— Не зная кой, Алек — рязко отвърна тя. — Но нищо не е невъзможно. Мислил ли си за обяснение, ако някой случайно зърне животното?
— Не съм. Но това не е кой знае каква загадка за разрешаване. Просто бих казал, че съм намерил коня и че оттогава моите хора и аз я търсим навсякъде.
Кас помълча доста време, докато се разхождаше из стаята и премисляше всяка страна от неговия план. Накрая се обърна с лице към него и прекоси стаята, за да седне на свободното място до него.
— Не зная, Алек. Вероятно ти или аз трябва да отидем до Текила Бенд и да посетим магазина й.
— Несъмнено не си толкова глупава. Леля Хилда знае, че Старлет не иска да вижда, когото и да е от нас двамата.
— Мисля, че си прав. Но най-малкото искам утре да се върнеш в пещерите. Увери се, че е мъртва, преди да пуснеш коня.
Алек тресна крехката кристална чаша на масата и я сграбчи за китката, като я дръпна към себе си.
— Не ми давай заповеди, Кас. Аз се придържам към своя план. Ще се уверя в жалката й смърт, когато лично заведа коня й при пещерите. — Потъмнелият му поглед срещна зелените й очи и тя потрепери от студенината, която видя в тях. — Мислиш ли, че ще пропусна удоволствието да установя точно колко ужасна е била смъртта й?
— Целуни ме — каза тя, внезапно възбудена от злото, което проблясваше в очите му.
Той се подчини, ръката му се шмугна в дълбокото деколте на роклята й и обхвана една от пълните й гърди, после порочно защипа пъпката между палеца и показалеца си.
Тя извика, а после обви ръце около врата му и прошепна:
— Да, причинявай ми болка.
В този момент Джейд влизаше в магазина на Старлет.
— Точно затварях — й каза Хилда.
— О, няма нищо. Само ще се кача горе, за да видя Старлет. Предполагам, че е там.
Хилда стисна ръце и обърна лице към азиатката.
— Не, опасявам се, че не е горе.
Джейд си помисли, че това е доста странно. Когато последния път видя Старлет, тя бе казала, че очаква да си бъде вкъщи след няколко дни. Усмивка разтегли лекичко устните й. Вероятно тя и онзи красив дявол, Деър Маккалистър, бяха открили, че имат да вършат твърде много неща заедно, за да не може да се върне толкова скоро, колкото бе очаквала. На Хилда тя каза:
— Добре, сигурна съм, че скоро ще се върне. Да изчезва за дълго време е съвсем в стила на Старлет, нали?
— Да, и аз не се тревожех за нея до тази сутрин.
— Какво се е случило тази сутрин, което толкова те е разтревожило? — попита Джейд, като все още не изпитваше притеснение за своята приятелка.
— Не ме е разтревожило онова, което се е случило на сутринта, а това, което се случи през нощта.
Джейд разтърси глава в опит да разбере обърканото изречение.
— Не разбирам, Хилда. За какво говориш?
— Както казах… — Тя рязко прекъсна изречението, без да довърши мисълта си. — Почакай да заключа вратата и да обърна табелката, така че да не ни тревожат.
Джейд изчака нетърпеливо, докато пълничката малка жена с поклащаща се походка, дразнещо бавно, пресече магазина, за да заключи вратата за през нощта. Знаеше, че едва ли ще има някакъв резултат, ако я пришпори да бърза. Старлет често се бе шегувала с горкия ум на Хилда, който вече не беше така буден.
— Започва да прави чай и след това внезапно решава да отиде до магазина за сухи пасти, докато чайникът ври — бе казала веднъж Старлет. После в друг случай: — Леля Хилда е много мила, но с всеки изминал ден става все по-раздразнителна. Имам две рокли, които трябваше да бъдат завършени в понеделник. Хилда обеща да ги направи, но в събота, точно два дни преди да бъдат платени, я попитах за тях и тя невъзмутимо си призна, че още не ги е започнала. Когато я попитах защо, ми отговори, че било защото червеният атлаз за роклята, поръчана от една друга наша клиентка и неплатена от три седмици, бил много по-хубав за работа.
С въздишка на примирение Джейд се облегна на тезгяха, за да изчака бавния процес на привършване на работата за деня. След около десетина минути търпението й бе възнаградено. Хилда се върна и застана пред нея, като с едната си ръка въртеше и стискаше сбръчканата плът на другата.
— И така, докъде бях стигнала, мила?
— Бе започнала да ми казваш защо изведнъж си се разтревожила от отсъствието на Старлет.
— О, да. Зная това, но споменах ли ти, че докато я няма, аз винаги се качвам горе да подредя всичко… да налея прясна вода в съда за нея в случай, че неочаквано се завърне?
— Не, не си — каза Джейд с леко разстроена въздишка.
— Да, добре, така правя. Винаги правя това.
— И? — деликатно я подтикна Джейд.
— Тази сутрин, когато се качих както винаги горе, нещата не бяха наред.
Джейд се изправи от тезгяха, като за първи път я обхвана тревога.
— Какво искаш да кажеш с това, че нещата не са били наред.
— Ами, в началото не забелязах нищо. Искам да кажа, леглото бе оправено, с изключение на гънките на едно място от юргана близо до краката. Отначало дори не забелязах това. Но когато отидох до легена, за да го изпразня, преди да добавя прясна вода, открих, че е бил използван. В началото помислих, че оная Хуанита се е качвала горе и е използвала съда. Трябваше да побързам да сляза долу и добре да я нахокам, да ти кажа. Да, мадам, щях да…
— Но? — я прекъсна Джейд.
— О, да — каза Хилда, без ни най-малко да се смути. — Но точно тогава видях захвърлената нощница, лежаща смачкана в ъгъла на стаята. И гънките на леглото при краката, сякаш някой е лежал там. Не знаех какво да правя. Все още не зная, но като че ли тя се е връщала по някое време снощи, приготвила се е да си ляга, след което е променила решението си и е излязла отново. Защо ли ще прави това?
— Не зная — отвърна Джейд повече на себе си, отколкото на другата жена. Тя вдигна поглед към Хилда и й се усмихна окуражително. Протегна се и я потупа по пълната ръка. — Добре, не се тревожи, Хилда. Ще я потърся. Сигурен съм, че е имала уважителна причина да излезе, и когато я намеря, ще узнаем каква е тя.
Няколко минути по-късно Хилда пусна Джейд да си върви, като изтръгна обещание от нея да я уведоми в мига, в който научи нещо повече.
Джейд излезе и за миг се спря пред магазина.
— Къде си, Старлет? И защо е трябвало да си идваш снощи, за да излезеш пак? — Нямаше отговор на загадката, само предположения, и нито едно от тях не бе приятно… освен…
Джейд повдигна края на полата си и стъпи на тротоара, а тъмните й бадемовидни очи се стесниха.
— Най-добре е да бъдеш готов с отговора си за това къде е тя, Деър Маккалистър, защото ако й се е случило нещо, ще настоявам да се вземат мерки срещу теб… и то не по начина, по който си свикнал да постъпвам или който ще намериш за приятен.
