времето на Клинтъновата администрация, за да се следи движението на Осама бин Ладен. Дори се говори, че този самолет е бил използван, за да се изстрелят ракети „Хелфайър“ срещу лидера на Ал-Кайда. Доналд Ръмсфелд обаче — наред с другите неща, когато той пое поста военен министър — решил да не използва повече самолети с дистанционно управление
Има съблазнителни доказателства, които свързват Осама бин Ладен директно с ЦРУ по времето, когато агенцията финансира и обучава бойци срещу Съветския съюз в Афганистан. Макар широко да се признава, че ЦРУ е способствало за основаването и финансирането на мрежата Ал-Кайда по време на съветската инвазия в Афганистан, агенцията непоколебимо отрича всякакви директни отношения с бин Ладен.
Интернет източници твърдят, че бин Ладен под името Тим Осман всъщност е вкаран в САЩ в края на пролетта на 1986 г. за среща с правителствени агенти в хотел „Хилтън“ в Шърман Оукс, Калифорния154. Бившият старши специален агент от ФБР Тед А. Гъндерсън потвърждава тази среща и казва, че той е бил един от присъстващите.
Гъндерсън казва, че с него се свързала „висша фигура“ от администрацията на Рейгън и го помолила да се срещне с афганистански бунтовници, за да „видим какво бихме могли да направим, за да им помогнем“. Четиримата мъже на срещата в хотела — според Гъндерсън — били той самият, мълчаливият Тим Осман (бин Ладен), Майкъл Риконоскуто — научен „актив“ на ЦРУ с връзки в оръжейния бизнес, и човек, идентифициран като Ралф Олбърг, който купувал оръжия от името на муджахидините в Афганистан.
Гъндерсън казва, че разговорът по време на срещата, продължила час и половина, бил предимно между Олбърг и Риконоскуто, докато Осман/бин Ладен „седеше мълчаливо в ъгъла на стаята“. Той добавя, че не знае дали и каква сделка е била сключена по време на срещата, но е „сигурен в спомените си“, че са били правени договорки да се осигурят оръжия за бин Ладен и арабските бойци.
Според бивш член на персонала на сенатора от републиканците Дейвид Дъренбъргър Олбърг е човек, който често е виждан в офиса на сенатора по време на управлението на Рейгън и който непрекъснато говорел за теглото на афганистанския народ155.
Риконоскуто, също свързан с републиканските босове, е включен в разработването на софтуера PROMISE, първоначално планиран за използване срещу престъпници и терористи.
Към средата на 90-те години обаче Съветският съюз се е изтеглил от Афганистан, а саудитците станаха наши нефтени приятели и с изключение на някои антитерористични единици, на Осама бин Ладен не се обръща почти никакво внимание. ЦРУ, подобно на братята си във ФБР, очевидно изпадат в някакво самодоволство на по-ниските равнища заради почти постоянния поток от намеци, предупреждения и информация. Служителите, които не са активно включени в антитероризма, вземат пример от началниците си и изобщо не поглеждат сериозно на тероризма.
Адвокат Майкъл Уилдс, който представлява един от бомбаджиите, взривили Кулите Хобар, обяснява156: „Вижте, [има] разлика между редови антитерористични агенти, които се разглеждат от някои като шофьорите на ФБР, които возят дипломатите, и хората, които получават информацията на най-високите нива на нашето държавно управление — това е прекомерно.“
При това не всички предварителни предупреждения са се оказвали неверни. Почти година преди смъртоносните бомбени атентати срещу американските посолства в Кения и Танзания през 1998 г., член на Ал-Кайда предупредил официални лица от ЦРУ за предстоящите атаки. Информацията на информатора е отхвърлена като ненадеждна и нищо не е направено.
Макар и несъмнено мъгляво, през септември 1999 г. има предупреждение в един доклад на Националния разузнавателен съвет (NIC), озаглавен: „Социология и психология на тероризма: кой става терорист и защо?“. NIC е съставен от около дванадесетина старши офицери от разузнаването и е прикрепен към ЦРУ.
„Бомбаджии-самоубийци, принадлежащи на «Мъченическия батальон» на Ал-Кайда, могат да разбият самолет, пълен със силни експлозиви (С–4 и семтекс), в Пентагона, централата на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) или Белия дом“ — заявява докладът, който е издаден точно две години преди 11 септември 2001 г.
„Тази информация съществуваше — отбелязва Робърт Л. Уордън, шеф на Федералния изследователски отдел, който е подготвил доклада от открити източници — определено за онези, които изучават в дълбочина темата за тероризма и Ал-Кайда.“
През януари 2000 г. агенти по сигурността на Малайзия провеждат операция за следене на функционери на Ал-Кайда, срещащи се в Куала Лумпур по повелята на ЦРУ. Един от функционерите е Хали ал-Мидар. Установява се, че ал-Мидар има виза за многократно влизане в САЩ.
Агенти от ЦРУ откриват също, че ал-Мидар пътува със саудитец, Науаф ал-Хазми, който вече е влизал в САЩ157. Нито един от двамата не е поставен в „списъка за наблюдение“ на Държавния департамент до 23 август 2001 г. — твърде късно, за да се предотврати участието им в атаките от 11/9.
Друг пример на некомпетентността на ЦРУ — ако е било това — може да се открие в случая на Халид Шейх Мохамед, който след залавянето на Абу Зубайда в Пакистан през пролетта на 2002 г. е смятан за най- висшия член на мрежата Ал-Кайда, намиращ се на свобода, както и основен плановик на атаките от 11 септември158.
Мохамед е толкова високо в организацията на бин Ладен, че съвместната комисия на Конгреса, разследващ разузнавателните провали, през есента на 2002 г. му обръща специално внимание. Те обаче са поставени в толкова трудно положение от ограниченията върху класифицирания материал, че могат да нарекат Мохамед само като „ключов лидер на Ал-Кайда“, въпреки че човекът е идентифициран като терористичен бос още през 1995 г.159
Съвместната комисия критикува начина, по който ЦРУ е работило по случая с Мохамед, заявявайки: „той получава незначителен аналитичен фокус, а координацията между разузнавателните агенции в най-добрия случай е нередовна“. Едно официално лице от американското разузнаване оспорва това обвинение, но казва на репортер от
Такива спорове и противоречия продължават и когато става ясно, че Мохамед е заловен на 1 март 2003 г., след нощна престрелка в Равалпинди, Пакистан. Американски официални лица изразяват задоволство от ареста, но радостта им бързо помръква с появата на множество въпроси. Свидетелите не са съгласни с официалния разказ и чуждите медии спекулират, че Мохамед вероятно е бил идентифициран погрешно, може би е бил убит по-рано или дори че все още е на свобода.
Мохамед Ата, обвиненият главен похитител, бил под наблюдение от американското разузнаване в продължение на почти пет месеца в началото на 2000 г., преди посещението му в САЩ заради курсове за пилоти.
Германското списание
Една от най-възмутителните информации за дейността на ЦРУ преди 11/9 всъщност включва Осама бин Ладен. Един месец след атаките френският всекидневник
Нещо повече: статията продължава, за да разкрие, че по време на престоя му в болницата, между 4 и 14 юли, бин Ладен приема посещения на роднини и видни саудитци и жители на емирствата. „По време на болничния престой местният агент на ЦРУ, познат на мнозина в Дубай, е видян да взема основния асансьор на болницата, за да отиде в болничната стая на бин Ладен — заявява