Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

преднамерено насочена към задействането на психологическа и патриотична реакция от страна на американските граждани, която проправя пътя за «комбинирана дейност на ООН» (използвайки смокиновото листо на НАТО) за удари срещу ключови цели както в Близкия Изток/Южна Азия, така и на Балканите.

Целта продължава да е окончателното разрушение на целия национален суверенитет и установяването на глобално правителство“ — заявява той.

Наистина на много хора е трудно да повярват, че четири пътнически самолета с екипажи, обучени да идентифицират и да отклоняват опит за похищение, са могли да бъдат превзети едновременно от неколцина души, въоръжени само с ножове [някои репортажи казват, че били пластмасови] и „ножове за рязане на картон“. По-достоверно е да се мисли, че четирите самолета са били пленени чрез електронна технология, например тази, използвана в „Глоубъл Хоук“.

Един запис, чиято автентичност не може да се установи, е изпратен по Интернет в началото на есента на 2002 г. Твърди се, че това е разговор между авиодиспечерите и Полет 93. На този запис диспечерите и други близки полети чуват мъжки глас да говори за бомба на борда и ситуация със заложници. Други пилоти казват, че са видели черен пушек да се носи над обречения самолет.

Един Интернет-потребител, който се идентифицира само като „Снейк Плискен“, предлага своята теория за „едрата мъхеста пчела“:

Мозъците на атаките от 11/9 поддържат изкуствено малък брой пътници на самолетите, като хакват и манипулират компютърните системи на авиокомпаниите. След като излитат, на пилотите е казано по радиото, че е била извършена атака срещу Америка и им е наредено да изключат транспондерите си и да се приземят в посочена военновъздушна база, което те и правят. Самолетите продължават да са видими на радара, но не могат да се идентифицират.

Дублиращи самолети с технология за дистанционен контрол вече са били изпратени по време на полета от мозъците на 11/9 и достигат подобна височина и координати, и са уловени от авиодиспечерите, докато истинските полети са слезли под нивото на радара във военните бази.

След като всички са кацнали, всички пътници са преместени в Полет 93, който скоро излита под дистанционния контрол на „Глоубъл Хоук“. Дублиращите полети 11, 175 и 77 летят дистанционно контролирани към мишените си, докато истинският Полет 93 е свален над Пенсилвания, затваряйки устата на всички свидетели.

Макар че тази чудата теория звучи повече като сценарий от старите серии на Mission Impossible („Мисията невъзможна“), отколкото като реалност, тя е урок по преобръщане на събитието и разглеждането му от различни ъгли. Тази теория освен това обяснява много от необяснените факти от този ден. Например тя обяснява необикновените пилотски възможности на арабските похитители, които според техните инструктори едва успявали да локализират лоста за кацане, отсъствието на всякакви записи на системите за събиране на данни за полета и факта, че транспондерите са изключени. Неспособността да се контролира самолетът може да обясни и защо видимо никой от екипажите или пътниците на похитените самолети не се е опитал да преодолее техните слабо въоръжени нападатели, освен може би в Полет 93. А по отношение на този обречен полет има една интригуваща теория, подкрепена със солидни доказателства.

След като научават за атаките срещу Световния търговски център и Пентагона и новината, че четвърти пътнически самолет е във въздуха и че са вдигнати изтребители, първата мисъл на много хора при чуването, че Полет 93 се е разбил, е, че е бил свален.

Правителството бързо го отрече и вместо това съчини легендата за смелите пътници, които решили да атакуват своите похитители. Това, разбира се, осигури основата за версията, че реактивният самолет се разбил по време на люта битка на борда.

Същевременно последното обаждане по клетъчен телефон, получено от обречения полет, е от неидентифициран пътник, който се обадил на телефона за спешни случаи 911 около осем минути, преди самолетът да се разбие. Операторът Глен Креймър казва на Associated Press на 11 септември, че мъжът казал, че се е заключил в тоалетната. „Ние сме отвлечени! Ние сме отвлечени!“ — крещял пътникът по телефона258.

