Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

проправя пътя за Джералд Форд.

Изпълнителният директор на Комисията е Филип Зеликоу, член на Консултативния съвет по външно разузнаване на президента Буш. Той също служи като съветник по националната сигурност в администрациите на Форд и на Буш. Зеликоу, който е член на преходния екип на Буш-Чейни, способствал за формирането на настоящия Съвет по националната сигурност, се смята от мнозина за „вратаря“ на Буш в Комисията 11/9.

Съвсем очевидно е, че Комисията, която сондира събитията от 11/9, е компрометирана и контролирана, както и Комисията „Уорън“ от 1964 г., която отказва да зададе каквито и да било трудни въпроси на новия президент и неговия персонал.

Друга спънка в напредъка на Комисията 11/9 се дължи на действителната интерпретация на нейния устав от членовете й. Тази интерпретация е огласена от заместник-председателя Лий Хамилтън, който обяснява: „Фокусът на Комисията ще е върху бъдещето. Ние не се интересуваме от опитите да оценяваме вината; ние не смятаме, че това е част от отговорността на Комисията.“

Е, сега открито се признава, че Комисията няма да държи ключови официални лица отговорни за техните действия, а вместо това ще се фокусира върху начините за предотвратяване на повторни инциденти в бъдеще. И наистина, по националната телевизия, за да го видят всички, Комисията претвори на дела устава си. Това се вижда най-вече в опрощаването и дружелюбното отношение към висшите държавни чиновнищи, свидетелстващи под клетва.

Появата на главния прокурор Джон Ашкрофт пред Комисията 11/9 осигурява един от най-добрите примери на деликатното и внимателно отношение, демонстрирано към висшите чиновници от администрацията, които би трябвало да са на огневата линия за най-голямото престъпление, извършвано някога на американска земя.

Според основния тинк-танк на демократите „Център за американски прогрес“272 свидетелските показания на Ашкрофт са „измамен, неискрен и нечестен разказ за дейността му преди 11/9 и становище от типа на Полиана273 за действията му след атаката. Нещо още по-лошо: членовете на Комисията до голяма степен приемат свидетелските показания на Ашкрофт на доверие и подминават възможностите настоятелно и настъпателно да разпитат главния прокурор за несъответствията и неточностите в изявленията му.“

Изпълняващият длъжността директор на ФБР през трите месеца преди 11/9 Томас Пикард току-що е свидетелствал пред Комисията, че Ашкрофт е отказал актуална информация за терористична заплаха, казвайки на Пикард, че не желае повече да слуша нищо по темата.

На бившия губернатор на Илинойс Джил Томпсън — обикновено най-върлият защитник на републиканците в Комисията — се пада да зададе единствения критичен въпрос за това изявление. Когато е попитан от Томпсън за твърдението на Пикард, Ашкрофт отговаря: „Никога не съм казал, че не желая да слушам за антитероризма“.

Размяната на въпроси и отговори обаче свършва дотук, без никакъв допълнителен въпрос. Очевидно или Ашкрофт, или Пикард лъже, но членовете на Комисията сякаш не забелязват това видимо с просто око противоречие. По-късно в свидетелските си показания Ашкрофт настоява, че е увеличил сумите в бюджета на Министерство на отбраната за антитероризъм повече, отколкото за която и да било друга функция. Според списание Slate обаче това твърдение е очевадно невярно274: „То е оспорено от членове на Комисията, няколко предишни свидетели и документите за обществения бюджет. Въпреки това нито един от членовете на Комисията не го конфронтира по този въпрос.“

Дори членът на Комисията Ричард Бен-Венист, бивш прокурор по Уотъргейт от Демократическата партия, е снизходителен по отношение на главния прокурор. Той пита защо висшите пет приоритета на Ашкрофт, отбелязани в документ по политиката от 10 май 2001 г., не включват борбата с тероризма. Ашкрофт отговаря, че на слушанията от 9 май пред Сенатската финансова комисия той цитирал тероризма като свой приоритет №1. Бен-Венист оставя Ашкрофт да си отдъхне, макар че доклад на членовете на Комисията, публикуван точно преди показанията на Ашкрофт, разкрива, че насоките за бюджета, публикувани от него на 10 май 2001 г., изобщо не споменават антитероризма275.

