Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

останал лежи на банкета на пътя, кървейки до смърт. За трите месеца преди и чак до 11/9 правителствените инвестиционни фондове са увеличили късите си позиции до най-големите диверсифицирани къси позиции, държани някога от тях… Въпросната транзакция с опции за продажба на авиокомпаниите, за която повечето хора са чували, е наистина мнооого дребно нещо в сравнение.“

Според чикагския адвокат Дейвид Шипърс единственият опит наистина да се атакува и идентифицира подозрителната търговия в САЩ е станал в Чикаго, където пари, насочени към терористичната група „Хамас“ са спрени от съдебно дело, заведено от един агент на ФБР.

В едно интервю през октомври 2001 г. Шипърс обяснява210: „Този агент тук, в Чикаго, подаде клетвени писмени показания, в които излагаше целия начин на движение на парите, начина, по който се работи с тях, как идват от Близкия Изток в областта на Чикаго и в САЩ, как се покриват, как се покриват функционерите, как парите се превеждат обратно и къде се пазят, докато са тук. Показанията бяха около тридесет страници — излагаха всичко. Той трябваше да премине през ада на земята във Вашингтон, трябваше да се бори като тигър — всеки в собственото му бюро и в Министерство на правосъдието беше срещу него… и все още е.“

Подозрителната търговия на фондовата борса, сочеща предварителни познания за атаките от 11/9, само обогатява непрекъснато растящия фонд от доказателства, че хората на високи постове са знаели какво ни очаква през септември 2001 г.

Говорейки за всички предупреждения, които се изливат в държавните агенции, бившият експерт по тероризма към Държавния департамент Джери Бремър казва211: „Всички прогнозирахме това. Имахме стратегическо предупреждение. Това не е нещо, което анализаторите са пропуснали.“

Независимо от бента от информация по Интернет и в чуждата преса, корпоративните масмедии не успяват да реагират до средата на 2002 г., когато оплакванията от агенти от ЦРУ и ФБР, както и от определени членове на Конгреса станаха твърде шумни, за да бъдат пренебрегнати. Дори и тогава те танцуваха около темата за всички пропуснати насоки и данни.

„Тъй като Буш отдавна твърди, че не е имал никаква представа за атаките, разкритията [през 2002 г.] отприщиха масова медийна акция в столица, която отдавна е била лишена от скандали. Фактът, че популярният войнствен президент на страната може да е бил предупреден повече от месец преди 11 септември — и че уж откровено говорещите Буш не са казали на никого — за пръв път във войната срещу терора отвори сериозна пропаст между това, което се твърди, и това, което е правдоподобно“ — пишат авторите от Newsweek Майкъл Хърш и Майкъл Изикоф212.

18. А какво да кажем за предварително известното на израелците?

След атаките от 11 септември няколко медийни познавачи отбелязват, че основните облагодетелствани от тероризма са администрацията на Буш и Израел. Буш спечели приветстван отдих от лошите новини в икономиката и за собствената си спадаща популярност, докато Израел откри провокация за отприщване на армията си срещу палестинците.

Има индикации, че някой в Израел е знаел предварително за атаките. Възникнаха въпроси и за броя израелски граждани, убити на 11 септември.

Голям немски вестник — Frankfurter Allgemeine Zeitung — пише на 13 септември 2001 г., че германски разузнавателни източници са заявили, че американското и израелското правителство са получили предупреждения за атаките чрез мрежата за наблюдение „Ешелон“213. Статията заявява, че информация за плана за отвличане на търговски пътнически полети, за да бъдат използвани като оръжия срещу Запада, са получени поне три месеца преди атаките.

Освен това съществува и почти незабелязаната версия за нюйоркската фирма за незабавни съобщения Odigo. Официални лица от фирмата скоро след атаките потвърдиха, че двама от техните служители в Израел са получили текстови послания, предупреждаващи за атаките два часа, преди самолетите да се разбият в Световния търговски център214.

Вицепрезидентът по продажбите и маркетинга на Odigo Алекс Даямандис казва, че служители в офиса по изследователската и развойната дейност и международната търговия в Израел са получили предупреждения от друг потребител на Odigo, неизвестен за тях. Те отказват да кажат точно какво е било съобщението или кой им го е изпратил, заявявайки, че ФБР разследва случая.

Миша Макоувър, главният изпълнителен директор на Odigo, по-късно заявява, че компанията обикновено ревностно пази идентичността на регистрираните потребители, но в този случай е осигурила на ФБР първоначалния IP-адрес215 на съобщението, така че бюрото да може да проследи интернет-доставчика и първоизточника на съобщението216.

Даямандис обяснява, че Odigo предлага програма „Откривател на хора“, която позволява на потребителите да търсят и да осъществяват контакти с други въз основа на общи интереси. Той казва, че е възможно други членове на Odigo да са получили съобщенията, но компанията не е чула за това от други получатели.

Друг малък детайл, който предизвиква учудване, засяга прекратен договор за наем на Световния търговски център няколко дни преди атаките от 11/9 от компания с тесни връзки с Израел.

American Free Press съобщава, че Zim American Israeli Shipping Co. прекратява договора си за наемане на два етажа от Северната кула на Световния търговски център, когато опразва наетите офиси в началото на септември 2001 г. Договорът на компанията е до края на годината и се твърди, че преждевременното изнасяне струва на компанията 50 хиляди долара217.

Компанията е собственост на Zim Israel Navigation Co., една от най-големите в света спедиторски фирми на контейнери. Тя е съвместна собственост на държавата Израел и на Israel Corp.

Разследванията на ранното изнасяне на Zim са препратени към собственика на договора за наемане на Световния търговски център Silverstein Properties, които на свой ред препращат въпросите към своята фирма за връзки с обществеността Howard J. Rubenstein, която представлява и държавата Израел.

Говорител на Rubenstein казва, че нямат информация по въпроса за наемането.

На 12 септември 2001 г. заглавие в Jerusalem Post гласи: „Хиляди израелци са в неизвестност близо до Световния търговски център и Пентагона“218. Репортажът заявява: „Външното министерство в Йерусалим досега е получило имената на 4000 израелци, за които се смята, че са били в зоната на Световния търговски център и в Пентагона по време на атаките. Списъкът е съставен от хора, които все още не са се свързали с приятелите или семействата си.“

Трябва да се отбележи, че тази цифра 4000 възниква не в американските новинарски медии или от арабски източници, а в Израел. Арабските медии обаче бързо я подемат.

Седмица по-късно бейрутска телевизионна станция оповестява, че 4000 израелски служители в Световния търговски център отсъстват в деня на атаката, което подсказва, че са знаели предварително за атаките. Тази информация се разпространява по Интернет, но бързо е обявена за измама.

На 19 септември Washington Post обявява, че около 113 израелци отсъстват от Световния търговски център, а на следващия ден президентът Буш отбелязва, че жертвите са повече от 130 израелци.

И накрая, на 22 септември, New York Times обявява изумителната новина — само един израелец е убит, когато кулите на Световния търговски център рухват. „В действителност има само трима израелци, които са потвърдени като жертви: двама в самолетите и един, който посещавал кулите по работа и бил идентифициран и погребан“ — пише Times.