Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

Верен приятел на САЩ като Израел обаче ще провежда ли дейности, които са вредни за неговия съюзник?

Може би си спомняте, че в деня на атаките петима израелци бяха арестувани за „озадачаващо поведение“, а именно правене на снимки и танцуване точно след заснемането на видео на разрушаването на Световния търговски център от покрива на сграда в Ню Джързи, в която работели219.

Петимата, идентифицирани като Одед Елнер, Омер Мармари, Ярон Шмуел и Сиван и Пол Кърцбърг, са видени да снимат на видео атаката срещу Световния търговски център от съседи, които интерпретирали виковете им като ликуване и съгласие с трагедията. Полицията е уведомена и по-късно спира микробуса им, носещ името на компанията Urban Moving Systems. В микробуса полицията открива 4000 долара в брой и нож за разрязване на картон. Един следовател казва на Bergen Record на 12 септември220: „В колата имаше карти на града, на които бяха отбелязани определени места. Изглеждаше така, сякаш са вътре в това. Изглеждаше, че сякаш са знаели какво ще стане.“ ABC News цитира един от израелците: „Нашата цел беше да документираме събитието“.

След като имената на двама от петимата се оказват в базата данни на ЦРУ/ФБР за агенти на чужди разузнавания, Марк Перелман от Forward пише, че ФБР започва Контраразузнавателно разследване на чужди разузнавания (FCI), което е предприето тихомълком на най- висшите равнища на бюрото221. Един от адвокатите на мъжете, Стивън Гордън, потвърждава, че в случая са ангажирани „официални лица от контраразузнаването от ФБР“.

Доминик Сътър, собственик на Weehawken — компания за транспортни услуги при премествания от Ню Джързи — е разпитван от агенти на ФБР, които прибират документи и компютърни твърди дискове, но позволяват на Сътър да остане на свобода. Няколко дни по-късно Сътър напуска Щатите и заминава за Израел.

В края на ноември петимата са освободени тихомълком и изпратени обратно в Израел, където те обвиняват американските власти, че били измъчвани, като ги държали голи в карцер, биели ги и ги лишавали от храна.

Ирит Стофер, говорител на израелското Външно министерство, отрича мъжете да са били шпиони и казва, че те са депортирани „единствено заради визови нарушения“.

Чип Бърлет, старши анализатор в „Политикъл Ричърс Асошиътс“ в Бостън, обяснява222: „[Съществува] задкулисно споразумение между съюзниците, което гласи, че ако един от шпионите ти е заловен и не нанесе твърде големи вреди, си отива у дома. Това става през цялото време. Официалната причина винаги е визово нарушение.“

Наистина ли обаче не е нанесена щета? Този случай изглежда още една странна аномалия в каскадата от новини за атаките и последващото бомбардиране на Афганистан.

Оказва се обаче, че това е само върхът на айсберга, който ще стане публично достояние в средата на 2002 г. Историята започва да излиза на повърхността в началото на 2002 г., когато таен доклад от DEA (Агенцията за борба с наркотиците) изтича в европейските медии223. Докладът заявява, че по-голямата част от разпространението на наркотика „Екстази“ е „контролирано от организирани криминални фигури в Западна Европа, Русия и Израел“. Според няколко източника разследването на DEA на доставките на „Екстази“ разкрива редица израелски граждани, действащи в САЩ.

„Докладът показва, че нелегалната мрежа е ангажирана в няколко разузнавателни операции. Това е дългосрочен проект“ — казва Гййом Даски224, редактор на Intelligence Online, който пръв пуска историята през март 2002 г. Френският уебсайт заплашва, че ще публикува целия доклад на DEA, ако американски и израелски официални лица продължават да отричат неговото съществуване. Докладът споменава разследвания на шпионската мрежа във Флорида, Тексас и Калифорния, като много от участниците в нея се представят за студенти по изкуствата.

От началото на 2002 г., репортерът от Fox News Карл Камерън започва да оповестява версията, че американското правителство е задържало повече от сто израелски граждани с преки връзки с чужди военни, престъпни и разузнавателни организации225. Говорител на бюрото не желае да говори за случая, но и не го отрича. Той препраща репортерите към Отдела по национална сигурност на ФБР.

Камерън казва и че му е било пречено в опитите да получи информация: „Очевидно това е много експлозивна информация, а има множество доказателства, за които те казват, че са събрали.“

Къмерън добавя, че най-големият въпрос, който следователите споделят с него, е: „Как е било възможно те [израелците] да не са знаели?“.

Към лятото на 2002 г. оцененият брой на израелски граждани, които са задържани, се е качил на близо двеста, но въпреки това историята до голяма степен остава неотразена в корпоративните масмедии на Америка. Човек може само да си представя как биха изглеждали вестникарските заглавия и телевизионните ленти с новините, ако беше открит гигантски иракски шпионски кръг.

Твърди се, че няколко от израелците са живеели много близо до някои от терористите от 11/9, засилвайки спекулациите, че Израел е знаел повече за атаките, отколкото се признава официално. Повече от една трета от 120-те депортирани израелци са живеели във Флорида, дом на поне 10 от 19-те идентифицирани похитители. Поне петима са живели в Холивуд, Флорида, дом на Мохамед Ата и още трима похитители. Двама други са живели близо до Делрей Бийч, където други похитители са отсядали временно. Шестима от израелците са използвали клетъчни телефони, купени от бивш израелски заместник-консул в САЩ, пише LeMonde226.

Нещо повече: няколко от лицата, включени в този „скандал със студентите по изкуствата“, са забелязвани да правят снимки и да проучват американски военни бази и домовете на официални лица от държавното управление.

През март 2001 г. Националният контраразузнавателен център (NCIC) издава предупреждение, че „през изминалите шест седмици служителите във федералните сгради съобщаваха за подозрителни дейности, засягащи лица, представящи се като чуждестранни студенти, продаващи художествени произведения“227.

Пол Родригез от списание Insight пише228: „Освен случаите с федералните правоналагащи агенции, Отдел Вътрешна сигурност на DEA откри, че няколко военни бази също са били обект на неоторизирано проникване на някои от студентите, включително две бази, от които действат самолетът «Стелт» и други свръхсекретни военни единици. Неоторизирано фотографиране на военни бази и граждански индустриални комплекси, например бази за съхранение на петрол, също е докладвано на DEA, което се доказва от документите и се потвърждава от разпитите.“

Много от тези млади мъже и жени са имали известни връзки с израелската армия, разузнаване или дори престъпни организации. Някои дори са работили в звена за прихващане на електронни сигнали в израелската армия229.

Повечето твърдят, че са студенти по изкуствата от израелската Академия „Безалел“ или от Университета на Йерусалим. Йерусалимски университет не съществува, а официалните лица от Академия „Безалел“ казват, че никое от имената на „студентите по изкуствата“ не се появява в базата данни на училището.

Според престижния френски вестник Le Monde продажбите на произведения на изкуството от страна на студентите е просто прикритие за огромен израелски шпионски кръг, чиято основна цел е била да се проследи Ал-Кайда в САЩ, без да се информират американските власти. Статията твърди, че това е най-големият случай с израелски шпиони след 1984 г., когато офицерът от военноморското разузнаване Джонатан Полард, американски евреин, е заловен да предава военни тайни на Израел.

Германският вестник Die Zeit в края на 2002 г. пише, че ЦРУ получава детайлен доклад за действията на терористите в САЩ от „Мосад“, но не успява да действа въз основа на тази информация230. Според ВВС News: „Статията разкри детайли за голям израелски шпионски кръг, включващ около 120 агента на