Глава 22
От деня, в който умря Тед, Деър бе погълнат от чувство за вина, угризение на съвестта и безсилен гняв, но агонията, която преживяваше през двата дни, откакто бе отпратил Старлет, беше по-лоша от всичко, което му се бе случвало някога. Тя го бе изпълнила така, както нищо друго преди в неговия живот, и заминаването й остави огромна празнота в душата му.
По средата на втората нощ той реши, че може да облекчи жаждата си по гази буйна, среброкоса жена, която бе влязла под кожата му и предизвикала непреодолимо желание, единствено в ръцете на друга жена, като се надяваше това желание поне малко да намалее.
С такава цел той се запъти към бордея и Джейд точно когато мракът се спускаше над безлюдния град.
Розалия Валдес отвори на настоятелното му хлопане и върху устните й се изписа широка усмивка за добре дошъл, но погледът в смолисточерните й очи бе изпълнен с изненада.
— Деър, колко е прекрасно да те видя, но не си ли малко подранил? Повечето от момичетата ми едва сега се измъкват от леглата си.
Той я сграбчи с ръка отзад за абаносовите й коси, дръпна я към себе си и я целуна горещо.
— Не трябва да ги оставяш до толкова късно, скъпа.
— А, да, наистина, но за съжаление това е последствието от начина ни на работа. — След това високо, необуздано и неприлично се засмя. — Но какво са няколко саможертви, когато има толкова голямо възнаграждение за работата ни?
Деър се засмя и се почувства малко по-добре.
— Наистина, а като става дума за твоите момичета, ще ми извикаш ли Джейд?
Тя затвори вратата зад него, въведе го в личния им салон и му кимна да седне. Розалия отиде до бара, за да му налее един голям коняк, и нацупи извинително устни.
— Съжалявам, Деър, но красивата ми черноока палавница не е тук.
Деър прикри разочарованието си зад една крива усмивка.
— Това означава, че поне едно от твоите момичета е изпълзяло от леглото в един по-приличен час. Само съжалявам, че е било точно това, което ми трябва. Нашата Джейд е специална.
Розалия наблюдаваше Деър, докато му подаваше питието и му предлагаше пура от скъпата, украсена с мозайка кутия на масата близо до него. Не беше толкова спокоен, колкото се опитваше да изглежда.
— Точно такава е и затова й позволявам да разполага със свободно време, каквото другите нямат. Тя си е такава — независима. — Розалия седна на края на канапето от дясната му страна и внимателно оправи гънките на тафтената си рокля. — Често съм я сравнявала с екзотична птица, която въпреки че е уловена, никога не може да бъде опитомена. — Тя се протегна да го потупа по коляното и се усмихна провокиращо. — Но ще си струва да я изчакаш, нали, приятелю?
— Къде е отишла? — попита небрежно Деър.
— Каза нещо за гостуване при Старлет — отвърна Розалия и сбърчи леко чело, когато погледна часовника на бюрото си. — Но това бе преди няколко часа. Мислех, че трябва да се върне досега. — Тя сви рамене и се засмя с опрощаваща усмивка. — Както и да е, скоро ще се върне, сигурна съм. Междувременно, защо не се кача горе да размърдам някоя от другите. Сигурна съм, че ще намерят начин да те позабавляват, докато чакаме.
Когато се изправи, Деър я спря и я хвана за китката.
— Няма нужда. Ще ми бъде приятно да остана с теб, докато тя се върне. Седни тук и ми кажи как върви бизнесът. Какви клюки са научили момичетата ти, откакто идвах за последен път?
Розалия отстъпи, но го погледна учудено с дяволито извити нагоре вежди.
— Всъщност, Деър, единствената клюка, която сме чули, засяга теб.
Деър моментално застана нащрек, но успя да прикрие отчасти изненадата в тона си.
— Аз? Какво сте чули за мен, което да кара хората да говорят?
