е работил под прикритие за бюрото в продължение на повече от две години и е научил конкретно, че кулите близнаци на Световния търговски център ще бъдат мишени на терористите.
Надявайки се да намали присъдата си (лишаване от свобода) заради измама на търговци на едро на бижута с 6 милиона долара, през 1998 г. Глас се свързва с федерални агенти и казва, че може да уреди незаконни сделки с оръжие. Подпомогнат от ветерана от Бюрото по алкохола, тютюна и оръжията Дик Столц, Глас започва да урежда сделки с различни хора. Той твърди, че се е сдобил с тежки оръжия като „Стингър“ и ракети, откраднати от военни бази142.
Бизнесът е добър, но нито една от сделките, изглежда, не сработва, докато Глас не се свързва с родения в Пакистан собственик на деликатесен магазин в Ню Джързи. Този човек помага за уреждане на оръжейни сделки с пакистанци, които твърдят, че имат контакти с пакистанското разузнаване, талибаните и дори Осама бин Ладен. Дълги часове записи са правени на техните срещи.
Същевременно по време на продължително и детайлно маневриране, за да се уреди финансирането в началото на 2001 г., пакистанците стават подозрителни и напускат страната. Арестувани са само собственикът на деликатесния магазин и другият човек. Другият пледира виновен в опити да продаде оръжие и получава присъда от 30 месеца в затвора, докато собственикът на магазина е освободен, а съдебното дело е засекретено.
Агентът от Бюрото по алкохола, тютюна и оръжията Столц казва, че делата срещу мъжете са възпрепятствани от факта, че федералните прокурори трябва да отстранят споменаването на Пакистан в съда заради дипломатически съображения.
Глас казва на репортерите, че през 1999 г. се е срещнал веднъж с пакистанците в „Трайбека Грил“ в Манхатън. „На срещите [той] каза, че американците са врагът и те няма да имат проблеми да вдигнат във въздуха целия ресторант, защото е пълен с американци — спомня си Глас. — Когато си тръгнахме от ресторанта, [той] се обърна и каза: «Тези кули ще паднат».“ Човекът сочел Световния търговски център.
Може би най-провокативното доказателство, че правителството е знаело предварително, идва от човека, който водеше съдебното преследване срещу президента Бил Клинтън по време на процедурата за импийчмънт.
Адвокатът от Чикаго Дейвид Шипърс, който към средата на 2002 г. представлява Райт и други недоволни служители на ФБР, казва в края на октомври 2001 г. в едно интервю, че при него са дошли агенти от ФБР месец и половина преди атаките от 11/9. Агентите разкрили, че знаят, че долен Манхатън ще бъде цел на терористична атака с помощта на самолети като летящи бомби и искали да предотвратят това143.
Търсели юридически съвет, защото техните шефове във ФБР им наредили да прекратят работа по случая и ги заплашили със Закона за националната сигурност, ако проговорят. Шипърс казва, че напразно се е опитал да предупреди главния прокурор Джон Ашкрофт.
„Отново използвах хора, които бяха лични приятели на Джон Ашкрофт, за да се опитам да стигна до него. Един от тях ми се обади и каза: «Добре, говорих с него. Той ще ти се обади утре сутринта». Това беше около месец преди бомбите. На следващата сутрин ми се обадиха. Не беше Ашкрофт. Беше някой от Министерство на правосъдието… Каза: «Ние не започваме разследвания на върха. Нека прегледам това и отново ще се свържа с вас». Днес [10 октомври 2001] седя тук с вас, но той така и не се обади повече.“
Шипърс казва, че намесата в официалните правителствени разследвания по отношение на тероризма не е нищо ново. Той споменава, че е виждал предупреждение, издадено през февруари 1995 г. от неофициална група, изследваща тероризма, че федерална сграда в сърцето на Америка ще бъде атакувана. Правителствените официални лица го пренебрегват до 19 април 1995 г. — датата на бомбения атентат срещу федералната сграда „Мура“ в Оклахома Сити.
