Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

никога повече не се връща във Франция.

Кристофър Хитчинс, редовно публикуващ във Vanity Fair и автор на няколко забележителни книги, включително The Trial of Henry Kissinger („Съдебното дело на Хенри Кисинджър“; Verso: 2001), представя богата документация, показваща, че Кисинджър е отговорната страна зад редица актове, които могат да се смятат за военни престъпления, включително зверствата по време на войната в Индокитай, планирани убийства в Сантиаго, Никозия и Вашингтон, окръг Колумбия, и геноцида в Източен Тимур. Например през 1970 г. Кисинджър нарежда отстраняването на главнокомандващия на чилийската армия Рене Щнайдер. Шнайдер е поддръжник на чилийската конституция, който се противопоставя на това, което по-късно става десен преврат срещу социалистическия президент Салвадор Алиенде, и е убит през 1970 г. от десни заговорници в чилийската армия. Бившият американски посланик в Чили Едуард Кори потвърждава пряката роля на Кисинджър в тези събития. Силни доказателства обвързват Кисинджър с действителния, спонсориран от ЦРУ преврат на 11 септември 1973 г., който води до смъртта на Алиенде и стотици от неговите леви поддръжници.

Хитчинс и много други са повдигали притесняващи въпроси за ролята на Кисинджър в смъртта на — по различни оценки — 700 000 камбоджански селяни по време на ерата на Виетнамската война. Едуард С. Хърман, почетен професор в Уортън Скул към Университета на Пенсилвания, пише надълго и нашироко за ролята на Кисинджър в създаването на камбоджанските „полета на смъртта“ и посочва неговото твърде съмнително постижение като човек, отговорен за повече смъртни случаи в Югоизточна Азия, отколкото скандалния Пол Пот. По същия начин именно Кисинджър като държавен секретар при президента Форд одобрява инвазията на индонезийския президент Сухарто в Източен Тимур, която води до още една кървава баня.

При напускането на поста държавен секретар на САЩ Кисинджър натоварва на камион архивите на Държавния департамент и ги закарва в имението на Рокфелер в Покантико Хилс близо до Теритаун, Ню Йорк. Тези документи впоследствие са възвърнати на законните им собственици — американската общественост, но не и преди Кисинджър да изкара значителни суми от публикуването на три тома с мемоари. Тези писания оставят настрана съществени въпроси от годините на неговата служба — включително смъртните случаи в Китай, загубата на Ангола в Африка и аферата в Източен Тимур — и в някои части дори е доказано, че не са верни, след като по-късно официалните документи са разсекретени.

След като напуска правителството, Кисинджър се урежда като съветник по националната сигурност на множество страни, като учредява и играе ролята на председател на „Кисинджър Асошиътс“. Според Уолтър Айзъксън Кисинджър основава консултантската си фирма с 350 000 долара, отпуснати му като заем от Goldman Sachs и три банки. От самото начало той наема Брент Сноукрофт и Лоурънс Ийгълбъргър — и двамата по-късно напускат, за да се присъединят към първата администрация на Буш. Трябва да се отбележи, че Ийгълбъргър е член както на Съвета за външни отношения, така и на Трилатералната комисия.

Именно такива тайни общества като Съвета за външни отношения, така и Трилатералната комисия формират втория план на събитията, за които повечето американци знаят само от повърхностни репортажи в корпоративните масмедии. За по-детайлна история на тези потайни общества, тяхната роля в събитията от Първата световна война до Виетнам и Войната в залива от 1991 г. и тяхната цел за „Нов световен ред“ за глобален контрол, моля ви, прочетете книгата ми „Господство и потайност“ (Дилок, 2004).

Отличен пример за влиянието на такива глобалистки организации може да се открие в собственото метеоритно издигане на Кисинджър във властта. През 1955 г. Кисинджър е просто никому неизвестен университетски преподавател, докато не посещава една среща във Военноморското училище в Куонтико, Вирджиния, домакинствана от тогавашния помощник по външните отношения на президента Нелсън Рокфелер. Тази среща е началото на дълго приятелство между двамата, кулминиращо в откровен подарък от 50 000 долара на Кисинджър от Рокфелер. Кисинджър скоро е представен на Дейвид Рокфелер и други видни членове на Съвета за външни отношения (CFR). Чрез CFR Кисинджър получава финансиране и достъп до висши официални лица от Комисията по атомна енергия, трите клона на армията, ЦРУ и Държавния департамент, които той използва, за да напише бестселъра, озаглавен Nuclear Weapons and Foreign Policy („Ядрените оръжия и външната политика“), в която твърди, че ядрената война „може да се спечели“.

