Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

По-рано същата решимост за открито разследване е изразена от председателя на Комисията по ценните книжа и борсите Харви Пит, който заявява, че „приоритет номер едно“ на неговата агенция е да преследва възможното търгуване от страна на хора, свързани с терористите197.

Интересното е, че една от тридесет и осемте компании е Vomado Realty Trust базирана в Ню Джързи фирма, която по-рано през 2001 г. губи търг за наемане на комплекса на Световния търговски център от собственика му — Пристанищните власти на Ню Йорк — от фирмата за развитие на недвижима собственост на Лари А. Силвърстейн. Към началото на 2003 г. Силвърстейн все още води съдебни дела със застрахователи по въпроса, дали двата самолета, които удариха Световния търговски център, съставляват една или две отделни атаки. Наемателят Силвърстейн твърди, че е имало два удара, които му дават право на 7.1 милиарда долара общо, т.е. по 3.55 милиарда долара за всяка атака.

Към края на годината обаче версията за изкарването на печалби от тероризма беше изчезнала. Очевидно нито една от подозрителните транзакции не е можело да се проследи до бин Ааден, така че тази част от новините тихо изчезна от поглед. Ако обаче подозрителното търгуване не може да се свърже с бин Ладен, кой е бил в началото на разследваната следа?

Много хора се чудеха дали тази следа стига до американски фирми или разузнавателни агенции. Това изглежда точно така.

Според San Francisco Chronicle „Източник, запознат с търговията на United Airlines, идентифицира Deutsche Bank Alex. Brown — американската инвестиционна банкова ръка на германския гигант Deutsche Bank — като инвестиционната банка, използвана за купуването на поне част от тези опции“.

Майкъл Рутгърт заявява, че Международният институт за политика за противодействие на тероризма — израелски институт, разположен в Херцлия198, който изучава световния тероризъм, и европейски изследователи проследяват опциите за продажба на UAL до Deutsche Bank Alex. Brown — фирма, формирана от обединяването на германската централна банка с Alex. Brown — най-старата инвестиционна банкова фирма в САЩ199.

До 1998 г. председателят на А. В. Brown е А. Б. „Бъзи“ Кронгард, който на 26 март 2001 г. е назначен за изпълнителен директор на ЦРУ. От 1998 г, той е съветник на директора на ЦРУ Джордж Тенет.

Кронгард е човек с отдавнашни и близки връзки с финансовия свят. Изкачвайки се по стълбицата на А. В. Brown, Кронгард е избран за главен изпълнителен директор през 1991, а след това за председател на борда през 1994 г. Със сливането на А. В. Brown с Baruters Trust Corp. през 1997 г., Кронгард служи като заместник-председател на борда, докато не започва работа в ЦРУ. Bankers Trust е изкупена от Deutsche Bank през 1999 г. и така тя става най-голямата банка в Европа.

Кронгард освен това е председател на Асоциацията на индустрията с ценни книжа. Роден в Балтимор, той получава образованието си в Принстънския университет и в Юридическото училище на Университета на Мериленд, а освен това служи като офицер в морската пехота.

„Разбирането на взаимовръзките между ЦРУ и банковия и брокерския свят е от критично значение за разбирането на вече плашещите последствия от [тези] разкрития“ — коментира Рупърт200.

Кронгард наистина е близък с други видни американци, свързани както с ЦРУ, така и с властта на Уолстрийт201. Сред тях са Кларк Клифърд (който е ключов играч в спечелването на легитимност за BCCI202 — банка, която рухна със скандал), Джон Фостър Дълес и Алън Дълес (Алън ръководеше провалилата се инвазия в Залива на свинете203 и участваше в Комисията Уорън204, а двамата братя Дълес участваха в една връзка между Буш и нацисти, отразена по- подробно по-нататък), Уилям Кейси (който се премества в агенцията след работа като председател на Комисията по ценните книжа и борсите), Дейвид Дохърти (бивш генерален юрисконсулт на ЦРУ, днес вицепрезидент на Нюйоркската фондова борса), бившият президент Джордж Хърбърт Уокър Буш (днес платен консултант на международната Carlyle Group, включваща сред клиентите си и семейство бин Ладен), Джон М. Дойч и Нора Слаткин (Дойч, бивш директор на ЦРУ, и бившият му изпълнителен директор Слаткин са свързани със Citybank и Citigroup) и Ханк Грийнбърг (номиниран веднъж за директор на ЦРУ, днес той е председател на AIG Insurance, представляващ третият по големина фонд на инвестиционен капитал в света).

