе задържал погледа й!
Във въздуха между тях се понесоха неизказани думи. Скулите на Старлет останаха без цвят, когато усети как Джейк се напряга до нея. Просто разбираше какво ужасно нещо щеше да се случи тук заради нея, но беше абсолютно безсилна до го предотврати.
— Приятна вечер — каза наемният убиец, когато тя го изгледа с див поглед, и дълбокият му глас прозвуча като ласка.
Сякаш въобще не я забеляза повече, когато премина покрай тях. Старлет се почувства унижена от чувството, че двамата сякаш бяха пренебрегнати, и бе… ужасно разочарована.
Не й оставаше нищо друго, освен да счита, че той я бе разпознал единствено като градската шивачка, и знаейки, че е виртуозен специалист и уважавана дама, си бе помислил, че тя е изключително скучна и едва ли си струва времето или безпокойството.
Старлет би трябвало да знае, че една толкова обикновено изглеждаща жена като нея никога не би могла да има неприятности с очарователни похитители, особено с дявол като Маккалистър. Тя бе още по- изненадана да разбере, че се чувстваше публично обидена, и не можа да се въздържи да не се завърти около себе си и да го изгледа с поглед. Джейк до нея изсумтя.
— За Бога, Старлет, какво си мислиш, че правиш?
Тя не го слушаше. Закова се на място и наблюдаваше как Маккалистър отминава, без дори да погледне назад в нейна посока.
Ужас я обзе, когато чу как Джейк се обръща към него:
— Хей, ти! Никой ли не те е научил на учтиви обноски?
Някакво малко пламъче на възбуда започна да се надига в подсъзнанието на Старлет.
Маккалистър се извърна бавно, с опасна искра в очите.
— На мене ли говорите? — запита той хладно.
Джейк не се поколеба.
— Да! В моите среди един джентълмен никога не би обидил една дама така, както вие току-що направихте! Смятам, че трябва да й се извините!
Скулите на Старлет почервеняха, а очите й заблестяха в отчаяние. Тя не можеше просто да стои така и да не предприема нищо, докато горкият Джейк може да бъде сполетян от същата съдба, както Били Клайд.
— Не! — изкрещя тя и само за секунди застана до Джейк. — Моля… това няма значение, Джейк.
По всичко изглеждаше, че Джейк не я чува.