Розалия не можеше да бъде измамена.
— Успокой се, амиго. Недей да разперваш великолепните си пера. Мълвата не е кой знае каква. Само това, че си бил извън ранчото на баща си през последните две седмици и май никой не знае къде. — Тогава тя насмешливо и дяволито се ухили. — Разбира се, стана ми интересно, защото точно по същото време отсъстваше и една шивачка.
— Розалия… — каза Деър с предупредителни нотки в гласа.
— О, не се гневи, скъпи. Само се заяждам с теб. Освен това не ви виждам заедно — теб и Старлет. Двамата сте твърде различни.
Деър отпи от коняка си и дръпна силно от пурата си, решен да не й достави удоволствието да я пита какво, по дяволите, иска да каже с това, но Розалия не се нуждаеше от окуражаване.
— Въпреки благовъзпитания си вид Старлет Тримейн е страстна и жизнена. А също така има силна воля, въпреки че, предполагам, вина за това има и баща й. Той я разглези преди нелепата си смърт.
Деър прехвърли обутия си с ботуш крак върху другия и една дяволита усмивка се изписа върху устните му.
— Ти казваш, че и аз също съм страстен, жизнен и волеви. — Това бе полутвърдение, полувъпрос.
— Не, до известна степен ти се излагаш на опасност, докато повечето мъже по този начин търсят обикновените удоволствия.
— Аз не искам да си създавам проблеми, Розалия. Просто, изглежда, те винаги ме намират.
— Може би, но според мен с жена като Старлет проблемът ще бъде винаги на скута ти.
Деър отметна глава назад и се засмя високо.
— Мисля, че отгатна съвсем точно. Ти си много проницателна жена, Розалия Валдес.
— Аха, значи май не е било просто съвпадение, че и ти и нашата среброкоса опърничава липсвахте по едно и също време?
Затръшването на входната врата спаси Деър от необходимостта да заобиколи въпроса, тъй като Розалия се извини, че трябва да разбере кой е.
Деър все още се усмихваше над изказаното за Старлет мнение, когато чу гласа на Джейд, обикновено нежно модулиран и спокоен, но сега възбуден и явно тревожен. Няколко секунди по-късно тя влетя през вратата, следвана по петите от Розалия с разтревожен поглед.
— Къде е тя, Деър? — настоятелно попита Джейд.
— Къде е кой? — попита той, като отмести поглед встрани и се изправи.
— Знаеш много добре за кого говоря. Старлет. Къде е тя?
— Защо, предполагам, че се е върнала в магазина си.
— Не, не е. Отидох там преди няколко часа, за да я видя. Леля й каза, че се е връщала по някое време през нощта, но е изчезнала отново, преди Хилда да пристигне тази сутрин. Това не е в нейния стил. Мислех си, че трябва да е променила решението си и да се е върнала в колибата, но, разбира се, намерих мястото пусто, без вас двамата. Загубих два часа да ви търся.
— Тримейн — каза Деър с тих шепот.
— Не — отвърна Джейд с бързо поклащане на глава. — Изобщо недей да мислиш, че може да е отишла в имението. Ходих до ранчото на баща ти, след което говорих с Алек и отвратителната мащеха на Старлет. Твърдят, че не са я виждали. Разтревожена съм, Деър. Зная, че поведението й е непредсказуемо, но нямаше да излезе отново, без да каже нищо на Хилда или мен.
— Трябва да намеря Нощния Сокол — каза Деър, смачка пурата в пепелника и се втурна покрай двете жени.
— Нещо й се е случило. Зная това — уверено каза Джейд.
Деър беше почти на вратата, когато се сети, че трябва да разпита повече Джейд за посещението й в имението на Тримейн.
— Какво каза брат й? — попита той.
— Всъщност нищо. През цялото време ми се хилеше злобно и твърдеше, че не е виждал сестра си от седмици.
— И ти му повярва? Този мъж е една лъжлива змия.