Мнозина прогнозират преди появата на Ашкрофт, че главният прокурор е толкова уязвим по въпроса за 11/9, че може би ще трябва да бъде жертван като изкупителна жертва на администрацията. Ашкрофт обаче е оставен невредим от Комисията.

Може би основното неловко положение за администрацията на Буш през този период на даване на свидетелски показания пред Комисията са разкритията на Ричард А. Кларк, назначен на служба още от Рейгън, който е топ експертът по антитероризма на правителството на Клинтън и Джордж У. Буш. В програмата на телевизия CBS 60 Minutes („60 минути“), в драматични свидетелски показания през Комисията за 11/9, които наелектризират страната276, Кларк обвинява, че администрацията на Буш „не е успяла да действа преди 11 септември по отношение на заплахата от Ал-Кайда независимо от многобройните предупреждения“. Кларк заявява, че администрацията на Буш е получила многократни предупреждения, че предстои атака на Ал- Кайда, но въпреки това не осигурява достатъчно средства и прави антитероризма второстепенна задача в месеците преди 11/9… а дори и след това. Сред жертвите на това пренебрежение е „топсекретна програма за следене на заподозрени от Ал-Кайда в САЩ“, която Белият дом отменя в месеците преди 11/9, според Кларк. Освен това той твърди, че президентът неправомерно се опитва да „ожъне политическия неочакван късмет“ от 11/9, обвинявайки, че администрацията е започвала да прави планове да атакува Ирак на 11/9, независимо от доказателствата, че терористичната атака е проектирана от Ал-Кайда.

По-късното твърдение на Кларк съответства на по-ранни репортажи. На 4 септември 2002 г. CBS News оповести, че пет часа след атаките на 11/9 „Секретарят по отбраната Доналд Ръмсфелд казва на помощниците си да представят планове за удар срещу Ирак, макар че няма доказателства, свързващи Саддам Хюсеин с атаките“. По същия начин тогавашният финансов министър Пол О’Нийл заявява, че администрацията „е планирала да нахлуем в Ирак много преди 11 септември и е използвала съмнителни разузнавателни данни, за да оправдае войната“.

Съветникът по националната сигурност Кондолиза Райс се оформя като избрания от администрацията човек в усилията й да обори обвиненията на Кларк. В една позиция, публикувана в Washington Post на 22 март Райс пише: „Независимо от предположенията на някои, ние не сме получавали разузнавателни данни, че терористите се подготвят да атакуват родината, използвайки самолети като ракети, макар че някои аналитици спекулираха, че терористите биха могли да отвлекат самолети и да се опитат да освободят някои задържани от САЩ терористи“. Това твърдение по-късно се повтаря в редица токшоута по телевизията и Райс разработва същите твърдения в неохотно дадените си свидетелски показания пред Комисията по 11/9; съветникът по националната сигурност на САЩ се съгласява да даде свидетелски показания под клетва за най-голямото нарушение на сигурността в съвременната история едва след изключителен обществен натиск.

Трябва да се отбележи, че натискът от страна на Комисията във връзка с показанията на Райс принудително налага публикуването на твърде срамна Всекидневна кратка информация за президента (PDB) за 6 август 2001 г. — документ, който ясно очертава плановете на Ал-Кайда да удари вътре в САЩ. PDB е разсекретена в събота, 10 април 2004 г. По-долу е целият текст на разузнавателните данни, които са публикувани от Белия дом. Най-забележителни са смразяващите разкрития в последните два параграфа.

Бин Ладен решен да удари в САЩ

Тайно, чуждо правителство и медийни репортажи сочат, че от 1997 г. бин Ладен иска да проведе терористични атаки в САЩ. Бин Ладен подсказва в американски телевизионни интервюта през 1997 и 1998 г. че неговите последователи ще последват примера на бомбаджията от Световния търговски център Рамзи Юсеф и „ще внесат борбата в САЩ“.

След ракетните удари на САЩ срещу базата му в Афганистан през 1998 г., бин Ладен казва на