от ЦРУ е привикан в централата.“
Бин Ладен, с цена за главата му и отговарящ на критериите за екзекуция според заповед от последната минута на отиващия си президент Бил Клинтън, въпреки това получава разрешение да излети от Дубай без никакви пречки с частен самолет на 14 юли.
Статията освен това посочва, че в края на август американските и френските власти са уведомени за ареста на Джамел Бегал от митнически агенти в Дубай, При разпитите Бегал казва, че му е било наредено да взриви американското посолство в Париж от лидера на Ал-Кайда Абу Зубайда в Афганистан. „Според арабски дипломатически източници, както и френското разузнаване, на ЦРУ е предадена много конкретна информация за терористичните атаки срещу американски интереси по света, включително на американска почва“ — заявява френската статия. Макар че тази версия си проби път в европейските медии, нищо — с изключение на няколко разпръснати съобщения в Интернет — не беше публикувано в САЩ. В Европа официални лица от ЦРУ отрекоха репортажа.
Той е или верен, или неверен. Ако е неверен, американската общественост трябва да го знае, така че подобни неистини да бъдат спрени по време на нашата „Война срещу тероризма“. Ако е верен, тогава американският народ трябва да знае, че собственото им ЦРУ е оставило най-търсеният човек на света да си тръгне безпрепятствено два месеца преди смъртоносните атаки от 11/9. Въпреки това никоя голяма американска медийна организация очевидно не можа да отдели един добър репортер, за да отпътува до Дубай, да провери в болницата и да разпита персонала и други лица, за да потвърди версията.
Разказът за ЦРУ и бин Ладен в Дубай е подкрепен от репортаж в броя на
Според статията тези агенти веки ден изпращали на ЦРУ доклади за местонахождението на бин Ладен, но информацията често била пренебрегвана от официалните лица в агенцията, защото понякога противоречала на друга разузнавателна информация.
Това, че ЦРУ е знаело предварително, мъгляво се признава и през април 2002 г. от заместник-директора на управлението Джеймс Павит. В реч на конференцията на Училището по право на университета „Дюк“ Павит едновременно се опитва да извини провала на агенцията си в предотвратяването на 11/9 и възхвалява нейната ефикасност163.
„Ние имахме много, много добро разузнаване за общата структура и стратегии на терористичната организация Ал-Кайда. Знаехме и предупредихме, че Ал-Кайда планира голям удар. Няма съмнение в това“ — казва Павит на аудиторията си. Речта му по-късно е качена на уебсайта на управлението.
Въпреки това Павит се опитва да повтори твърдението на администрацията, че не е имало достатъчно конкретни разузнавателни данни, за да се предотвратят атаките от 11/9. Той добавя, че няколко дни след атаките агентите на ЦРУ били „на място“ и действали в Афганистан. „Това не беше лесно — обяснява той. — Не можете да научите пащу за една нощ и не можете истински да разберете сложната природа на племенността, регионализма и персонализма в Афганистан, като прочетете вестник или някоя книга. Моите хора учеха това в продължение на години обучение и години практика, често в трудни, враждебни обстоятелства, а всъщност и на територията на самия Афганистан.
Ако чуете някой да казва — а аз съм чувал, — че ЦРУ е изоставило Афганистан, след като Съветският съюз си тръгна, и че никога не сме обръщали внимание на това място до 11/9, ще ви помоля да попитате този човек как сме успели да постигнем всичко, което направихме, след като Съветите се изнесоха. Как сме знаели към кого да се обърнем на място, кои операции, кой военен вожд да подкрепим, каква информация да събираме. Много просто, ние бяхме там много преди 11 септември.“
Един от най-странните случаи, доказващи, че се е знаело предварително, включва човек, затворен в Канада, който твърди, че е американски агент от разузнаването, опитал се да предупреди властите повече от месец преди атаките от 11 септември.
