Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

четвърт милион души.

Днес е ясно, че ФБР е разполагало с многобройни предупреждения за това, което е предстояло да стане, както ще видим в следващата част.

15. ФБР не е можело — или не е искало — да свърже точките

Независимо от използването на електронна подслушвателна система, първоначално наречена Carnivore („Месоядно животно“), топ ешелонът на ФБР, изглежда, не е бил в състояние да свърже наличната информация, която би накарала всеки разумен човек да заключи, че терористи от Близкия Изток работят усърдно върху планове за атакуване на САЩ.

Само шест дни след трагедията от 11/9 директорът на ФБР Робърт Мюлър заявява120: „Не зная да е имало предупредителни знаци, които биха посочили този тип операция в страната“.

Електронната система за наблюдение Carnivore („Месоядно животно“) породи толкова голям ужас у хора, загрижени за индивидуалните права и поверителността, че днес се нарича просто DCS–1000. Поне в един пример „Месоядно животно“ всъщност е попречила на бюрото да събере информация за заподозрян терорист.

През май 2002 г. Информационният център за електронна поверителност се сдобива с докладните записки на ФБР по Закона за свободата на информацията и те показват, че записите на бюрото през 2000 г. на неназован заподозрян са били неефективни, защото технически служител на ниско равнище във ФБР унищожил информацията.

Според Дейвид Соубъл, генерален юрисконсулт на центъра, „Софтуерът на ФБР не само лови имейлите на мишената на ФБР под електронното наблюдение… но и имейлите на непокрити мишени.“ Една от получените докладни записки показва, че ФБР шеф обяснява: „Техническото лице от ФБР очевидно е било толкова разстроено [от прихващането на неоторизирани електронни писма], че е разрушило всички постъпили имейли.“

ФБР преди е изказвало уверения, че Carnivore („Месоядно животно“) може да улавя само тесен спектър от информация, оторизирана със съдебно разпореждане. „Това показва, че ФБР е подвеждало Конгреса и обществеността за степента, до която Carnivore е способна да събира само оторизирана информация“ — заявява Соубъл.

Една тайна съдебна заповед дори е провокирала неблагоприятен вторичен ефект, който може би е затруднил антитерористичните усилия на бюрото.

Когато върховният съдия Ройс Ламбърт, оглавяващ специалния — и изключително таен — Съд за наблюдение на външното разузнаване (FISC), който разрешава подслушване по въпроси на националната сигурност, установява, че през 2000 г. ФБР представя погрешно информацията в молбите си за подслушване, той нарежда разследване, принуждаващо много от подслушванията на ФБР да бъдат прекратени.

Независимо от проблемите със системата Carnivore и „оплесканите“ подслушвания, много агенти в бюрото активно работят по проблема с тероризма.

Може би най-запознатият човек във ФБР с близкоизточния тероризъм по принцип и с Осама бил Ладен в частност е Джон О’Нийл.

През 1995 г. О’Нийл е издигнат за шеф на антитерористичния отдел на ФБР и започва да работи в централата на бюрото във Вашингтон. Една от първите му задачи е залавянето на Рамзи Юсеф, тогава ключов заподозрян в няколко терористични акта, включително бомбения атентат в Световния търговски център.

В края на 90-те години О’Нийл — според Лоурънс Райт, пишещ в The New Yorker — става „най-отдаденият преследвач във ФБР на Осама бин Ладен и неговата мрежа от терористи Ал-Кайда“121.

О’Нийл обаче започва да вярва, че шефовете му не са заразени от същия хъс срещу тероризма като него. „Джон имаше същите проблеми с бюрокрацията като мен“ — казва Ричард А. Кларк в интервю за списание през 2002 г. Кларк е работил като координатор в Белия дом по антитерористичната дейност до идването на администрацията на Буш в края на 80-те години. „Нетърпението ни наистина растеше, докато се занимавахме с дръвници, които нищо не разбираха“122.

