щом ти не ме желаеш, познавам някого, който с удоволствие ще ме приеме.
Той седеше, без да казва нищо, след това се изправи, залитна малко, но продължи да се напъхва в панталоните си. Пръстите му заиграха безпомощно по копчетата им. Хвърли й бърз поглед и устните му внезапно се изкривиха в подобие на усмивка.
— Готов съм да се обзаложа, че точно в този момент си прекрасна, особено с тази ярост в очите. — Гласът му изведнъж се пресече. — Ела тук… Мисля, че имам нужда от помощта ти, за да си закопчая панталоните.
Тя го наблюдаваше и усещаше как гневът й се изпарява. Той наистина беше упорито магаре, но заедно с това бе и най-смелият и прекрасен мъж, когото познаваше. След това очите й потъмняха от право противоположното чувство. Започна прекалено добре да осъзнава нещо. Той беше много секси, особени сега, когато стоеше гордо изправен, с разчорлената си черна коса и наболата брада, която прикриваше твърдите очертания на челюстта му. Незакопчаните му панталони привлякоха погледа й.
— По-скоро бих ти помогнала да ги смъкнеш отново — каза тя с нисък, но настойчив глас. И дълбините на сините й очи проблясваше неудържима страст, която само очакваше да бъде освободена на воля от едно-единствено негово движение.
— По-късно ще ти приготвя баня — изрече тя и продължи да му обяснява по какъв начин щеше да му достави удоволствие. — След банята ще те разтрия със затоплено масло… навсякъде… и бавно ще го втривам в кожата. Това ще ти хареса, нали, любими?
— Не звучи лошо — отговори той и напрегнатите му мускули започнаха да се отпускат, — но само ако ми позволиш да ти отвърна със същото.
— Иначе няма и да го направя — каза тя с дълбока въздишка. — И, Деър… може ли тази вечер да бъда твоята русалка или котенце?
Очите му се усмихнаха.
— А ти какво предпочиташ?
— Ще следвам наставленията ти — прошепна Старлет и трелите в гласа й прогониха всички мисли от главата му, с изключение на една.
— Уверявам те, че няма да съжаляваш — промърмори той с копринен глас и протегна ръце, за да я прегърне.
С крадливи движения тя смъкна панталоните му, като оставяше следи от огън с устните и езика си и го възбуждаше в пулсираща ерекция. Клепачите му натежаха от удоволствието, което му доставяха устните й, и той едва не изстена, когато езикът й се завъртя около стегнатия му член.
С животинско ръмжене Деър зарови пръсти в сребристата й грива и, повдигайки я нагоре, притисна таза й и я привлече към себе си.
— Обвий ме с краката си, любов моя — прошепна той.
Тя въобще не се поколеба и той се вмъкна в сатенения й процеп с едно гладък напън. Големите му ръце я държаха здраво, докато я пронизваше с цялата сила на неутолимата си потребност. Тялото й се изви и потръпна, главата й се отметна назад и от устните й се откъснаха стенания на възбуда.
Деър установи темпото, тазът му я масажираше, търсейки пълното й притежание. Той знаеше, че Старлет ще му принадлежи винаги и изцяло.
Нещата, които му нашепваше, докато се приближаваше и отдръпваше от нейното тяло, изкарваха дъха от дробовете му и го влудяваха. Тя беше единствената жена, от която той наистина имаше нужда, всеки път повече от предишния. Опънатите като тетива мускули на ръцете и врата му се напрегнаха от усилията му да задържи изпразването, докато тя не достигне точката на оргазъм. Не трябваше да чака дълго.
Тънките й ръце се обвиха около раменете му.
— Имам нужда от теб сега, Деър — прошепна тя дрезгаво, като изви тялото си в дъга и му позволи да проникне по-дълбоко в нея, разпалвайки в плътта му още по-голям огън.
Топлата й миризма на жена изпълни сетивата му и направи желанието му още по-интензивно. Отговаряйки на молбата й, Деър повиши ритъма и направи удоволствието й толкова изключително, колкото никога не е било досега. Тя поемаше мощните му тласъци и крещеше името му, когато достигна кулминацията.
Той притисна трептящото й тяло към себе си и улови с целувка въздишката й на блаженство.
Загубени в омаята на страстта, те се отдадоха на други сетивни игри отвъд границите на въображението и разума.
Глава 16
— С теб трудно може да се живее по-продължително време, Кас — изръмжа Алек Тримейн с израз на наранена търпимост. Той излезе от медната вана и започна да се избърсва с кърпата. — Започвам да си мисля, че присъствието ми тук те уморява. Може би дори ще ти хареса, ако ме разкараш… както си направила и с всички останали. — Черните му очи я измериха преценяващо.
— Да, това е чудесно, не е ли така? Първо ще ме разкараш, а след това ще можеш да прекарваш колкото време искаш с онзи дъртофелник, когото покани за партито миналата вечер.
— Недей да ставаш смешен. Имам толкова много грижи на главата си точно сега — отвърна Касондрия, улавяйки острия му поглед в огледалната стена, която ги обкръжаваше. Почувства, че се изчервява от притеснение.
— И аз забелязах това. Дори не намираш време да размениш две-три любезни думи с мен — промърмори той. — Освен това не харесвам начина, по който позволи на бизнеса да се намеси помежду ни. Ама въобще не го харесвам.
— И това е много лошо, скъпи, защото един от нас трябва да следи за нещата около нас, особено след като ти в последно време се интересуваш от съвършено други неща, като например какво се е случило в града у Розалия — отряза го тя и сърдитият й отговор втвърди чертите на лицето й.
— Ето че пак започваш, Кас — възкликна той. — Само мърмориш. Това е единственото нещо, което получавам от теб. — Напрегнатата му челюст издаваше дълбокото му разстройство. Тя имаше достатъчно поводи да се оплаче от неговите похождения, но, от друга страна, той знаеше прекрасно, че е преспала с този стар козел — макар и богат стар козел, — когото бе поканила на увеселението предишната вечер. Устните му се присвиха още повече. — Може би просто трябва да престана да обсъждам плановете си с теб. Станала си много високомерна. Аз никога не съм намирал това за особено привлекателно в една жена.
— Правя това, което трябва. Искам да се уверя, че ще получа от живота всичко, което заслужавам — парира тя разгорещено.
— Ние имаме тази къща, имаме и себе си. Това не ти ли е достатъчно, Кас? — попита я той с пресипналия си груб глас, след това добави по-тихо: — Спомням си времената, когато нещата стояха именно така.
Тя го загледа продължително. В очите му сега имаше някакъв отчаян, почти маниакален блясък. Не й харесваше, когато я гледаше по този начин. Плашеше я, а Касондрия не обичаше да се чувства уязвима. Алек винаги е бил налагащ се мъж, дори повече от баща си, което понякога ужасно я дразнеше и я караше да се нахвърля върху него. Въпреки това тя никога не се бе страхувала за него толкова, колкото в