„Потвърдихме това няколко пъти с него — казва Креймър — и го помолихме да повтори думите си. Той беше направо обезумял. Каза, че според него самолетът пада. Чул някаква експлозия и видял бял пушек да излиза от крилото, но не знаеше откъде. А след това загубихме контакт с него.“

ФБР конфискува записа на Креймър и му нарежда повече да не обсъжда въпроса. Не е предложено никакво обяснение на това обаждане по клетъчния телефон.

Според една публикация в Интернет от Роб Мегли станция за следене на земетресения в южна Пенсилвания регистрира сеизмичен запис, характерен донякъде за звукова експлозия в 9:22 на 11 септември 2001 г. Звукова експлозия се създава от самолет, който надвишава скоростта на звука. Джъмбо-джетовете не надвишават скоростта на звука, но свръхзвуковите изтребители го правят259.

За това сеизмично доказателство се смята, че показва, че свръхзвуков самолет е бил в областта точно преди катастрофата на Полет 93 и това дава допълнителна подкрепа на засилващите се подозрения, че пътническият самолет е свален от американската армия. След разговор с учен от НАСА, Мегли е убеден, че сеизмичният пик не е звукова експлозия, а може би експлозия от близка каменоломна. По-късно вниманието на Мегли се насочва към вероятността Полет 93 да е бил жертва на мощно микровълново (HPM) устройство, а не на самолет.

В подкрепа на първоначалната теория на Мегли за сваляне на полета е изявление на висши официални лица от правителството, че президентът Буш е оторизирал използването на военна сила по-рано сутринта на 11 септември.

Говорейки в предаването Meet the Press („Среща с пресата“) на NBC по-малко от седмица след атаките, вицепрезидентът Чейни казва260, че Буш „взе решение ако самолетът [Полет 77, който уж се ударил в Пентагона] не се отклони, ако те не обърнат никакво внимание на инструкциите да се махнат от града, като последно средство нашите пилоти бяха оторизирани да ги свалят“.

Заместник-секретарят по отбраната Пол Улфовиц признава, че армията е стеснявала кръга около Полет 93. „Ние реагирахме ужасно бързо, бих могъл да кажа, във вторник — казва той в едно интервю по PBS261. — И в действителност ние вече следяхме самолета, който се разби в Пенсилвания. Мисля, че героизмът на пътниците на борда беше това, което го свали, но армията беше в позиция да го направи, ако се налагаше.“

Генерал Ричард Майърс, председател на главнокомандващите на обединените щабове, също потвърждава, че изтребители са се приближавали към Полет 93, но отрича те да са стреляли по самолета.

Няколко свидетели на земята казват, че са видели малък самолет да обикаля областта по времето, когато Полет 93 се разбива. По-късно ФБР обяснява, че това е било бизнес самолет, от който властите поискали да се спусне и да осигури информация за местоположението на катастрофата.

Това обяснение е напълно нелепо заради факта, че по това време целият въздушен трафик е прекратен; пушекът от останките на самолета плюс многобройните обаждания на 911 щяха да осигурят достатъчна информация за местоположението, а ФБР не успява да даде никаква информация за този летателен апарат или пътниците му, никой от които не е излязъл публично, за да разкаже своята версия.

Един летателен апарат, който е в областта, е едномоторният „Пайпър“, пилотиран от Бил Райт. Райт казва, че виждал Полет 93, всъщност бил толкова близо, че можел да види знаците на United Airlines. Той заявява, че внезапно получил заповед да се отдалечи от пътническия самолет и незабавно да се приземи. „Това е едно от първите неща, които ми минаха през ума, когато ни казаха да се отдалечим колкото е възможно по-надалеч, при това колкото е възможно по-бързо, че или очакваха да експлодира, или щяха да го свалят“ — обяснява Райт на новинарите262.

Освен това съществува и въпросът за катастрофата. Според официалната версия Полет 93 се врязва в