Джейд се намръщи, като си спомни няколкото минути, прекарани в компанията на Алек и Касондрия Тримейн.
— Не зная, Деър. Сега, като спомена за това, той наистина ми изглежда по-нахален от обикновено. И си мисля, че именно реакцията на нейната мащеха на моето посещение бе странна. Тя бе много изнервена. Тогава си помислих, че е така, защото не харесва начина, по който ми се хилеше Алек, но вероятно имаше и още нещо. И тя настойчиво твърдеше, че това егоистично дете — както нарече Старлет — вероятно е открило завещанието и го е отнесло на пълномощника в Санта Фе. Мислиш ли, че е възможно?
— Това би направило мисис Тримейн нервна, нали? — каза Деър. — Но не мисля, че е възможно. Ако някой от тях дори си помислеше, че съществува дори и слаба вероятност Старлет да е намерила завещанието, те щяха да са хванали влака за Санта Фе още тази сутрин. Очевидно лъжат, но не мога да мисля за това повече. Първо трябва да намеря Нощния Сокол. Той я придружаваше на връщане до града. Може да е видял нещо, което би ни извело на някаква следа.
— Добре, ти намери Нощния Сокол, а пък аз ще се върна в имението. Ако трябва, ще изстискам истината от онази двойка — каза Джейд прекалено емоционално.
— Ще останеш тук — нареди Деър. — Те няма да ти кажат нищо. Може да имаш по-добра възможност да научиш нещо за нея от гостите си тази вечер.
Джейд и Розалия обещаха да приложат техниките си на убеждение върху всеки, който дойде в бордея тази нощ, след което последваха Деър до вратата.
— Vaya con Dios — каза Розалия.
Деър се метна на седлото, насочи коня към пътя и след това спря с язвителна усмивка на красивото си лице.
— Благодаря, Розалия, но мисля, че е по-добре да разчитам на собствените си сили.
По-голямата част от нощта Деър се опитваше да настигне своя приятел Нощния Сокол, който, доколкото знаеше, бе последният човек, видял Старлет.
Когато Нощния Сокол съобщи на Деър за мъжете, които ги бяха чакали в засада на няколко мили от града, Деър почувства ужасно пристягане в стомаха. Той потупа приятеля си по рамото, след това се обърна на токове и тръгна отново към коня си.
— Благодаря. Много ми помогна. Мисля, че трябва да посетя Алек Тримейн. Очевидно той знае повече, отколкото си признава.
Нощния Сокол го спря със следващите си думи:
— С капани се хващат повече лисици, отколкото с преследване. Доведеният брат на Старлет е хитър дявол. Мисля, че трябва да бъдем мъдри и да му сложим внимателно капан.
Деър махна своя Стетсън от главата си, за да приглади назад черната си коса, и въздъхна от изтощение и безсилие.
— Оценявам твоята проницателност, но ние не знаем със сигурност, дали Тримейн имат нещо общо с изчезването на Старлет. Защото всичко, което знаем, е, че може да е заминала с някаква поръчка от Рейвън.
Нощния Сокол се ухили и скръсти ръце пред широките си гърди.
— Значи знаеш за Рейвън? — каза той.
Деър кимна, след което се усмихна, защото намери моментно облекчение при спомена за неговото откритие.
— Да. Не е толкова лошо, че Старлет Тримейн е нещо повече от жена, с която един мъж би могъл да се справи, тя трябваше да се окаже жена — дявол в черно облекло, която добре владее жестокия камшик.
— Хайде — каза Нощния Сокол. — Ще обсъдим това и капана, който ще поставим на брат й, докато яздим.
— С мен ли идваш? — попита Деър с изненада.
— Разбира се. Не мога да те оставя да тръгнеш единствено с бледоликите си инстинкти като водач.
— Може да имаш предимството на индианската кръв, но си наполовина бял като мен — отбеляза Деър, като се качи на коня си и изчака своя приятел да изведе великолепния си мустанг.