Адвокатът повтаря обвинението на агент Олдрич, че предпазните мерки за националната сигурност са свалени по време на Клинтъновата администрация. Говорейки за опитите си да предупреди властите, Шйпърс казва: „Опитах в Белия дом, опитах в Сената, опитах в Министерство на правосъдието. Не отидох във ФБР, защото знам, че там има бариера, и не се обърнах към Министерство на правосъдието, докато Ашкрофт беше там, защото знам, че и там има бариери. Това са същите хора, които издигат бариери срещу атаката срещу терористите при управлението на Клинтън, те още са тук. Те все още заграждат — почти като ров — хората с информацията и тези, които би трябвало да чуят тази информация…
Като човешко същество, като бивш прокурор, като адвокат и човек, който представлява полицията и агентите по целите САЩ, аз не мога да си представя как онези бюрократи във Вашингтон обърнаха гръб на очевидното заради собствените си цели — заключава Шйпърс. — Но аз не знам.“
Едно особено изобличаващо обвинение към бюрото и към администрацията на Буш беше издигнато през 2004 г., когато една жена, наета като преводач за ФБР с разрешение за достъп до топсекретни материали, казва на британски репортери144, че старши американски официални лица са знаели за плановете на Ал-Кайда да атакуват цели със самолет месеци преди 11/9. Важният случай на надуващата свирката във ФБР Сайбъл Едмъндс ще бъде изследван по-нататък в книгата.
Ясно е, че други служители на бюрото също са се опитвали да предупреждават висшестоящите по отношение на обучение за пилоти на терористи, но не стигат доникъде. През август 2001 г. ФБР наистина арестува Закариас Мусауи, след като пилотско училище в Минесота предупреждава бюрото, че Мусауи изглежда като човек, който би могъл да пилотира самолет, пълен с гориво, и да го разбие в някоя сграда.
Един ненаименован агент на ФБР пише повече от една докладна записка на висшестоящите, че Мусауи — френски гражданин от Мароко, е типът човек, който може да похити самолет, а може би дори да го разбие в Световния търговски център. Освен това се подчертава, че Мусауи казал на инструктора, че иска само да се научи да маневрира „Боинг“ 747, но няма нужда да се научи как да го приземява.
Макар че това обвинение получава широко медийно внимание и убеждава обществеността във връзката на Мусауи с похитителите,
„По принцип във ФБР не са вярвали, че Ал-Кайда има особено присъствие тук — обяснява координаторът по тероризма в Белия дом Кларк. — Това просто не е попило в цялата организация отвъд О’Нийл [и помощник-директора на антитерористичния отдел].“
През лятото на 2002 г. съветникът по националната сигурност на президента Клинтън Самюъл Р. Бъргър казва на съвместната комисия на Конгреса, че ФБР многократно са уверявали Белия дом на Клинтън, че организацията Ал-Кайда не е способна да организира удар на американска почва.
На 8 май 2002 г. предаването на CBS
Американските власти отричат в доклада да е имало нещо, което да ги постави нащрек. Един шеф от ФБР дори поставя под съмнение френския доклад, питайки колко мъже на име Закариас Мусауи трябва да живеят във Франция. Когато е информиран, че има само един, регистриран в Париж, висшият специален агент продължава да спъва всякакво действие. Междувременно адвокатите на ФБР отказват молба на техните агенти да претърсят компютъра и апартамента на Мусауи.
В резултат на това бездействие Мусауи просто е задържан145 по имиграционни обвинения до след 11/9, когато агенти на ФБР най-накрая успяват да осъществят обиска. Те откриват инкриминиращи финансови документи, свързващи Мусауи с Ал-Кайда, симулатори на полети и информация за селскостопански самолети146.
Мусауи, чието съдебно дело е отложено до началото на 2003 г., е известен като „двадесетия похитител“ въз основа на теорията, че той е трябвало да замени първоначалния „двадесети похитител“ Рамзи бин ал- Шибх, бивш съквартирант на Мохамед Ата, който бил изпратил 14 хиляди долара на Мусауи147. Ал-Шибх, който също не успява да получи входна виза за САЩ, е арестуван в Пакистан в края на септември 2002 г. Мусауи и ал-Шибх са единствените двама души в ареста, за които се вярва, че са директно включени в атаките от 11 септември.
