наведе да я вдигне. Косата й стърчеше във всички посоки. Беше по джинси и изпоцапана риза, защото малко преди това бе събирала нещата от къщата си. Бръкна в чантата си и извади жълт бележник със записки.
— Името на този тип е Робърт Томпсън. Обади ми се тази сутрин около девет и половина. Мога само да гадая как се е добрал до телефонния ми номер. Заяви, че работи за „Интрудър“ и че пишел неща за книгите и хората, които ги пишат. Сигналните звънчета веднага зазвъняха.
— Защо се е обадил на теб? — попита Джак.
— Издавали са мои неща.
— Не се обиждай — каза Джак, — но едва ли някой е забелязал това.
— Поне е печатана, за разлика от някои други — намеси се Морган. Лазеше по нервите на Джак. Беше научил, че е не — успял писател, че не е издаван никога, и сега се възползваше от това. Умението да посочва недостатъците на околните беше едно от по-нелицеприятните качества на адвоката. Джак не му беше допаднал още от самото начало. Аби знаеше защо — Морган ревнуваше.
На четири очи й бе казал, че се ядосва, защото Джърмейн ще бъде коронясан за крал на развлекателната литература заради книга, за чиято поява няма никаква заслуга. Аби обаче виждаше, че не е само това. Морган не искаше Джак да работи с нея върху книгата или каквото и да е друго. Беше объркана. Не знаеше как да каже на Морган, че му е само приятелка.
— Спокойно, момчета. — В момента не й бяха нужни караници. — Мисълта ми хрумна току-що. Искам да кажа, че в момента не съм на върха на славата. Както и да е. Обади ми се. Поиска да разбере дали съм готова да отговоря на няколко въпроса. Попитах го откъде е взел номера ми, а той ми отговори, че си имал източници. Обясних му, че съм заета, а той отвърна, че нямало да ми отнеме повече от минута и че не съм била длъжна да говоря с него и съм можела да затворя телефона когато поискам.
— Това е журналистическият еквивалент на правата, кои то ти четат ченгетата, преди да те арестуват — каза Морган.
— Точно така — кимна Аби. — По това време вече адреналинът беше започнал да се стича от ушите ми. Попитах го защо ми е да затварям. В същото време отвътре изгарях, защото исках да разбера какво знае. Струва ми се, че тази сценка беше с цел да се манипулира медийният пазар. Авторите и издателите понякога играят такива игри, за да продават книгите си. Така използват медиите.
— Но защо се е обадил на теб? — попита Джак.
— Ще стигна и до това. Изглежда, някой му е казал, че имам клиент, който се представя за автор на книга, която скоро ще нашуми.
— По дяволите! — изруга Джак.
— Четеш ми мислите — каза Аби.
— Какво знаеше той?
— Нямам представа. Измъкнах се. Заявих, че нямам представа за какво говори.
— И?
— Сви знамената. Не спомена никакви имена. Не знаеше заглавието на книгата или кой е издателят. Доколкото мога да преценя, знае само това, което са му казали, а то е как да ме намери.
— Смяташ, че ти е повярвал, когато си му казала, че не знаеш нищо, така ли? — попита Морган.
— Ако може да се съди по изненадата в гласа по телефона, мисля, че не ми повярва. Взе да ме разпитва от какво се страхувам. Опита се да ми дава юридически съвети. Успокои ме, че каквото и да правя, не можело да е нарушение на никакъв закон, тъй че защо направо не съм му разкажела всичко.
— Точно така — обади се Джак. — Че да натика горещия ръжен на пресата право в задниците ни. Върховното пречистващо преживяване. Опрощението на репортера.
— Е, какво ще правим? — попита Морган.
— Имам по-добър въпрос от този — каза Джак. — Какво ще стане, ако се добере до Карла или Бертоли и започне да задава въпроси?
— И това ми мина през ума — отвърна Аби.
— Ако се замислят за парите, които се канят да платят, и се запитат дали не ги мамят, край на всичко — каза Джак. — Книгата ще отиде по дяволите. Да не говорим за шестте милиона.
— Това отново ни връща към въпроса какво да направим — обади се Аби.
Последва тишина.
— Може и да не се обади повече — предположи Морган.
— Може още утре сутринта да се появи на вратата й — възрази Джак.
— Ще зависи от това какво е успял да научи и доколко скандална е историята му.
— Имам ли право на глас? — попита Джак.
— Да чуем. — Аби го изгледа.
— Трябва да се махнеш от Сиатъл. Панаирът на книгата започва следващата седмица. Замини за Чикаго. Виж какво прави Бертоли за рекламата.
— И без това смятах да замина — каза тя.
— Добре. Тогава не се връщай, и толкова.
— Какво имаш предвид?
— Изчезни някъде. Ще намерим подходящо място. Така ще можеш да пишеш, без да те безпокоят — каза Джак.
Аби се замисли.
— Просто се чупи. Ако този тип няма с кого да разговаря, няма да публикува нищо. Ще го лишим от източник.
— Все пак някой е говорил с него, нали? — каза Морган.
— Кой? — попита Джак.
— Мога да се сетя само за един — отговори Аби. Гледаше Морган. — Джоуи.
— Защо би го направил?
— Не бях сигурна — отвърна Аби. — Поне до тази сутрин, когато приключих със събирането на нещата си. Нещо липсваше от къщата ми. Още не съм го намерила, а търсих на всякъде. Имах едно първоначално копие на ръкописа. Беше върху стари бланки от фирмата и изписани листа, които трябваше да бъдат изхвърлени. Реших, че на гърба им може да се пише много добре, поне в чернова. Знаех, че и бездруго ще трябва да го преписвам. Никой не трябваше да го вижда. Захвърлих го в една кутия под масата в спалнята. Не беше там. Обърнах цялата къща, но е изчезнало.
— Както и пишещата машина — каза Морган.
— Изчезнала е пишещата ти машина, така ли? — попита Джак.
Аби кимна.
— А за какво, по дяволите, му е притрябвала на Джоуи старата ти пишеща машина? — попита Морган.
— Вероятно за да пише бележки за изнудване — предположи Аби. — Искаш да си получиш ръкописа, добре, но ще ти струва пари. Вероятно търси най-добрата оферта. Ще почака известно време и ще дойде при нас. — Напомни им, че вече се е опитал да забърка каша с киностудията.
— Не би го направил пак — каза Джак.
— Не го познаваш — възрази Аби.
— Наречи го интуиция, ако искаш, но си мисля, че може да бъде убеден.
— Аз пък си мисля, че е надушил пари — каза Морган.
— Можем да му платим, за да ни остави на мира — обади се Аби.
Морган и Джак я изгледаха по един и същи начин.
— Това би било голяма грешка — отбеляза Морган.
— Съгласен съм — кимна Джак. — Нека поговоря с него.
— Защо ти? — попита Морган.
— Защото мисля, че съм по-убедителен.
— Това е бизнес и трябва да се свърши делово.
— Знам с какъв бизнес се занимава той.
— Може да е намерил документа за правата.
Морган поклати глава и я изгледа кръвнишки, сякаш искаше да я попита къде й е главата.
