Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

разузнавателната служба «Мосад», действащи по цяла Америка, някои от които се представят за студенти по изкуствата. Твърди се, че кръгът е по петите на поне четири от членовете на бандата от похитители, включително лидера й Мохамед Ата. Израелските агенти обаче са разкрити от техните американски колеги и са изхвърлени от страната. Американските власти казаха тогава, че това са студенти, чиито визи са изтекли.“

Статията освен това заявява, че ако ЦРУ беше уведомило германските власти, че Рамзи бин ал-Шибх — ключов логистик на атаките — е присъствал на среща на членове на Ал-Кайда в Малайзия повече от осемнадесет месеца преди 11/9, германците можеха да му попречат да влезе в Германия и да осъществи контакт с клетката в Хамбург, която е планирала зверствата от 11 септември.

От централно значение в този разказ за шпиони, проникнали в САЩ, е фактът, че хората, арестувани от ФБР във връзка с шпионския кръг, включват служители на две израелски високотехнологични компании, които понастоящем осъществяват почти всички официални записи на разговори в САЩ.

Такива записи се оторизират чрез Закона за комуникационна помощ на правоналагането (CALEA). Всъщност записите са подвеждащ термин, защото до днешните комуникационни системи може да се стига чрез електронни сигнали, а не физическите „ленти“, но крайният резултат е един и същ — подслушване.

Двете фирми, които осъществяват по-голямата част от подслушването, са Amdocs Ltd. и Comverse Infosys, и двете идентифицирани от Fox News като израелски телекомуникационни компании. Твърди се, че Amdocs пази записите на практически всеки телефонен разговор, проведен в САЩ, макар и не съдържанието му. Comverse е осигурила компютри и софтуер, които позволяват на американските разследващи агенции да прихващат, записват, съхраняват и получават данни от американската телефонна система.

Според репортера от NewsMax.com Чарлз Р. Смит231: „Шпионският кръг е помогнал на престъпниците да ползват обратно подслушване на американското разузнаване и правоналагащите операции. Незаконното следене [на шпионския кръг] може да е довело до смъртта на пя колко информатори и е провалило планирани рейдове срещу дрогата, насочени срещу престъпни синдикати.“

Официални лица от Amdocs и Comverse отричат да са знаели за израелския шпионски кръг. Говорителят на Comverse Пол Бейкър заявява232: „В пълно съгласие с регулациите на американското Министерство на отбраната операциите на този клон са напълно отделени от целия друг бизнес на Comverse и са изолирани от всякакво външно влияние“.

Официалната реакция на обвиненията за широко разпространено шпиониране и дори предварителна информация за атаките от 11/9 предизвиква твърде усърдни отрицания от американски официални лица и дори атаки в големите медии. Даниел Пайпс в статия за Jewish World Review, която е публикувана срещу редакционната статия в New York Post, заклеймява версията за шпионския кръг като „теории за конспирация“, основани на „психично болни компилации от анонимни обвинения, намеци и несвързани неясноти, но не и категорични факти“233. Пайпс, директор на Близкоизточния форум и автор на Conspiracy: How the Paranoid Style Flourishes and Where It Comes From („Конспирацията: как процъфтява параноичният стил и откъде идва“) от време на време е ваден на бял свят, за да оборва онова, което смята за конспиративни теории. Самият Пайпс обаче поддържа някои екстремистки политически становища за близкоизточен учен. Единственият път към мира в Израел, казва той на една неотдавнашна ционистка конференция във Вапшнгтон, окръг Колумбия, е „израелска победа и палестинско поражение“234.

Ако големите новинарски медии са сплашени по отношение на отрицателното представяне на Израел, американските държавни чиновници са още по-лоши. Репортерът от списание Insight Пол Родригез разкрива, че един чиновник от Министерство на правосъдието му казал: „Ние смятаме, че има нещо много зловещо тук, но на този етап не сме в състояние да го посочим“. Друг чиновник направо заявява: „Висшестоящите не желаят да се занимават с това, а и ФБР не иска, защото включва Израел“. Fox News обявява, че „следователи в DEA (Агенцията за борба с наркотиците), INS (Службата по въпросите на имиграцията и натурализацията) и ФБР казаха на Fox, че да се преследва темата или дори да се намеква, че Израел шпионира чрез Comverse, се смята за кариерно самоубийство“235.

