последователите си, че иска да отмъсти във Вашингтон, според… (редактирана част)… служби.
Функционер на „Египетски ислямски джихад“ е казал на… (редактирана част)… служба по същото време, че бин Ладен планира да използва достъпа на функционера до САЩ, за да осъществи терористичен удар.
Заговорите около посрещането на новото хилядолетие в Канада през 1999 г. може би е било част от първия сериозен опит на бин Ладен да приложи терористичен удар в САЩ.
Осъденият заговорник Ахмед Ресам е казал на ФБР, че той самият е замислил идеята да се атакува международното летище в Лос Анджелис, но лейтенантът на бин Ладен Абу Зубайда го е насърчил и е способствал за операцията. Ресам освен това казал, че през 1998 г. Абу Зубайда е планирал собствена атака срещу САЩ.
Ресам казва, че бин Ладен е знаел за операцията в Лос Анджелис. Макар че бин Ладен не успя, неговите атаки срещу американските посолства в Кения и Танзания през 1998 г. демонстрират, че той подготвя операциите в продължение на години и не е обезкуражен от спънките. Сътрудниците на бин Ладен са следели нашите посолства в Найроби и Дар-ес-Салам още през 1993 г., а някои членове на клетката в Найроби, планирала бомбените атентати, са арестувани и депортирани през 1997 г.
Членове на Ал-Кайда, включително такива, които са американски граждани, са живели или са пътували в САЩ в продължение на години и групата очевидно поддържа структура за подкрепа, която да подпомогне атаките. Двама членове на Ал-Кайда, чиято вина в заговора за бомбените атентати в Източна Африка е доказана, са американски граждани, а старши член на „Египетски ислямски джихад“ е живял в Калифорния в средата на 90-те години.
Таен източник каза през 1998 г., че клетката на бин Ладен в Ню Йорк набира американски младежи мюсюлмани за атаките.
Не успяхме да потвърдим някои от по-сензационните информации за заплаха, например тази от… (редактирана част)… служба от 1998 г., гласяща, че бин Ладен искал да отвлече американски самолет, за да иска освобождаването на „Слепия шейх“ Умар Абд ал-Рахман и други задържани в САЩ екстремисти.
Въпреки това информация от ФБР от онова време сочи модели на подозрителна дейност в тази страна, съответстващи на подготовката за отвличане или други типове атаки, включително скорошно наблюдение на федерални сгради в Ню Йорк.
ФБР провежда приблизително 70 цялостни полеви разследвания по целите Щати, за които се смята, че са свързани с бин Ладен. ЦРУ и ФБР разследват обаждане в нашето посолство в Обединените арабски емирства през май, съобщаващо, че група от поддръжници на бин Ладен са в САЩ и планират атаки с използването на експлозиви.
Няколко дни след свидетелските показания на Райс бързо постъпва съкрушителен отговор от основен нов надуващ свирката. В публични изявления, целящи директно да оспорят свидетелските показания на Кондолиза Райс пред Комисията по 11/9, Сайбъл Едмъндс разкрива, че преди е осигурила информация пред групата, разследваща атаките от 11 септември, която според нея показва, че висши длъжностни лица са знаели за плановете на Ал-Кайда да атакува САЩ със самолети месеци, преди ударите да се осъществят. В продължение на три часа на закрита сесия на Комисията тя повтаря, че през пролетта и лятото на 2001 г. във ФБР е циркулирала информация, много силно подсказваща, че атака с помощта на самолет предстои да се извърши след няколко месеца и че терористите са заели местата си.
Излизайки пред обществеността, за да обори показанията на Райс, Едмъндс заявява, че като използва думата „ние“, Райс разказва „възмутителна лъжа“277. И продължава: „Райс казва «ние», а не «аз». Това включва всички хора от ФБР, ЦРУ и DIA (Разузнавателната агенция на отбраната). Аз твърдя, че това е невъзможно.“
Вярна на формата, администрацията Буш незабавно изисква мълчанието на Едмъндс, получавайки заповед за запушването на устата й от съда. На 24 март 2004 г. пред около петдесет репортери и дванадесетина новинарски камери Едмъндс заявява: „Главният прокурор Джон Ашкрофт ми каза, че се позовава на «Привилегията на държавна тайна и националната сигурност», когато казах на ФБР, че искам да разкажа публично онова, което съм превеждала от прихванатите съобщения преди 11 септември.“
„Появих се веднъж в
Едмъндс обаче продължава да говори пред чуждите журналисти. Тя казва на лондонския вестник
Повечето от онова, което казах на Комисията, деветдесет процента, е свързано с разследвания, в които бях включена, или от работата ми в отдела. Двеста преводачи — рамо до рамо — човек вижда и чува и доста други неща — казва тя на
Подобни обструкции и смущения от страна на администрацията на Буш към 11/9 по принцип и Комисията по 11 /9 в частност се оказаха твърде много поне за един роднина на жертва от атентатите.
Елън Мариани, чийто съпруг Луис Нийл Мариани е убит, когато Полет 175 удря Южната кула на Световния търговски център, на 26 ноември 2003 г. заведе федерално дело в американския Окръжен съд на Източния окръг Пенсилвания. Обвиняемите включват президента Буш, вицепрезидента Чейни, главния прокурор Ашкрофт, министъра на отбраната Ръмсфелд, директора на ЦРУ Джордж Тенет, министъра на транспорта Минета, съветника по националната сигурност Райс и бившия президент Джордж Хърбърт Уокър Буш. Делото е заведено по Закона RICO (Организации, повлияни от рекет и корупция), обикновено запазен за фигури от организираната престъпност280.
Делото е преместено за разглеждане в друг окръг и допълнен иск е заведен през май 2004 г. в окръжния съд на Окръг Колумбия. [
Интересното е, че друг обвиняем в съдебното дело е Питър Дж. Питърсън, председател на Съвета за външни отношения (CFR). В иска се твърди, че за CFR „се вярва, че е осигурил на Обвиняемия [Буш] и сътрудници — докато действа под прикритието на федералния закон — критичен съвет за националната сигурност, за който се вярва, че не е в интерес на Ищеца [Мариани] и американската общественост“.
Адвокатът на Мариани — бившият заместник-главен прокурор на Пенсилвания Филип Дж. Бърг — заявява, че ще докаже, че „тези сериозни [обвинения] по Закона RICO са
В заключението на иска Бърг пише: „Обвиняемите трябва да бъдат държани отговорни за техните действия преди и след 11/9 заради доброто на нашата нация и нашата сигурност. Всичко по-малко от това ще направи Конституцията на САЩ и ритуалните клетви на нашите лидери «да пазят и да защитават нашата Конституция от всички врагове — чужди и вътрешни» безсмислени.“
Със завеждането на това дело и сред кавгите между Комисията по 11/9 и администрацията на Буш на обществеността става все по-ясно, че всякакво държавно спонсорство на терористите от 11/9 трябва да е дошло поне отчасти от Саудитска Арабия.