След обществения яростен протест от избора на Буш за шеф на Комисията 11/9, Кисинджър бързо се оттегля, твърдейки, че не желае да дава публичност на списъка с клиенти на „Кисинджър Асошиътс“.

Буш продължава да търси кандидати в тайните общества, като в крайна сметка се спира на бившия губернатор на Ню Джързи Томас Х. Кийн и бившия представител на Индиана в Камарата на представителите Лий Хамилтън, за да оглавят Комисията. И двамата са членове на Съвета за външни отношения.

Връзките на Кийн с нефтената индустрия са дълбоки. Днес той е директор на Amerada Hess — огромна нефтена компания. Хес е партньор със саудитската Delta Oil в съвместно предприятие в Азербайджан. А Delta Oil е част от съвместно предприятие с Unocal за строежа на нефтопровод през Афганистан до Каспийския басейн.

Други членове на Комисията също са бивши висши държавни чиновници, например Фред Фийлдинг, бивш съветник на Никсън в Белия дом, Джейми Горелик, заместник главен прокурор при Клинтън, и Джон Леман, секретар на военноморския флот на Рейгън.

Комисията скоро се оказва в безизходно положение, в което е поставена от администрацията на Буш, тъй като тя продължава да се бави в осигуряването на Комисията на документите с разузнавателна информация, предоставяни на Белия дом. След дълъг период на откази на нейните покани, през февруари 2004 г. президентът Буш се съгласява да се срещне с Комисията. Тази среща се осъществява на 29 април, но не и преди юрист на Белия дом да договори ограничителни условия: трябва да присъства и вицепрезидентът Чейни, като двамата няма да дават показания под клетва. Освен това не трябва да се правят никакви записи, нито пък е позволено в стаята да присъства стенограф. Буш и Чейни освен това отказват да позволят воденето на бележки в тричасовата сесия, които да се разкрият пред семействата на жертвите от 11/9.

През цялата пролет на 2004 г. членовете на Комисията продължават да се оплакват, че работата им се бави непрестанно заради спорове с администрацията за достъп до документи и други свидетели266.

„Очевидно е, че Белият дом иска да протака…“ — коментира бившият сенатор Макс Клеланд, демократ, който от мнозина се възприема като най-гръмогласния и изявен критик на администрацията на Буш в Комисията. Тази дейност на Клеланд спира почти на средата от работата на Комисията, когато той си подава оставката, за да приеме пост в борда на директорите на Експортно-импортната банка на САЩ, след като е номиниран от президента Буш на 21 ноември 2003 г. Мнозина наблюдатели разглеждат новата работа на Клеланд единствено като безочливо откупуване от страна на администрацията на Буш267.

Председателят на Комисията Кийн казва, че на групата му може да се наложи да ограничи разследванията си, ако Конгресът не удължи живота й, който би трябвало да свърши на 27 май 2004 г. „Има много пътища, които да се последват, включително как е било използвано разузнаването, откъде е дошло и какво е било известно на ФБР, ЦРУ и Съвета по национална сигурност“ — казва Кийн, добавяйки, че крайният срок през май може да наложи доклад, „с който ние като членове на Комисията ще се чувстваме много фрустрирани“268. Крайният срок е леко удължен, като Комисията се съгласява да излезе с окончателния си доклад на 26 юли 2004 г.

От гледна точка на администрацията на Буш Хамилтън е идеален за работата на заместник-председател. Той е член на Консултативния съвет по вътрешната сигурност и през годините е участвал в разследвания както на т.нар. Октомврийска изненада269, така и на скандала Иран-контри270. И в двата случая той не успява да разкрие доказателства за злоупотреба или престъпно поведение по високите етажи на държавното управление271.

Членът на Комисията Фийлдинг е посочен от студентите по разследваща журналистика в Университета на Илинойс като позорно Дълбоко гърло с Уотъргейтска слава, източника, който сваля президента Никсън и