Независимо от отстъпничеството през 1996 г. на Джамал ал-Фадл, отдавна търсен терорист от Ал- Кайда, и последващото детайлизиране на мрежата пред ЦРУ и ФБР, Държавният департамент отказва да включи Ал-Кайда в списъка на терористичните мрежи123.

Въпреки нарастващата ярост на О’Нийл от глезенето на терористите от висшите власти и от неговата самодоволна личност, той приема поста специален агент, отговарящ за Отдела за национална сигурност в Ню Йорк Сити. Там той създава специално „бюро Ал-Кайда“ и работи къртовски, за да „закове“ Осама бин Ладен. О’Нийл, един от най-висшите експерти по антитероризма във ФБР, добре знае срещу какво и кого е изправен.

„Почти всички групи днес — ако решат — са способни да ни ударят тук, в САЩ“ — казва О’Нийл124 в една реч в Чикаго през 1997 г.

Към лятото на 2001 г. О’Нийл е подминат при едно повишение и все повече се уморява от борбите с висшестоящите по въпроса за тероризма. За разочарованието му допринася и опитът за провеждане на разследване на бомбения атентат срещу американския разрушител „Коул“, който понася сериозни щети от малка лодка, пълна с експлозиви, и двама самоубийци.

О’Нийл, командващ около триста тежко въоръжени агенти на ФБР, твърди, че разследването му е сериозно осуетявано от всеки — от президента на Йемен Али Абдула Салех до американския посланик Барбара Бодайн. Отрядът на ФБР вярва, че така и не са им дали правомощията, от които са се нуждаели, за да проведат щателно разследване.

„… О’Нийл се върна у дома, чувствайки, че води битката срещу тероризма без никаква подкрепа от собственото си правителство“ — отбелязва Райт в The New Yorker125. Когато О’Нийл се опитва да се върне в Йемен в началото на 2001 г., му е отказано влизане в страната.

„През последните две години от живота си той стана много параноичен — казва на Лоурънс Райт Валери Джеймс, близка приятелка на О’Нийл126. — Той беше убеден, че има хора, които са се заели да го унищожат.“

Накрая, по всичко изглежда, че именно старият му архивраг Осама бин Ладен е този, който го унищожава.

Към лятото на 2001 г. събитията и кариерата на О’Нийл достигат критична точка. Някой е „изпуснал“ информация за някои от гафовете на бюрото на О’Нийл пред New York Times, а данни за тероризма се изливат в правителствените агенции. „Ще се случи нещо голямо“ — казва той на приятел127.

„Всичко си дойде на мястото през третата седмица на юни — спомня си Кларк. — Становището на ЦРУ беше, че през следващите няколко седмици ще се осъществи голяма терористична атака.“ Кларк казва, че заповеди за подсилване на мерките за сигурност са издадени на Федералната агенция по авиация (FAA), Бреговата охрана, митниците, Службата по въпросите на имиграцията и натурализацията (INS) и ФБР.

На О’Нийл обаче му е дошло до гуша. Към 23 август той се е оттеглил от бюрото и приема двойно по- високо платена работа в сравнение с онова, което бюрото му плаща — като шеф по сигурността на Световния търговски център.

Когато първата кула е ударена, О’Нийл нарежда сградата да бъде евакуирана, но остава вътре, за да помага на хората в Северната кула. Използва клетъчен телефон, за да говори с неколцина приятели и роднини. Уверява ги, че е добре. За последен път е видян жив да върви към тунела, водещ до Северната кула.

Джон О’Нийл не е единственият агент от ФБР, който вижда определени предупредителни сигнали.

В средата на 2002 г. ветеранът, работещ от 20 години във ФБР, Робърт Дж. Райт, младши, отправя обвинението, че антитерористичните усилия на бюрото са били неефективни и „не защитават американския народ“128. Стигайки и по-далеч, Райт обвинява, че шефове във