Знаем, че нито проста, нито грандиозна некомпетентност не може да обясни системния провал на нормалните мерки за сигурност, кодифицирани както в гражданската авиация, така и във военния сектор. Знаем също, че нито един — дори един — човек не е бил укорен за такъв провал. Защо беше необходимо повече от година, за да научи обществеността, че работната група на вицепрезидента Чейни е била предупредена за проблема и че упражнения, включващи идеята за самолети, разбиващи се в сгради, са били планирани преди и на 11 септември 2001 г.? Ако презумпцията за „просто провеждане на военни учения“ обяснява липсата на бърза реакция, защо това правдоподобно алиби не е посочено на вниманието на обществеността? И откъде похитителите са знаели за времето и датата на тези военни учения, за да направят така, че атаките им да съвпаднат по време с тях?
Нещо повече: доказателствата, че се е знаело предварително за атаките, особено в средите на ФБР и ЦРУ, са повече от достатъчно. Това повдига въпроса: Кой точно е блокирал действията въз основа на тази информация и защо? Защо обществеността не е предупредена и защо мерките за сигурност не са усилени? Кой е имал властта да насочи в погрешна посока и да блокира официалните разследвания?
Освен това знаем, че действията срещу талибаните по принцип и Осама бин Ладен в частност са доста напреднали много преди атаките. Как така бин Ладен остава на свобода по време на писането на тази книга независимо от — както ни се казва — върховните усилия на световната суперсила? Наистина ли вярва някой, че „Мосад“, а следователно и ЦРУ, не са имали никаква представа за местонахождението на бин Ладен, особено по времето, когато всеки американец може да бъде проследен по компютъра?
Днес е ясно, че бомбардирането на Афганистан има повече общо с осигуряването на нефто- и газопроводите и възстановяването на маковите полета, отколкото със залавянето на бин Ладен. А с последващата инвазия в Ирак и нейните грозни последици е очевидно, че Войната срещу тероризма се е изместила от откриването на отговорните за атаките към налагането на
Знаем, че президентът Буш се е отнесъл с презрение към повече международни договори в сравнение с всеки друг световен лидер и дори е отпуснал средства за севернокорейската програма за ядрена енергия по времето, когато се подготвяше да търси повод за война с Ирак, твърдейки, че Саддам Хюсеин
Днес знаем, че плановете за заобикаляне на Конституцията датират още от годините на Никсън и че новото Министерство на вътрешната сигурност носи в себе си концепции и програми, които щяха да бъдат посрещнати с освирквания и яростни протести само преди няколко години. А новата технология за идентифициране и класифициране на всеки отделен гражданин вече е на мястото си. Критиците на администрацията не могат общо да бъдат отхвърлени заради използването на термини като „диктатура“, „1984“286 и „тоталитаризъм“. Отчитайки тесните връзки между Прескот Буш, неговият тъст Джордж Хърбърт Уокър и Хитлеровите нацисти, не е прекомерно програмите на неговия внук да се наричат „фашистки“.
Буш и Чейни упорито се борят срещу провеждането на каквото и да било сериозно разследване на трагедиите от 11/9. А когато общественото мнение по въпроса се обръща срещу тях, те пък се обръщат към един от най-прословутите обитатели на тайните общества — Хенри Кисинджър, водещо светило на Съвета за външни отношения. Отново, мъртвото вълнение на общественото мнение, както и възможността да се извадят наяве висящи обвинения във военни престъпления ускоряват оставката на Кисинджър, още преди той да е започнал работа. Въпреки това двамата мъже, които Буш избира да заменят Кисинджър — Томас Кийн и Лий Хамилтън — подобно на Кисинджър — са членове на тайния Съвет за външни отношения.
Освен това е ясно, че президентът Буш се опитва да постави хора, симпатизираши на светогледа му, във Върховния съд — мястото, откъдето приятелите на баща му му връчиха поста. А преминаването към демократ няма да подобри нещата, защото по-голямата част от подготвителната работа за настоящата „Война срещу свободата“ е свършена през доминираната от членове на Съвета за външни отношения Клинтънова администрация.
Днес знаем, че Буш и по-голямата част от неговия кабинет са твърде вплетени в монополи на енергия, фармация, телекомуникации и армия/космическо пространство, за да позволят да се чуват алтернативни становища. Буш, Чейни и много други са виновни в същите корпоративни измами и номера, които са принудени да критикуват през лятото на 2002 г. след рухването на
Днес ясно виждаме, че приватизацията на американската индустрия, енергия и институции, включително здравеопазването и образованието, не реализира обещанието за по-добри услуги на по-ниска цена.
Ако планът на играта на „мозъците“, стоящи зад 11/9, е да орежат американската свобода, да централизират повече власт във федералното правителство и да спънат социалния дневен ред на САЩ в полза на безкрайно военно и разузнавателно изграждане, тогава те са успели в завидна степен. За много отдавнашни изследователи всичко това си има позната нишка.
Освен това си струва да се отбележи, че — в много отношения — последиците от атаките на 11/9 съответстват на същата матрица като последиците от убийството на президента Кенеди през 1963 г.:
• В рамките на часове, независимо от липсата на реални доказателства, един човек е обвинен за събитието, заедно с намеци, че той е бил свързан с чужди врагове.
• Официалните изявления се публикуват нашироко само за да бъдат признати под сурдинка някакви грешки по-късно.
• Макар че е в юрисдикцията на местните власти, целият случай е узурпиран от ФБР и ЦРУ — и двете агенции са под контрола на президента, който се е облагодетелствал от трагедията.
• Свикана е група от специалисти (медицински в случая на Джон Ф. Кенеди, инженери в случая на Световния търговски център), но е ограничена в онова, което може да гледа и да изучава, блокирана е в провеждането на обективно разследване от федералните официални лица.
• Доказателствата по случая набързо са отстранени и разрушени, завинаги загубени за безпристрастно и смислено разследване.
• Други доказателства са скрити в държавните досиета под защитата на „националната сигурност“.
• Федералното престъпление е извинено с твърдения за липса на човешка ръка и ресурси и никой не е наказан или уволнен. Бюджетите на федералните агенции са увеличени.
• Всяка алтернатива на официалната версия за събитията се отхвърля като „теория за конспирация“ и „непатриотична“.
• Федералното правителство използва събитието, за да увеличи собствената си централизирана власт.
• Война в чужбина (Виетнам в случая на Джон Ф. Кенеди и Афганистан днес), която в противен случай щеше да се сблъска с противопоставяне, е подкрепена от потъналото в скръб население.
• Висши държавни лидери (тогава Линдън Б. Джонсън, а сега Буш), преди под подозрение за изборна измама и корумпирани бизнес сделки, внезапно се издигат до нови висоти на популярност.
• Много граждани знаят или подозират, че официалната версия за събитията е невярна, но се страхуват да надигнат глас.
• Подчиняващите се и подлизурстващи масмедии са доволни просто да повтарят като папагали официалната версия за събитията и упорито избягват да зададат трудните въпроси, които биха могли да разкрият истината.
Една основна разлика между двата случая е, че след смъртта на Джон Ф. Кенеди изминават по-малко от десет дни, преди президентът Линдън. Б. Джонсън да назначи специална комисия за разследване на престъплението. Доста повече от година след събитията от 11/9 ние продължавахме само да говорим за създаването на някакво разследващо тяло — времева пропаст, дължаща се предимно на съпротивата на
