Джак и тълпата отвън. Даваше й сила. Ония бяха направили грешка и сега трябваше да играят в нейната половина от терена.
— Просто Алекс обожава работата на Джак — рече Карла с насилена усмивка. — Иска да издаде всичко, което напише.
Нали така, Алекс?
— Абсолютно — потвърди с готовност Бертоли. — Говорим само за договаряне между добросъвестни партньори.
Карла беше захапала въдицата по-дълбоко и от издателите. За Бертоли това беше въпрос на цена. Той искаше да получи книгите, преди авансът да скочи двойно или тройно. А при Карла, според Аби, ставаше въпрос за контрол. Искаше Джак, или Гейбъл Купър, под крилото си. Него и бъдещите му книги. Ако се наложеше, после щеше да изнуди Бертоли за повече пари, тъй че авторът да бъде доволен. Но цената за това щеше да бъде непрекъснатото искане на повече книги. Всичко в живота си има и обратна страна. За успелия автор това е агентът, който работи за двата лагера.
— Имаш първата книга — каза Аби. — Издай я. Направи го добре и после ще говорим. Това се нарича добросъвестност.
— Ти май не разбираш. Не мога да продължавам да харча такива пари — избухна Бертоли. — Да… как да кажа, да…
— Пилея — намеси се Карла.
— Благодаря — поклони се леко Бертоли.
Като агент Карла беше повече от безнадеждна. Сама си беше пета колона.
— Не мога да продължавам да пилея пари — продължи Бертоли, — освен ако… — Той обърна длани нагоре и се усмихна. Посланието беше ясно. Успехът на първата книга беше в техни ръце.
— И ти реши, че е време да ни вържеш — надигна се леко Джак и отпи от чашата. Имаше нужда от подсилване.
— Държиш се доста неразумно. — За Карла всичко се вършеше от агента — сделките бяха дар от бога. Книгите бяха просто страничен продукт на нейната власт. Ако можеше, щеше да елиминира напълно авторите и да остави читатели те да търсят удоволствие единствено в нейния блясък.
— Това е изнудване! — повиши глас Джак.
— Изнудване ли? — опита се да запази спокойствие Карла.
Тя и Бертоли се засмяха. Просто един пиян бръщолевеше неща, които нямаше да си спомня на другия ден. — Никой тук не се занимава с изнудване. Това е бизнес.
— Само ако ти си Ал Капоне — заяви Джак и я погледна над ръба на кристалната чаша.
Джак ги беше принудил да минат в отстъпление и сега Аби се впусна в атака.
— Каква сигурност ще имаме ние, че ако подпишем договор за повече книги, ще положите всички усилия за рекламата на първата? — попита тя.
— Какво искаш да кажеш? — взря се в нея Бертоли.
— Ако ви дадем още книги, какво ще ви накара да хвърлите сега многото пари, вместо да пускате от време на време по нещичко за реклама? Нали искате да си спазите бюджета? Дадем ли ви веднъж няколко книги, няма да съществуваме повече за вас. Можете да си позволите да ни забравите. — Аби знаеше, че ще стане точно така. — Няма да има пътувания за автора. Вашите хора ще пробутат други за интервюта по телевизията. Няма да има реклами в пресата. За нас ще са огризките. За другите автори целите страници. Скърцащите колела се смазват. Ако нямаме възможността да се договаряме за новите книги, не можем да скърцаме. За да ни чуете.
Бертоли се изсмя и погледна Карла. Не беше чувал подобни нелепици.
— Това е бизнес и ние искаме да печелим — заяви той. — Никога няма да намалим бюджета за Джак. Той е ценен автор. Ще го избутаме до върха на класацията. Няма да щадим средства.
— Откъде да знаем това?
— Аз ви го казвам! — ухили се широко Бертоли.
— Ето, имате думата на Алекс — намеси се накрая и Карла.
— Чуйте ме сега мене. — Беше ред на Аби да се усмихне. — Избутайте ни до върха, не щадете никакви средства и аз ви давам дума, че ще имате още книги.
В стаята настана мъртва тишина. Бертоли мразеше адвокатите.
— Би трябвало да назначим тая жена при нас — каза накрая той. — Твърда е и това ми харесва. Ей, момчета — обърна се той към двамата си подчинени, — водете си бележки. Въпреки това аз трябва да получа нещо.
— Или какво? — озъби се Аби.
Бертоли изкриви лице в злобна гримаса и замълча. Но изражението му накара Аби да се позамисли какви ли биха били последиците.
— Трябва да работим заедно — намеси се Карла. — Ние сме един екип. Нужна е координация и добра воля.
— О, на нас ни е пределно ясно, че ти работиш с него — заяви Аби. Джак се изсмя високо. — Слушай какво ще ти кажа — обърна се тя директно към Бертоли. — Ти искаш сигурност за инвестициите си. Ние искаме гаранции, че няма да провалиш книгата, която вече си получил. Мисля, че лесно ще намерим разрешение на проблема.
Бертоли наостри уши.
— Ще подпишем договор — заяви Аби.
— Нима ще оставиш тия хора да те премачкат? — намеси се Джак.
— Изслушай ме първо — отвърна Аби.
— Договор за още книги? — усмихна се щастливо Бертоли.
— Не сега — поклати глава Аби. — Ще се споразумеем да подпишем договор в бъдещето при определени срокове и условия.
— Какво искаш да кажеш? Какви условия?
— Съгласни сме да ти предоставим нови книги в бъдеще, ако изпълниш задължението си да качиш тази книга до върха на класацията. Като използваш всички средства, както сам каза.
— Как ще формулираш подобно нещо в договора? Това са просто красиви фрази.
— Значи нямаш намерение да изпълниш обещанието си?
— Разбира се, че имам. Ще се опитам. Но не можем да гарантираме нищо.
— Но искаш ние да ти гарантираме още книги — обади се Джак. — Типичен пример за двойни стандарти, няма що. — Той посочи с пръст издателя и се опита да се изправи, но се строполи обратно на стола. — Ти няма да правиш нищо, а ние ще ти даваме хубавите книги. Кръвопиец!
Аби едва се удържаше да не се разсмее.
— И какво точно искаш? — заотстъпва Бертоли.
— Две неща — отвърна Аби. — Искам тази книга да излезе на челно място в класацията и да остане там дълго време.
— Какво? Да не искаш да стане номер едно?
— Поне за десет седмици — отряза Аби.
Бертоли едва не падна от стола си.
— Това е абсурдно! — възкликна Карла.
— Освен това ще трябва да се съгласиш да я задържиш в класацията още пет месеца, и то на не по- ниско от седмо място.
— Чисто безумие! — Бертоли беше направо ужасен.
— Добре. Тогава в десетката. Това означава да се използват всички средства — довърши го окончателно Аби. Щом той беше свикнал да борави с гръмки фрази и да хвърля обещания наляво-надясно, тя пък щеше да го закове до стената.
— Защо, по дяволите, ще трябва да пиша нови книги? — обади се неочаквано Джак.
— Млъкни! — сряза го Аби.
Ако Бертоли не беше дрогиран или пък не страдаше от мегаломански комплекси, той не можеше да приеме подобна сделка й Аби го знаеше. Тя и не искаше подобно нещо. Целият този пазарлък имаше за цел само да го накара да престане да настоява за повече книги.
