— Аз… не зная точно какво се е случило. Само това, че Деър Маккалистър я доведе в града преди по- малко от час. Била е сериозно ранена.
— Но жива — подчерта Касондрия.
— Все още. Остава ми надеждата, че и сега е жива. Говореше несвързано. Все повтаряше вашите имена и бе така разтревожена, че докторът ме изпрати да ви доведа. Моля ви, побързайте. Моля ви!
— Къде са я намерили? — попита предпазливо Алек.
Джейд едва успя да се въздържи от усмивката на задоволство. Значи мерзавецът наистина знаеше нещо. Добре, тя щеше да се върне по-късно за него… и неговата любовница също, ако откриеше, че Касондрия е замесена. Засега трябваше да продължи да играе ролята си.
— Не зная. Нямах време за въпроси. Направих само това, което ми бе казано, и полетях с вятъра, за да стигна дотук. Ще дойдете, нали? Зная, че отношенията между вас и Старлет бяха обтегнати, но тя ви вика. Няма да й откажете, когато… — Тя остави изречението недовършено, зарови лице в ръцете си и зарида.
— Разбира се, че ще дойдем. Тя е при доктора, нали така каза?
— Да. Впрочем, той е при нея в квартирата й над магазина за дрехи. Моля ви, трябва да побързате.
— Ти се връщай обратно — заповяда й Алек, като обви загрижено ръка около кръста й и я поведе внимателно, но настойчиво към вратата. — Ние ще се облечем и ще те последваме, колкото може по- бързо.
Джейд не рискува нито миг повече и бързо излезе от стаята навън в настъпващата утрин. Спря се само за секунда да погледне назад към къщата. Бавна усмивка заигра по устните й.
— По-добре да ме последвате, защото ако не го направите, ако не попаднете в капана на Деър, ще се върна аз — каза тя на глас.
Нейната част от плана бе изпълнена. Тя се качи на коня и тръгна надолу по алеята, като се спря до вратата, за да изчака вика на бухала, сигнала, който щеше да й покаже, че Нощния Сокол и Деър все още наблюдават имението.
Глава 23
В имението Касондрия яростно упрекваше Алек.
— Ти глупако! Ти тъп, тъп идиот! Намерили са я и сега ще им каже всичко.
— А може би не. Не ти ли мина през ум, че Джейд малко преиграва?
Лицето на Касондрия се изкриви в гримаса на съмнение.
— Тя бе объркана. Не, мисля, че казваше истината.
— А ако не е така? Ако някой е открил, че любимата ми сестра липсва, и само се опитва да ме накара да проверя какво е станало и по този начин да ги отведа до нея? Тогава какво?
— Какво ще правим в такъв случай?
— Ти, моя мила майко, ще отидеш в града точно както казахме на Джейд, че ще направим. Вземи един от мъжете със себе си. Ако Старлет е там, можеш да го изпратиш при мен и аз ще дойда също. Ако не е — мъжът може да ми донесе и тази вест също и аз ще зная, че Маккалистър ни устройва капан.
— Ти, копеле такова! Искаш да ме изпратиш като жертвено агне на кладата? Няма да отида!
Алек я сграбчи така жестоко за ръката, че нарани деликатната й кожа.
— Ще направиш точно каквото ти казвам. Ако е там, можеш да я заставиш да не говори. Ако не е, можеш да поискаш обяснение за тази ужасна шега, която безумно ни уплаши и двамата.
— Те няма да повярват в това. Знаят какво мисли Старлет за нас и че едва мога да я понасям.
— Използвай поне веднъж главата си, Кас. Ти чу Джейд. Имало е натегнати отношения между нас, но ние все още сме едно семейство.
— Добре, но ако тя вече им е казала, че си я оставил в пещерите да умре, и се опитат да ме намесят, жив ще те погреба.
Алек не обърна внимание на заплахата, а тръгна да търси някого от своите хора. Главата му се въртеше от твърде малкото сън, дългите часове любене и скъпоценния му прах, и той я разтърси, за да проясни мислите си.