Както подробно е изложено в предишната ми книга „Господство и потайност“205, исторически погледнато, ЦРУ е препълнено с членове на елита от Уолстрийт, които желаят да налагат глобалисткия си дневен ред. Освен това управлението ръководи редица подставени компании, които се занимават с търговия на акции и бонове.

Компютърният софтуер Promis на ЦРУ за проследяване на сделки в реално време на световните фондови пазари трябва да ги е предупредил за цялото това необичайно търгуване с акции и може би дори за предстоящите атаки на 11 септември206.

Дали бившият служител на ФБР и двоен агент Робърт Хансен е осигурил осъвременена версия на откраднатия компютърен софтуер Promis на руските си босове, които са го предали на бин Ладен, както се твърди от Fox News? Последната работа на Хансен, преди да бъде арестуван като шпионин, е да осъвремени разузнавателните компютърни системи на ФБР.

Софтуерът Promis е разработен от компютърен програмист на име Бил Хамилтън, който представя работата си пред федералното правителство само за да стане свидетел как сложният софтуер е откраднат от главния прокурор на президента Роналд Рейгън Ед Мийс. Този софтуер, който изглежда обещаващо оръжие в проследяването на престъпници и незаконни пари, е превърнат в Оруелова програма, която интегрира бази данни по целия свят, давайки на притежаващия я почти неограничен достъп до всички компютърни записи.

„Една от основните функции на Централното разузнавателно управление по силата на отдавнашните му и много тесни връзки с Уолстрийт е мандатът да следи и да наблюдава всички финансови пазари по целия свят… и да търси аномални сделки, сочещи или икономическа война, или търговия с вътрешна информация, или спекулации, които биха могли да засегнат американската хазна или — както е в случая с атаките от 11 септември — да търсят сделки, които сочат, че се е знаело предварително за атаки като тези, на които станахме свидетели — казва Рупърт на OnLine Journal на 12 октомври 2001 г. — Аз съм абсолютно убеден, че Централното разузнавателно управление е разполагало с пълна и съвършена информация за атаките — знаело е датата, времето, мястото и местоположението“ — заключава той.

Авторът Дон Радлауер, който специализира в акции и деривати207, отбелязва подозрителната търговия с акции и заявява208: „Очевидно всеки, който има детайлно познание за атаките преди те да са се случили, е бил в най-добрия случай съучастник в тяхното планиране, а огромната вероятност е търговията да е била осъществена от същите хора, които са били «мозъкът» на самите атаки.“

Кой би могъл да бъде това?

Самото американско правителство държи мнозинството от международните и вътрешните „къси“ позиции според съветника по стоковите борси Уолтър Бъриен, бивш наемател на Световния търговски център209. Според него финансовите мениджъри на правителството са основните играчи на многобилионния международен пазар на деривати. „Дериватът дава възможност да се продава пазарът «късо» на хартия, дори ако не притежавате акциите, стоките, валутата, боновете и т.н. — обяснява Бъриен. — Правителствените инвестиционни мениджъри през последните тридесет години са станали изключително запознати с използването на тази тактика за прибиране на стотици милиарди долари всяка година.

Правителството, което контролира икономическите доклади, медийното отразяване и богатството, е в позицията да манипулира горните и да създава среда, за да си гарантира значителни приходи, докато всеки