Отчитайки френското гражданство на Мусауи, в юридическите и политическите кръгове бързо възниква спор за това, как да се изправи чужд гражданин в американски съд без особени доказателства, свързващи го директно с нечия смърт. Допълнително объркване настава през септември 2002 г., когато арабската телевизионна станция Ал-Джазира излъчва записи на единствения известен контакт между Мусауи и ал- Шибх. В друга размяна на имейли с ал-Шибх Ата използва фрази като: „Първият семестър започва след три седмици. Нищо не се е променило. Всичко е наред. Това лято със сигурност ще е горещо. Деветнадесет удостоверения за частни уроци и четири изпита.“ Това едва ли са думите, необходими за получаване на смъртното наказание, искано от федералните прокурори.
Федералните са поставени в още по-неловко положение през 2002 г., когато правителствените прокурори оставят четиридесет и осем класифицирани документи, обобщения на разпити във ФБР, на Мусауи. Те по-късно са намерени при претърсването на затворническата килия на Мусауи в Александрия, Вирджиния. Висшата намеса в делото на Мусауи за кратко пълнеше заглавията в края на пролетта през 2002 г. с публикуването на унищожително писмо от 13 страници от специалния агент на ФБР и шеф на отдела в Минеаполис адвокат Колийн М. Роули до директора Робърт Мюлър. В своето писмо от 21 май Роули, ветеран с 21-годишен стаж в бюрото, описва твърде тежката управленска бюрокрация на ФБР, разядена от „мнозина, които са пълен провал като действащи агенти“ и „кариеристи“, които поставят напредването в кариерата си над интегритета и истината.
„Знам, че не бива да съм непочтителна за това, но всъщност се разказват вицове, че персоналът в централата на ФБР трябва да са били шпиони или къртици като Робърт Хансен, които всъщност работят за Осама бин Ладен, за да подкопаят по този начин усилията в Минеаполис…“148
„Дълбоко съм загрижена, че се е осъществило и се осъществява деликатно и фино нюансиране/накланяне на фактите от вас и от други на най-високите нива на управление на ФБР в усилие да се избегне или да се минимизира личното и/или институционалното засрамване на част от ФБР и/или може би дори поради неуместни политически причини — пише тя на Мюлър и добавя — Много ми е трудно да се сетя за някой случай, който е бил разрешен от персонала в централата на ФБР, но веднага мога да назова няколко, които бяха оплескани!“
След като чува новинарските медии непрекъснато да цитират директора Мюлър да казва, че бюрото е щяло да предприеме действия, ако са били предупредени за атаките, Роули изпраща съобщение, информирайки го за разузнавателната информация, намираща се в досиетата от Минеаполис. Тя казва, че когато същите отрицания за това, че са знаели, продължили, тя и други агенти отново се опитали да информират Мюлър за фактите.
„Най-накрая, когато подобни коментари бяха направени седмици по-късно, ние се изправихме пред тъжното осъзнаване, че забележките сочеха, че някой — вероятно с Ваше одобрение, е решил да пази централата на ФБР с очевидното намерение да предпази бюрото от изпадане в неловко положение, а съответните официални лица от ФБР — от внимателно разследване“ — пише Роули на директора.
Освен това тя посочва, че единствената разлика между момента, в който информирани агенти на ФБР са получили отказ на искането за претърсване на Мусауи, и когато такава заповед е била издадена, е фактът на атаките от 11/9 — събития, които със сигурност не биха могли да се заметат под килима.
Роули е една от многото хора, които посочват факта, че персоналът на централата на ФБР „са запознати с повече източници на разузнавателна информация, отколкото редовите агенти“. Независимо от този факт, тя казва: „ключови кадри от централата на ФБР, чиято работа е да подпомагат и да координират агентите от отделите по места в свързаните с тероризма разследвания, почти необяснимо поставят бариери и подкопават вече отчаяните опити на Минеаполис да получи заповед за обиск по FISA [Закон за наблюдение на чуждото разузнаване], много след като френските разузнавателни служби дадоха своята информация и вероятната причина стана ясна“.
Дори след като атаките от 11 септември са започнали, Роули казва, че висшите власти не искат да развържат ръцете им. Приемайки телефонно обаждане от шеф от бюрото точно след началото на атаките, Роули му отговорила, че в светлината на атаките ще е „най-невероятното съвпадение“, ако Мусауи не е ангажиран с терористите. Нейният шеф отговорил, че съвпадение е правилният термин; това било само съвпадение и офисът в Минеаполис не бива да прави нищо без разрешението на централата, защото „може да прецакаме нещо друго, което тече другаде в страната“.
Изпълнената с прозрения и изобличения критика на Роули за неефективността на ФБР в светлината на атаките от 11/9 поражда широко, макар и кратко отразяване в медиите. Един водещ рубрика в Интернет отбелязва, че администрацията на Буш се е възползвала от прикритието на „огнената буря на Роули“, за да обяви преобръщане на някои от оскъдните правила на правителството срещу безразборното вътрешно шпиониране — правила, породени от многото злоупотреби на ФБР през 60-те години.
Стив Пери от двуседмичния бюлетин
Може да се добави и че провалите във ФБР не могат да се прехвърлят на редовите агенти и техните супервизори. През август 2001 г. главният прокурор Ашкрофт, очевидно по-загрижен за отдавна загубената Война срещу наркотиците и порнографията, отказа искане на бюрото за 50 милиона долара, за да засили антитерористичните си усилия150.
Цялата информация, течаща нагоре към върха на ФБР, стига в крайна сметка до директора Мюлър и неговия шеф, Ашкрофт, а и двамата — както ни се казва — са работели в близко сътрудничество с президента Буш.
16. Пропуснати възможности в ЦРУ
По всички критерии ЦРУ също е получило голям дял от предупрежденията преди атаката.
Подобно на ФБР, ЦРУ има собствена електронна подслушвателна сателитна и компютърна система. Тя се нарича „Ешелон“. Тази система следи международните разговори, факсовете и имейлите по целия свят. Тя беше толкова тайна, че правителството нито потвърждаваше, нито отричаше съществуването й до 2001 г. Според едно изследване на Европейския съюз „Ешелон“ натрупва електронен пренос на информация като прахосмукачка, използвайки софтуер за търсене по ключова дума заедно с огромни компютърни бази данни151.
Системата „Ешелон“, чиято централа в САЩ е в Агенцията за национална сигурност във Форт Мийд, Мериленд, е предизвикала протести в няколко страни, включително САЩ, чието население рядко вижда някакви новини за тази могъща глобална записваща система.
През 2000 г. френският прокурор Жан-Пиер Динтилак нарежда на контраразузнавателната агенция на страната си да провери дали „Ешелон“ се използва за кражба на чужди бизнес тайни, за шпиониране на граждани и дали е „вредна за жизненоважните интереси на страната“152. Италианският парламент също започна разследване на „Ешелон“, заявявайки: „Мащабът не е военен“. Според германския вестник
До голяма степен неотразен в американските медии е един разказ, според който самият Осама бин Ладен е подслушан да казва на мащехата си на 9 септември 2001 г.: „След два дни ще научиш голяма новина и за известно време няма да се чуваме с теб“153. Това прихващане на телефонен разговор, приписвано на „чужда разузнавателна служба“, несъмнено е продукт на „Ешелон“. Въпреки това никой в Америка не е нащрек заради „голямата новина“ на бин Ладен!?
ЦРУ има и друго високотехнологично оръжие в арсенала си за употреба срещу терористи.