— Те не са могли да я намерят, нали? Но кой стоеше зад всичко? Маккалистър? Не. По-вероятно онзи индианец Нощния Сокол. Той пристъпи навън и се намръщи, а очите му се присвиха, когато се загледа внимателно към хоризонта за някакъв знак, че Джейд не е дошла сама. Но не видя нищо.
Пресече двора, влезе в бараката на работниците и събуди мъжете. Даде им бързи нареждания.
Един трябваше да придружи Кас в града. Останалите трябваше да излязат с конете си навън, да обиколят земите на имението и да се уверят, че никой не се крие в сенките.
— А ако намерим някого, искаш ли да ги го доведем? — попита един от мъжете, като с едната ръка се почеса по гърба, а с другата — по главата.
— Не, идиот такъв! Ще го убиете.
Като каза това, той забърза назад към къщата. Облече се бързо, взе пушката си и се протегна да си вземе шапката. Спря и разтърка смъдящите го очи. Нужно му бе нещо, което да му помогне да се окопити, да изостри сетивата му. Точно посегна към мускала, който бе скрит в едно от чекмеджетата, когато Кас отново влезе в спалнята.
— Тръгвам, но, Алек, какво ще правиш, ако тя повдигне обвинение срещу нас? Нямам намерение да увисна на въжето само защото ти си глупак и не я уби направо, както ти казах.
Ръцете му стиснаха тоалетната масичка. Без да се обръща към нея, той избълва някаква псувня и едва тогава отговори на въпроса й.
— Кой е глупакът, Кас, любов моя? Ако е била намерена, вероятно досега е умряла. Никой не може да оцелее и една нощ, още повече две, в онези пещери. Казах ти, ако змиите или паяците не са я достигнали, влажният въздух и жаждата сигурно са я довършили.
— А ако грешиш? — настоя въпреки това нервно Кас.
— Ако греша, задръж доктора извън стаята достатъчно дълго, за да притиснеш някоя възглавница към лицето й. — Сега той се отблъсна от тоалетната масичка и се завъртя на пети. — Искаш ли да ти го запиша?
Сълзи изпълниха очите на Кас при неговия сарказъм, но не се разтрепери, както той очакваше. Напротив, обърна се и напусна стаята. Няколко секунди по-късно той чу как входната врата се отваря, след което се затваря с трясък и видя как двуколката потегли от къщата с още един ездач отстрани.
С треперещи ръце той се върна към задачата си да намери мускала, който да го освободи от вътрешния му затвор.
Настроението на Алек бе много по-добро, когато неговия старши работник влезе в къщата, за да му каже, че не са намерили никого в имението.
Значи това бе истина. Тя е била намерена. Добре, така да бъде. Като казваше на Кас, че тя не би могла да оцелее две нощи в пещерите, бе говорил истината. Но по-добре да пусне коня й на свобода, за да не би някой да дойде да слухти наоколо, да задава въпроси и на първо място да изисква отговори за това как Старлет е попаднала в пещерите.
Но когато тръгна към конюшнята в почти еуфорично настроение, въпреки факта, че сестра му не е загинала в пещерите, както се бе надявал, той си помисли, че е по-добре не просто да освободи животното. Искаше сам да види ада, който е преживяла. Знаеше, че в пещерата ще има останали издайнически знаци: коса, пролята кръв, късчета плът, остатъци от разкъсани дрехи.
По лицето му пробягна налудничава усмивка, докато оседлаваше нейния кон, след което и един за себе си.
— Горката малка Старлет — каза той, после отметна глава назад и се засмя с маниакално задоволство.
— Там — каза Нощния Сокол с удовлетворение, като посочи към Алек, който точно излизаше от конюшнята, яхнал коня.
Деър скръцна със зъби от ярост, като видя коня, който Тримейн водеше след себе си.
— Това е конят на Старлет.
