Сигурно бе имало много крясъци, когато Джак бе напуснал военното поприще.
Тя усети, че очите й просто се плъзгат по редовете. Умът й бе зает с други неща. Чу шум от гуми по пясъка, стана и се приближи до прозореца. Колата на Джак се отдалечаваше по алеята и скоро изчезна в тунела от листа. Къде ли отива в пет часа сутринта, зачуди се Аби.
Където и да беше отишъл, щеше да се върне. Тя си легна отново и взе книгата. Прочете половин страница и установи, че нито една дума не е стигнала до съзнанието й. Затвори книгата и стана. Изведнъж осъзна, че е съвсем сама в цялата къща.
— Не, не бива да го правиш — каза си тя, но не много убедено. После си спомни как бе влязъл в живота й този човек. Без повече колебания тя нахлузи джинсите си, облече някаква фланелка, обу маратонките на бос крак и тихичко излезе от стаята.
Коридорът беше тъмен, макар че първата светлина от настъпващия ден вече се процеждаше през прозореца над стълбите.
Тя се приближи на пръсти до стаята в дъното на коридора. Бе видяла Джак да влиза и да излиза оттам, носейки нещата си за спане. Сигурно беше неговата стая. Тя натисна дръжката и вратата се отвори. Аби влезе и затвори след себе си.
Стаята беше по-голяма от онази, в която беше спала, и пълна с безброй вещи. Някакви дрехи бяха прилежно сгънати на леглото, което, за разлика от нейната дървена антика, беше с метална рамка и като Джак издаваше войнишка твърдост. През малка врата в дъното се влизаше в нещо като дневна, с цяла стена от прозорци, гледащи към двора, блатата и пролива зад тях.
Под прозорците имаше старо резбовано бюро, а върху него бяха наредени компютър и всякакви електронни уреди и приспособления. Грубите чамови лавици по протежение на стената се огъваха под тежестта на наблъсканите безразборно книги. Тук нямаше скъпи томове в кожа и злато както в долната библиотека, а само евтини издания в меки корици. Много от тях приличаха на технически монографии. Бюрото беше отрупано с листове хартия. От лазерния принтер още стърчеше един. Синьо земно кълбо подскачаше по екрана на цветния монитор.
Аби не беше много на ти с електрониката. Преди да тръгнат от Сиатъл, си беше купила на старо портативен компютър, който трябваше да замени пишещата машина, изчезнала след нахълтването на Джоуи. Спенсър беше обърнал мазето, но не бе успял да я намери. Аби не можеше да проумее защо му е било на Джоуи да й вземе машината.
Компютърът на Джак беше последен модел, с милион интерфейси, свързани с бутоните на мишката, и джойстик, който сякаш бе взет от кабината на някой изтребител. Имаше цял ред с игри, хеликоптери и самолети, танкове и ракети.
Тя докосна, без да се замисля, джойстика и земното кълбо на екрана мигновено бе заменено от вътрешността на нещо, носещо се в космоса с огромна скорост. Аби дръпна ръка и загледа безпомощно как други, по-бързо движещи се неща го обстрелват. Пронизителни звуци се разнасяха от тон колони, монтирани някъде вътре в бюрото. Тя се опита да завърти джойстика, надявайки се синьото кълбо отново да се върне на екрана, но вместо това хоризонтът почервеня, миг по-късно на екрана избухна оранжев пламък, а от тонколоните се разнесе звукът на катастрофиращ самолет. Появиха се големи червени букви: GAME OVER. Дано Джак не си помни резултата, помисли си Аби и насочи вниманието си към книгите му. Имаше обичайните за всеки писател справочници и всякакви речници, том с известни цитати, книги за писателския занаят. „Как да пишем“, „Как да изграждаме сюжет“, „Как да изграждаме характери“ бяха изправени до компютъра, като че ли машината можеше да попие съдържанието им чрез осмоза. Явно беше, че Джак се е провалил като писател. И сега в Аби бе открил онова, което му трябваше — писател фантом. Въпросът беше как да успее да го държи под контрол, докато не дойде време истината да излезе наяве.