— Да, което, трябва да признаеш, ми дава определено предимство. Притежавам знанията на белия човек от книгите и историята и инстинктите и уменията на индианеца. Превъзходна комбинация, не си би съгласен?
Подхвърляха си отморяващи, леки и хапливи закачки, но когато Деър се изправи пред загадката за местонахождението на Старлет, лицето му отново помрачня.
— Надявам се само, че тази комбинация е достатъчна, за да ни помогне да я намерим, преди да бъде твърде късно… ако вече не е станало прекалено късно.
Двамата мъже спряха конете си зад бордея на Розалия. Деър подаде поводите на Нощния Сокол, преди да прехвърли крак над седлото, и скочи грациозно на земята.
— Само няколко минутки… освен ако не трябва да изтръгна Джейд от ръцете на някой каубой. Това може да ми отнеме повече време.
Равните бели зъби на Нощния Сокол се показаха зад усмивката му в тъмнината, но той се въздържа да отговори, тъй като би забавил приятеля му.
Пет минути по-късно Деър излезе от бордея с Джейд, забързана по петите му.
— Тя разбира какво трябва да прави — каза Деър на другия мъж.
— Но не и докато не чуе моя сигнал — каза Нощния Сокол на хубавата жена.
— Разбирам — намеси се Джейд. — Ще ви дам десет минути аванс. Когато пристигна на вратата, ще чакам, докато чуя вика на бухал. Три бухания в знак, че мога да продължа. Две — като предупреждение да се върна назад.
— Благодарен съм на бързия ти ум — й каза Нощния Сокол.
Деър вече отново бе на коня, докато траеше размяната на паролите, и без нито дума повече двамата мъже обърнаха конете си и препуснаха в галоп в нощта.
Джейд ги последва точно десет минути по-късно.
Джейд имаше проблем с контролирането на чувствата си — опит, чужд на азиатската жена, която иначе бе винаги почти под пълен контрол. Тя бе научила изкуството на самохипнозата като дете и то никога не й бе изменяло… досега. Но когато Деър се бе върнал отново в бордея едва час преди изгрев — слънце, за да й каже какво подозира, тя почувства как в нея се надига гореща вълна от омраза и ярост. Докато яздеше към имението на Тримейн, тя се бореше срещу подтика да изостави плана и да приложи една техника на мъчение, с която би измъкнала истината по-бързо, ако трябваше да бъде съдия на престъпната двойка в имението.
Джейд спря коня си на вратата, както се бяха споразумели, и през двете или трите минути на очакване на сигнала на Нощния Сокол намери в себе си силата, която бе търсила по време на краткото пътуване. Гърбът й се стегна, превъзходните й черти приеха нормалния си израз на хладно и непроницаемо безпристрастие. Щеше да следва плана, който бяха предложили Деър и Нощния Сокол. Но когато Старлет бъде открита, ако се окаже, че или Алек, или Касондрия са имали нещо общо с нейното изчезване, тя ще се върне да ги запознае с изтънчената жестокост на древната източна култура.
Когато бухалът избуха три пъти, тя вписа в чертите на лицето си скръб и болка, и смушка коня да върви. Със силни викове заудря по входната врата на имението, след което буквално падна в ръцете на изненадания слуга.
— Моля ви, о, моля ви, трябва да доведете Алек и Касондрия. Със Старлет се е случило нещо ужасно!
Но двамата Тримейн вече бяха до нея във фоайето, събудени от силните викове и настоятелно хлопане по вратата.
— Какво искаш да кажеш с това, че нещо ужасно се е случило със Старлет? — попита Касондрия с ръка на гърлото, като погледна в отчаяние Алек.
Джейд клатеше безумно глава настрани, като дишаше ускорено, а очите й се плъзгаха ту към единия, ту към другия, отчаяно, паникьосано… и без да изпуска нищо.