Делмарт „Майк“ Вриланд твърди, че е лейтенант от военноморския флот на САЩ и агент към Офиса на военноморското разузнаване през 2000 г., когато е арестуван и хвърлен в затвора в Канада по искане на американските власти, след като пристига от пътуване до Русия. Канадските власти го обвиняват в измама с кредитни карти и го задържат въз основа на заповед за екстрадиция, основана на твърдения за измама с кредитни карти в Мичиган164.
След дълги съдебни изслушвания всички канадски обвинения срещу Вриланд са снети и когато пиша това той вече е получил статус на политически беглец в Канада, а въпросът със заповедта за екстрадиция е разрешен. Според делото в канадския съд, обемащо около 10 хиляди страници, Вриланд носи от Москва разузнавателни документи в запечатана торба през декември 2000 г. Той казва, че просто е бил куриер и е трябвало да даде документите на контакт в Торонто, но този човек не успял да дойде.
„Срещата не протече така, както беше планирано. Не ми хареса, така че по същество сканирах и копирах всичко. Отворих всичко“ — спомня си Вриланд на 5 юни 2002 г. в едно интервю по радиото. Той казва, че когато се върнал за втора среща, бил арестуван.
Документите според Вриланд били написани на руски, но един съдържал арабските цифри 11/9/01. Преди арестуването му — казва той — уредил документите да бъдат преведени и един от тях се отнасял конкретно до атаките от септември.
„Първоначалният удар или атака ще започне в Световния търговски център на 11/9/01 от нашите братя по вяра — цитира Вриланд от документите. — Три Майл Айлънд165 и Пентагонът също са цели, които няма да бъдат пропуснати на първоначалния терористичен етап от нашата атака. Ако всичко премине така, както е планирано, атаката ще свърши работа. След американците, които несъмнено ще помислят, че трябва да бъде обвинен Осама и ще започнат война с неговата група, се изправя Руската империя, която ще спечели първия плод от войната и парите, обещани от американците.“
Вриланд казва, че докато е в ареста, е писал за предупреждението в писмо, което е отворено три дни след атаките от 11/9 и е препратено на властите в Отава. Овен това споделя, че е предал същата информация на канадските власти чрез надзирателите си около месец или повече преди атаките от 11/9. „Двамата офицери информираха САЩ и Отава незабавно чрез RCMP [Кралската канадска конна полиция] …“
„Канадците свършиха своята работа. Мисля, че те бяха притиснати от американското правителство. Те предадоха информацията точно така, както трябваше. Определено знам, че [американските] Тайни служби са я получили. Знам, че ФБР е разполагало с нея, знам, че Министерство на отбраната я е притежавало. Знам, че е отишла от Онтарио в Отава, от Отава в канадското посолство във Вашингтон, окръг Колумбия, и просто навсякъде е била топена“ — добавя той.
Документите, включени в съдебното дело, очевидно се отнасят до атака срещу ядрена електроцентрала и говорят за незабавна и смъртоносна радиация в област от четири до седем мили. В телефонно интервю от Канада Вриланд казва, че според него целта на Полет 93 е Три Майл Айлънд и че самолетът е бил свален от американските изтребители, за да му се попречи да изпълни мисията си.
В друг интригуващ аспект на тази невероятна версия документът на Вриланд добавя загадъчния ред: „Оставете едно да се случи, спрете останалото“. Вриланд казва, че това изявление потвърждава убеждението му, че американското разузнаване е проникнало в мрежата Ал-Кайда и е провеждало собствена операция.
Американските власти се отнасят грубо към разказа на Вриланд, обявявайки, че той е просто дребен престъпник, който е освободен от военноморския флот заради незадоволително поведение през 1986 г. Неговото досие обаче е противоречиво и известна част от него изглежда изфабрикувана. Отричането от военен офицер чрез специални изказвания и изфабрикувано досие се нарича „натопяване на овцата“ и е честа практика в разузнаването през миналото.
Един вестник от Торонто обявява, че Вриланд е постъпил в американския Военноморски флот през 1984 г. и след това е постъпил в специална единица, действаща срещу контрабандисти на дрога. Интересното е, че една статия от 2 октомври 1986 г. в