Аби обърна глава към полицата с книги. Това не бяха обикновени справочници. „Използване на сложни експлозиви за домашни цели и развлечение“, „Оръжието на анархиста“, „Изкуството на удушаването“. Някои бяха подвързани с телчета и явно бяха снимани на ксерокс. Нещо като самиздат. Аби отвори една и попадна на ясни рецепти за експлозиви и указания как да се направи бомба, от най-простата до най-сложната. Истинска енциклопедия на тероризма. Беше чувала за такива неща, но никога не ги беше виждала. Остави я внимателно на полицата.
Върху ред други книги беше разтворено някакво издание с меки корици. Заглавието гласеше „Как да създадем нова самоличност“. Под нея имаше някакъв тъмносин тефтер. Аби го взе и го обърна. На корицата пишеше:
Аби го отвори и го обърна настрани, както би направил всеки митничар, за да го прочете. Снимката на Джак беше кристално ясна под ламинираната повърхност. Името, изписано на реда, беше
Джак се бе разбрал с един стар приятел, който отговаряше за магазина за военно снабдяване на Перис Айланд. Веднъж седмично Джак се отбиваше там рано сутрин и забождаше на задната врата листче с нещата, които му трябваха. Час по-късно войник с джип ги доставяше в къщата в Кофин Пойнт. В тая операция нямаше нищо нередно. Като уволнил се офицер, Джак имаше право да пазарува от специалните магазини и винаги си плащаше транспорта. Освен това мразеше да ходи на покупки.
Росата още се стичаше от мъха по дърветата, когато Джак се върна и спря пред малка барака на неколкостотин метра от къщата. Той погледна часовника си. Аби сигурно още спеше. Джак излезе от колата, отключи бараката и влезе. Покрай едната стена имаше дървена работна маса, на която с болтове бяха закрепени две метални преси. Едната беше най-малкото петдесетгодишна и доста примитивна. Баща му я беше купил на старо веднага след войната. Другата беше по-голяма, нова и много по-усъвършенствана. С достатъчно гилзи, капсули и барут можеше да бълва хиляда патрона на час всякакъв калибър, в зависимост от матрицата, която поставеше.
На другата стена имаше четири стари метални шкафа, всеки с ключалка с шифър на вратата. Джак се приближи до втория, завъртя шайбата и отвори вратата. От пода почти до тавана вътре бяха наредени кутии с муниции различен калибър. Всяка кутия съдържаше сто патрона. В шкафа вероятно имаше поне пет хиляди патрона. В другите имаше барут, кутии с капсули и кашони с нови месингови гилзи. Патроните бяха главно за полуавтоматично оръжие. Складът беше на прилично разстояние от къщата. Макар героите на Джак да бяха просто неуязвими, той самият нямаше желание да хвръкне във въздуха. Пораженията от куршум на книга бяха едно, в истинския живот — съвсем друго. В един от шкафовете имаше и по-силни неща от барута. Самите оръжия държеше в къщата заедно с няколко пълнителя. За по-сигурно. Човек никога не е достатъчно подготвен, беше кредото на Джак.
Той грабна една кутия с деветмилиметрови патрони, затвори шкафа и завъртя шайбата. После заключи бараката и се отправи към къщата. Остави колата където си беше. Нямаше смисъл да поема рискове. Можеше да я събуди. Освен това трябваше да спре точно пред къщата, за да вземе пистолета отвътре.
Аби точно преписваше данните от паспорта на Джак на листче хартия, взето от бюрото, когато чу някакво неясно скърцане зад вратата, водеща към стаята му. Усети как кръвта нахлува в главата й. Тя замръзна на място и наостри уши. Може би просто старата къща стенеше от годините си. Шумът се повтори. Аби изтърва молива на бюрото и буквално изхвърча към прозореца. Виждаше част от алеята, завиваща към главния вход, но не можеше да разбере дали отпред има кола. Не беше чула мотор или свистене на гуми. Тя притисна лице до стъклото, но не можа да види нищо.
После го чу отново. Този път нямаше никакво съмнение. Някой се качваше по стълбите. Аби трескаво затърси с очи къде да се скрие. Инстинктивно пристъпи към гардероба от другата страна на леглото. После осъзна, че държи паспорта в ръката си. Нямаше време. Направи две крачки и спря. Ако искаше да се преоблече, Джак първо щеше да отвори гардероба.