Аби знаеше, че книгата й е добра. И че трябва да успее. Но никога не беше очаквала подобно нещо. Запита се дали хората са я прочели предишната нощ, или тълпата е привлечена от рекламата на издателите и снимката на Джак на задната корица. Каквото и да беше, приливната вълна се надигаше.
Джак раздаваше автографи вече три часа, но опашката не намаляваше. Накрая Бертоли обяви, че трябва да приключват. Закъсняваха за приема в хотела. Измъкнаха Джак и Аби през някакъв заден вход и ги набутаха в лимузината, която се отправи към „Хилтън“.
Когато пристигнаха, приемът беше започнал. В голямата банкетна зала се бяха събрали неколкостотин души. Бертоли се постара да ги запознае с повечето от тях.
— Имам страхотна новина — заяви той възбудено. — Филмът вече има зелена улица. — След като бяха подписали договора с кинозвездата, от студията бяха получили съгласието и на много известен режисьор. В момента се работеше върху сценария. Щеше да има безброй варианти и пренаписвания ред по ред, докато не се задоволеше егото на всеки от прочутите актьори и камерите не заработеха.
Бертоли попита дали искат да видят сценария и очите на Джак блеснаха, но Аби каза „не“. Нямало време, ако Джак искал да свърши следващата книга.
— Съвършено правилно — ентусиазирано кимна Бертоли. — Сега набират актьорите за поддържащите роли. Снимките ще продължат четири месеца. Страхотно съвпадение! Филмът ще излезе едновременно с изданието в меки корици.
След невероятния успех при раздаването на автографи всички елитни списания се бяха обадили на Бертоли с молба да интервюират автора. Имаше и още нещо, но Бертоли нямаше намерение да го споделя, докато не получеше онова, което искаше. Романът току-що беше продаден в оспорван търг на един от книгоклубовете на най-високата цена за първа книга. Това само по себе си беше потвърждение за успеха. Бертоли предусещаше големия бум и искаше преди това да върже здраво Джак.
Отваряха се нови бутилки шампанско, келнерите непрестанно разнасяха плата с деликатеси. Присъстваха повечето от шефовете на издателството, както и много разпространители и представители на книжарници и вериги от цялата страна. Джак усети, че започва да обърква имена и лица, така че Аби трябваше непрекъснато да му подсказва на ухо. Някои от гостите бяха решили, че тя му е съпруга, докато той не я представи официално като свой адвокат.
Бертоли му връчи голяма кристална чаша с червена панделка около столчето, на която бе изписано заглавието на книгата. Келнер с огромна бутилка шампанско го следваше неотлъчно и следеше чашата да е винаги пълна. Как ли ще се вбеси Бертоли, когато истината излезе наяве, помисли си Аби. Ще се изложи като последен глупак. Но засега това не я интересуваше. След като видя опашките от жени, вперили влажни погледи в Джак и очакващи с трепет неговия автограф, Аби се убеди, че е постъпила правилно. Не тя беше измислила правилата, но се бе научила как да ги използва.
След няколко минути Бертоли каза на Аби, че някой иска да се запознае с нея, и я поведе към другия край на залата, където я представи на една жена, юристка в издателството. Доста нескопосно извинение да я откъсне от Джак, осъзна тя. Мястото й до него веднага беше заето от Карла, която мигом се вживя в ролята на ангел хранител.
Скоро събеседничката й се оттегли — беше си изпълнила задължението. Аби остана сама в ъгъла. Никой не й обръщаше внимание. Тя забеляза, че една от малките зали в съседство е подготвена за работно заседание. На масата бяха поставени дори табелките с имената на участниците. Точно като в ритуал за жертвоприношение. Липсваше само името на жертвата. Аби усети, че потръпва. В другия край на залата Бертоли продължаваше да налива шампанско на Джак.
Всичко беше много мило, но след няколко минути Джак бе отведен в малката зала. Бертоли, Карла и няколко от директорите ги последваха веднага. Точно преди да затворят вратата, Аби застана на прага.