Критици са се противопоставяли на системата за подслушване. „От самото начало политическата десница и левица предупреждаваха Конгреса и ФБР, че правят огромна грешка като прилагат CALEA (Закона за комуникационна помощ на правоналагането), че това ще постави на риск сигурността на личната комуникация, независимо дали е между майка и син или между държавни чиновници“ — казва Лиза Дийн, вицепрезидент по технологичната политика във „Фрий Конгрес Фаундейшън“. Брад Дженсън от фондацията добавя236: „Формата тип CALEA на масирано следене е лош заместител на истинското налагане на закона и разузнавателна дейност. Масираното подслушване не е равнозначно на сигурност. Вместо това ние избрахме да поставим на риск националната си сигурност в замяна на слабо правоналагане. Настоящият манталитет на правоналагането е това, което се провали в защитата на САЩ от 11 септември. Подслушването съобразно CALEA няма да ни предпази от терористични атаки в бъдеще. Системата не осигурява по-добра разузнавателна информация. Тя всъщност води до по- малка сигурност и повече престъпления. Получаваме най-лошото от двата свята.“

Някои наблюдатели на днешната геополитическа сцена, особено вечният кандидат за президент Линдън ЛаРуш, вярват, че атаките от 11 септември осигуряват претекст за прилагане на план за засилване на Израел, както се формулира в една статия от 1996 г. от израелски тинк-танк, който е влиятелен по време на Клинтъновата администрация.

Лидерът на тази изследователска група, която създаде доклада, е Ричард Пърл. През 2002 г. Пърл беше председател на Борда по политика в отбраната на Буш, който се отчиташе на заместник-министъра на отбраната Пол Улфовиц. Пърл е висш член на Съвета за външни отношения и ключов защитник на „неоконсервативната“ външна политика.

Статията на Пърл от 1996 г., озаглавена A Clean Brake: A New Strategy for Seojaing the Realm („Ясно скъсване: нова стратегия за осигуряване на безопасността на царството“)237, е подготвена за Института за напреднали стратегически и политически изследвания (IASPS) — базиран в Йерусалим тинк-танк с присъединен офис във Вашингтон. Институтът издава политически изследвания и обучава израелски студенти по икономика и стратегически изследвания, помагайки им да станат помощници в израелския парламент (Кнесет) и в американския Конгрес.

Статията „Ясно скъсване“, подготвена от консултантите от IASPS, заявява през 1996 г., че Израел има възможност да осъществи „ясно скъсване“ с миналите политики и да формулира „нова стратегия за завземане на инициативата“. Тя подтиква израелските лидери да „работят отблизо с Турция и Йордания, за да ограничат, да дестабилизират и да дадат отпор на някои от най-опасните заплахи. Това включва ясно скъсване с лозунга «всеобхватен мир» и преминаване към традиционна концепция за стратегия, основана на баланс на силата“. Това означава, както обяснява статията, че „Израел може да оформя стратегическата си среда в сътрудничество с Турция и Йордания, като отслабва, ограничава и дори дава отпор на Сирия. Това усилие може да се фокусира върху отстраняването на Саддам Хюсеин от власт в Ирак — важна израелска стратегическа цел сама по себе си, — като средство за възпиране на регионалните амбиции на Сирия.“

Статията на Пърл освен това призовава за промяна на „природата на [израелските] отношения с палестинците, включително правото на удари за самоотбрана във всички палестински зони и подхранване на алтернативи на изключителната схватка на Арафат върху палестинското общество“.

„Непрекъснатият стремеж президентът Джордж У. Буш да бъде подтикнат да обяви война на Ирак е политика на израелското правителство от 1996 г., която се пробутва на президента от едно гнездо израелски агенти в американското правителство — обявява ЛаРуш238 в материалите за кампанията. — Тази израелска шпионска мрежа вътре в САЩ не успя да постигне целта си,