Карла. Все едно, ако се окажеше, че се е случило това, Карла нямаше да остане за вечеря, въпреки че мястото й на малката маса край прозореца вече бе подготвено. Алекс не даваше делови обеди и вечери напразно. Щеше да прегледа електронния си бележник и да й намери заместник.
— Все още не го представлява никой. Бъдещият му агент е пред теб. Това е сигурно. — Когато искаше, Карла умееше да се превръща в самата убедителност.
— Каза, че не си се срещнала с него.
Тя се отпусна на едно от креслата пред камината.
— Така е. Срещнах се обаче с нещо почти толкова добро. Запознах се с жената, с която живее.
— О! — Бертоли се приближи.
— Разбрахме се — добави Карла. — Смятай, че договорът е подписан.
— Сигурен бях, че ще се справиш. — Бертоли отново беше на нейна страна. — Кога ще подпише? Ще дойде ли в Ню Йорк?
За момента всички очакваха нея. Гейбъл Купър нямаше да изиграе никого, преди Карла да го завърже за верижката си.
— Веднага щом се прибере — отвърна тя. — А сега ми кажи какво става при теб. Разбра ли как ръкописът е стигнал до Холивуд?
Това бе мистерия, защото книгата официално не бе излизала от офиса на Карла и корпорацията на Бертоли. Някой го бе изнесъл от едното или другото място.
— Не, но ако го одобрят, ще ги разцелувам — отвърна той.
Карла не смяташе да му разкрие останалата част от плана си. Не и преди Гейбъл Купър да сложи подписа си върху пунктираната линия. След това Бертоли можеше да скимти колкото си иска.
— Знаем ли нещо за него? За Купър?
— Знаем, че това не е истинското му име — отговори Карла.
— Как е истинското му име?
— Нямам представа. Онази жена не ми каза.
— Защо?
— Не знам.
— А тя как се казва?
— Аби Чандлис.
Бертоли извади от джоба си химикалка и го записа.
— Що за птица е тя?
— Адвокатка.
Бертоли я изгледа, сякаш времето бе спряло.
— Не се тревожи. Той не й е клиент. — Погледна го и му се усмихна.
— Пада си по шибаните адвокати значи — каза Бертоли. — От моята кръвна група е. Как изглежда?
— Според нея, ако не лъже, преди време е бил фотомодел. Би трябвало да е красавец.
Погледът на Бертоли се оживи — сделка с киностудия, плюс хубава физиономия за стимул…
— А защо не искаше да ти каже името му?
— Не стана много ясно. Нямало да му се хареса.
— Но ти имаш някакво обяснение, нали?
Карла го изгледа особено и тръсна многозначително глава — би могло да мине за кимване. Единствено разстроеният ум на твореца би могъл да проумее защо един преуспяващ писател ще предпочете да издава книгите си под псевдоним, за да скрие истинската си самоличност. Това беше безумно. В много от случаите само имената им биха били достатъчни, за да изтласкат книгата им нагоре в класацията на „Ню Йорк Таймс“ дори преди да е излязла. Мнозина, заслепени от егото си, вярваха, че книгите им се продават заради собствения им талант, а не заради умелия маркетинг. Търсеха потвърждение. Рядко се получаваше.
— Възможно е да е издавал под истинското си име — каза Карла. — И да не иска да знаем как се е представял досега.
— А може би има договор с друг издател и иска да се измъкне? — Бертоли имаше по-коварен ум. — Смяташ ли, че може да е голямо име?
— Нищо чудно.
Шансът да измъкне талантлив автор от друг издател допадаше на Бертоли. След това се сети. Ами ако това беше Авторът? Адвокатът му не би се поколебал да започне подобна игра. Китайско мъчение с капки. Да го завърже и да измъкне книгата от ръцете му в последния момент. Бертоли сподели опасенията си с Карла.
— Успокой се — каза тя. — Твърде много се тревожиш.
— Плащат ми, за да го правя.
— В такъв случай не ти плащат достатъчно. Освен това мисли за добрата страна. Чудесно ще се позабавляваме, ако този тип се окаже голям удар. Дявол да го вземе, как така името му стигна до пресата две седмици преди излизането на книгата? И защо се крие? — Това беше играта на Карла.
— Може и да не му се хареса.
— Дали? — Тя се засмя.
— Ужасна си — каза й Бертоли. И двамата пресмятаха мислено парите, които би могъл да донесе подобен ход.
— Да сервирам ли вечерята, сър? — попита Харолд.
— Мисля, че можем да почакаме.
— Да, сър. Да ви донеса ли още нещо?
— Не.
Харолд отново се върна към обичайната си поза на саксия в ъгъла.
— Кога трябва да се върне Купър? — попита Бертоли.
— След няколко дни — излъга Карла, защото се надяваше дотогава Аби да го открие. — Дай ми седмица, и договорът ще бъде подписан.
— Чудесно! Браво! — Бертоли стана от канапето и потри доволно ръце. Не се нуждаеше от топлината на камината.
Мисълта, че ще намери кой да замени Автора, беше предостатъчна, за да се почувства като на екватора.
Бертоли търсеше нещо повече от неясни надежди за успех. Съществуваха много формули за налагане на един автор на пазара. Мнозинството бяха свързани с риск — можеха да успеят в различна степен, но и да се провалят.
Повечето автори работеха бавно, пишеха по една книга за доста време и творчеството им нарастваше постепенно през годините. След около десетина произведения издателят би могъл да се надява да спечели читатели със сравнително малки инвестиции за маркетинг и реклама и при разумен риск. Бертоли обаче не смяташе, че разполага с това време. Корпорацията може би щеше да съществува, но не и самият той.
Понякога, какъвто беше случаят с Автора, основна роля играеше късметът — имаха добро, продаваемо произведение, появило се в подходящия момент. Гейбъл Купър, макар и все още да не подозираше, бе на път да постигне същото. Горивото, което тласкаше нещата напред, беше подготвящата се сделка в Холивуд. В обичайния случай планирането и осигуряването на успешен дебют би му отнело около година. Бертоли обаче не разполагаше с това време, особено сега, когато издателството нямаше готов ръкопис за лятото. Във филма трябваше да участва касова звезда, така че Гейбъл Купър и книгата му несъмнено се бяха устремили към върха с много бързи темпове.
Успехът, славата и богатството сякаш бяха зад ъгъла и подобно на Автора, Купър щеше да попадне при тях без особени усилия.
— Какво казаха там? — Бертоли имаше предвид първата част от пътуването на Карла, Холивуд, и по- специално булевард Уилшър в Бевърли Хилс. — Вярно ли е? Той ли ще вземе ролята?
— Твърдо — отговори Карла. — Прочел е ръкописа и я иска. Разбира се, в случай че продуцентите одобрят сценария и се съгласят да му платят около двайсет милиона. Моите хора обаче ме увериха, че щом купят книгата, всичко ще бъде наред. Ще дадат зелена светлина на филма.
— О, боже! Значи е вярно! — Бертоли потри ръце още веднъж. — Аз съм най-големият му почитател.