— Какво става тук?
— Частна среща — прегради пътя й някакъв верен служител.
— Не и без мен. Аз съм му адвокат — заяви Аби.
Хлапакът на вратата погледна през рамо към Бертоли.
Чакаше указания. Аби беше готова да вдигне невероятен скандал и те го разбраха.
— О, разбира се — ухили се веднага Бертоли. — Дамата трябва да присъства. Заповядай! Пусни я веднага! — наруга подчинения си той. Хлапакът пусна ръката й и се дръпна настрани. Карла и Бертоли си размениха погледи, в които ясно се четеше съзнанието, че се налага промяна в тактиката. Играта щеше да се води по други правила, при това с дейното участие на Аби.
— Дайте стол на мисис Чандлис — нареди Бертоли на един от сътрудниците си, който веднага се надигна и предложи своя.
— Бих искала да седна тук — посочи мястото до Джак Аби и мъжът, седнал там, се надигна неохотно. — За какво става дума? — попита тя, настанявайки се на стола му.
Карла влезе в ролята на говорител.
— Алекс реши, че трябва да проведем тази среща, преди да направим следващата крачка — обясни важно тя. — Нещата се развиват толкова бързо.
— Светкавично — кимна Аби.
— Зелена улица за филма. Възможно най-бързо издаване на книгата — занарежда Карла.
— Необявени срещи — прекъсна я Аби.
— Да. Добре. Има един проблем — опита се да разчупи леда Карла.
— И какъв е той? — попита Аби.
— Бюджетът за реклама излиза извън контрол — заяви Бертоли. — Започва да надвишава пропорционално възможната възвръщаемост.
— Ох! Май ще трябва да върнем това в бутилката — обади се Джак и протегна чашата си. Изглеждаше леко пиян.
Бертоли се изхили нервно. Изглежда, бяха попрекалили с бутилковата дипломация.
— Криза няма — заяви той. — Просто в нашия бизнес има някои формули, които определят разумния бюджет за реклама. А за тази книга просто ги захвърлихме на боклука.
— Оценявам високо това — отметна глава назад Джак и изля в гърлото си половин чаша шампанско.
— Алекс, струва ми се, иска да ни каже, че не може да продължава така, без да има някаква сигурност, че ще си върне тази инвестиция в бъдещето. Нали така, Алекс?
— Именно.
— Каква сигурност? — Аби усети, че подобно развитие на нещата не й харесва.
Бертоли се изкашля многозначително.
— Да кажем, договор за пет книги.
— Пет книги? — Джак изгледа Бертоли така, сякаш издателят току-що го бе подпалил.
— Можем да преговаряме за условията — продължи Бертоли.
— Глупости! — отряза го Джак.
— Е, не става дума за толкова много. — Карла не обърна никакво внимание на Джак. Все едно, че беше кихнал. Така си говореха за бизнес в Ню Йорк. — Може би продължение то, върху което работиш, и още една-две. — Тя погледна Аби, която досега не беше промълвила и дума.
— Не сме се договаряли за това — каза Аби.
— Всичко подлежи на обсъждане — заяви Бертоли и впери поглед в Аби, трезвата жена без чаша в ръка. Бяха изиграли грешно картите си и сега го осъзнаваха. Бяха наляли Джак с алкохол, но ставаше ясно, че пиенето го прави по-несговорчив.
— Да не би пък да имаш някаква вътрешна информация? — повиши глас Джак и впери помътнелите си очи в него.
— Няма нищо съществено, което би трябвало да знаеш — измърмори Бертоли и се обърна към Карла. — Не се сещам за нищо такова. Трябва да поговоря с хората си. Да прегледаме пак цифрите.
— Предлагам да продължим разговора някой друг път — намеси се да го спаси Карла. Нещата едва ли трябваше да вземат неприятен обрат, когато триста купувачи стояха пред вратата.
— Не, мисля, че трябва да решим проблема сега — заяви твърдо Аби. Харесваше й идеята за лудия