се е чувствала толкова свободна. Извита назад, тя нетърпеливо накара пръстите му да изследват пространството между краката й.
— Ще те докосна по най-сладкото място, любима — каза той, защото не искаше тя да бъде шокирана. Когато за пръв път усещаха мъжка ръка там, някои жени наистина се шокираха, а той не желаеше Старлет да си спомня тази нощ със срам или съжаление.
Плъзна ръка между бедрата й, изучаваше и галеше, докато пръстите му станаха мокри от възбудата й, после ги отдръпна и я погали бавно. Много нежно единият му пръст навлезе, подразни я и се отдръпна назад, когато срещна съпротивата на химена й, като се плъзгаше по трептящата й плът с отчаяна грижливост.
— Ще те целуна там — прошепна Деър. После бавно изтегли нагоре тялото й. Устните и езикът му започнаха собственото си изследване, следвайки пътя на ръцете.
При този първи контакт Старлет ахна и почувства сълзи да се стичат от очите й. Беше толкова прекрасно, съвсем различно от всичко, което бяха й казвали. Искаше го, Господи, искаше го. Толкова е трудно да приемеш истината. Той взе ръката й и я постави на мястото на ерекцията си.
— Искам да разбереш как точно ще се чувствам между краката ти — каза й той. — В началото ще те нарани, но обещавам, че ще се опитам да бъде нежно.
— Твърде голям е — изпъшка тя, като пое дълбоко въздух и отдръпна ръката си. — Аз… не мога.
Като се бореше да задържи неотложната си нужда, той обясни с безкрайно търпение:
— Тялото ти е направено за мен, любима. Ще боли в началото, но няма да ти причиня ненужна болка.
Той правеше всичко възможно да говори спокойно, но това не беше лесно, когато бе толкова възбуден, колкото не можеше да си спомни да е бил с някоя жена.
— Почивай сега, обич моя. Ще те накарам да забравиш за страха си.
Той натисна устните си върху възвишението й и плъзна езика си в нейните нежни извити гънки, като го движеше навътре и навън, докато тя не можеше повече да контролира гърчещите движения на краката си.
Това бе най-чудесното преживяване в живота й, желанието, извиващо се в корема й, я плашеше със силата си. „Никога не съм предполагала, че ще се чувствам толкова добре“ — мислеше си тя. Вкопчи се в ръцете му с мисълта, че може да изкрещи, ако той се осмели да направи нещо повече, но знаеше също, че път за отстъпление нямаше. Той възнамеряваше да я обладае изцяло и напълно.
Всъщност той направи нещо повече.
Много повече.
Той я засмука, като езикът му галеше клитора й, а краката й се отвориха безсрамно широко.
Тя стенеше. Искаше само да го чувства по-дълбоко… по-дълбоко… Тялото й се надигаше и обтягаше, а ръцете му я държаха здраво като негов затворник.
Страхуваше се, че може да умре, ако той продължи, Старлет извика за милост, но единственото нещо, което й предложи той, бе по-силно еротично мъчение.
— Не мога да издържам повече, Деър. Сега… о, Господи, да… искам… желая да те чувствам в себе си — изрече дрезгаво, като се наведе и захапа долната му устна нетърпеливо.
Деър заклещи бедрата й и леко я повдигна, после насочи дебелата глава на своя пенис към тесния отвор между бедрата и го напъха бавно.
Тялото й инстинктивно се отдръпна и тя изпъшка уплашено. Деър знаеше, че по никакъв начин не можеше да избегне нараняването й. Беше й за първи път и точно тук не можеше да помогне с нищо. Той стисна зъби и се опита да не позволи на желанието да вземе връх над разума. По дяволите, беше обещал. И се надяваше да направи преживяването толкова незабравимо за нея, колкото знаеше, че ще бъде и за него.
Тя се остави плътта му да проникне в нея без признак на протест. Когато накрая лежеше проникнал в горещата й влага, той я люби така, както не го беше правил с никоя друга. Всеки път, когато почувстваше, че мускулите й потръпват от първите приливи на оргазма, Деър се отдръпваше, за да направи удоволствието й по-дълго. В мига, в който не можеше да сдържи повече своето желание, той я притисна силно към себе си и чу как тя извика името му, достигайки върха на блаженството. Той се присъедини към нея с чувството, че преживява някаква малка смърт, и внезапно осъзна, че сърцето му никога вече нямаше да бъде свободно.
Глава 15
В късния следобед на следващия ден Старлет събираше в двора подпалки за камината, когато ясно долови чаткането на конски копита по пътя, който се извиваше откъм планинската страна на хижата.
Тя сграбчи пушката на Деър, която винаги държеше под ръка, и се затича към верандата, като се прикри зад един от стълбовете. Сложи приклада на рамото си и се прицели. Но когато конникът се показа зад възвишението, за свое учудване тя разбра, че пред нея се намира жена. Сърцето й подскочи в гърдите и тя бавно смъкна дулото.
— Джейд? — извика Старлет и се затича надолу по стъпалата, за да посрещне приятелката си. Изчака конят и ездачът да влязат в двора, като засенчваше с ръка очите си от ярките слънчеви лъчи, които проникваха през листата на дърветата. — Какво те води насам?
Джейд й се усмихна с явно облекчение, докато се смъкваше от седлото.
— Старлет, не знаеш колко се радвам, че те намирам тук. Започвах да се тревожа за теб. — Тя се извъртя, пресегна се през седлото на коня и развърза провизиите, които носеше за Старлет. Обърна се отново с лице към приятелката си и каза: — Този път наистина ме уплаши.
— Съжалявам, Джейд, не можех да постъпя иначе. Надявах се, че ще се сетиш къде да ме търсиш.
— Когато не се появи в магазина, първо си помислих, че може би имаш нужда да останеш на спокойствие известно време. Но след това Алек ми разказа за кашата, която е забъркал Рейвън на вечеринката онази нощ. Именно затова реших, че е по-добре да дойда тук и да видя дали всичко е наред.
— Надявам се, че леля Хилда не е много разтревожена.
— Нали познаваш Хилда. Понякога се чудя как бедните жени могат да си спомнят кой ден е.
— Да, бедната, мила жена. От време на време започва наистина да забравя.
— Имаш късмет, че си я случила точно в такъв период — каза Джейд. — Иначе досега да бе изпратила шерифа да те търси.
Старлет се запъти към хижата.
— Съжалявам, ако съм ти създала ненужни грижи. Не можех обаче да направя нищо друго. Нямах право да го оставя тук сам, затова предположих, че преди да предприемеш каквото и да било, ще дойдеш тук.
Джейд внезапно хвана Старлет за лакътя и я придърпа към себе си. На лицето й бе изписано пълно учудване.
— Хм… я си го кажи направо. От твоето споменаване за него стигам до извода, че тук има мъж. — Тя посочи с ръка към хижата. — И той е вътре дори сега, когато ние говорим тук?
— Аха… и се страхувам, че не е кой да е мъж. Става дума за… Деър Маккалистър — призна си Старлет, като я гледаше с невинни очи.
Джейд пребледня, след това веждите й политнаха нагоре, когато осъзна пълното значение на думите на Старлет.
— Искаш да кажеш, че Деър Маккалистър, човекът, когото ти се закле да прогониш от града, е тук, с теб?
Старлет кимна вдървено.
— Да не си си загубила ума? — простена Джейд. — Ами ако открие коя си, или по-точно, в кого се превръщаш, когато преставаш да бъдеш Старлет?
— Успокой се и ми позволи да ги обясня — отвърна припряно тя, като се надяваше да я върне в нормално състояние на духа.
