президента Буш и вицепрезидента Чейни срещу започването на такова разследване. Изминаха почти две години, преди да бъде избрана официална комисия по 11/9 и да започне работа. По това време по-голямата част от първичните доказателства, например останките от Световния търговски център, вече липсваха или бяха недостъпни.
В случая на атаката в Хърл Харбър, убийството на Джон Ф. Кенеди и 11/9 общият знаменател е провалът на нормалните мерки за сигурност. Това е тайната информация.
Както заявява във връзка с убийството на Кенеди полковник Л. Флечър Праути, бивш офицер за свръзка между ЦРУ и Пентагона, „Активната роля се играе тайно, като се позволява това да се случи. Затова беше убит президентът Кенеди. Той не беше убит от някакъв самотен стрелец или от ограничен заговор, а от разпада на защитната система, която би трябвало да направи убийството невъзможно… Това е най- голямата насока към убийството — кой е имал властта да отмени или да редуцира обичайните мерки за сигурност, които винаги действат, когато президентът пътува. Кастро не е убил Кенеди, нито пък ЦРУ. Властовият източник, който е уредил убийството, е вътре. Той е имал средствата, за да ограничи нормалните мерки за сигурност и да позволи избора на опасен маршрут. Аз също имах властта да прикривам това престъпление… в продължение на години.“
Същият въпрос може да се зададе по отношение на трагедиите от 11 септември 2001 г.:
Кой е имал властта да отмени или да редуцира нормалните процедури по сигурността на авиокомпаниите и NORAD (Северноамериканското командване на отбраната на въздушното пространство) и кой е имал властта да отклонява всякакво смислено разследване на събитията? Този тип власт може да се открие единствено на най-висшите нива на правителството и корпоративния контрол. Днешните големи престъпници вече не се притесняват какво може да им направи правителството, защото в твърде много случаи те
„Повечето хора предпочитат да вярват, че техните лидери са справедливи и честни дори пред лицето на доказателства за противното, защото след като гражданинът признае, че правителството, под чието управление живее, лъже и е корумпирано, трябва да реши какво да направи за това. Да се предприеме действие пред лицето на корумпирано правителство включва риска да се навреди на себе си и на любимите хора. Да се избере да не се прави нищо означава да се предаде собственият Аз-образ и принципи. Повечето хора нямат смелостта да се изправят пред този избор. Затова по-голямата част от пропагандата не цели да заблуждава критично настроения мислещ човек, а само да дава на страхливците в областта на морала извинение въобще да не мислят“ — отбелязва коментаторът в Интернет Майкъл Риверо.
Дошло е обаче времето хората с добро сърце и със съвест да се изправят и да си възвърнат страната, завещана им от мъже и жени, борили се за свободна и демократична република, рискувайки живота и благосъстоянието си.
Търсете местни лидери, тъй като те е най-вероятно да действат в името на общественото добро, Нашата демократична република с нейната Конституция и Харта на правата, несъмнено е най-великата форма на управление, измислена някога през писмената история на тази планета. Нека да я накараме да работи така, както е замислена.
По времето, когато четете това, е много вероятно да са получени още много терористични заплахи, а може би дори да се е случила още една голяма атака… и още някоя нова война за „свобода“ да е избухнала в някой далечен ъгъл на света. Ще има още „експерти“, които се изваждат на бял свят, за да генерират страх и да ни инструктират за нуждата от орязване на свободата ни, за да спасим нашата демокрация.
Не изпадайте в паника.
Всички сме съгласни, че истинските виновници — за тази и всяка бъдеща трагедия — трябва да се идентифицират и накажат. Трябва обаче да се уверим — чрез обективно разследване и хладнокръвни разсъждения, — че наистина сме заловили истинските виновници. Не бива да се оставяме да ни изиграят като лапнишарани като толкова много пъти в миналото.
Корпоративните масмедии бомбардират обществеността с факти, статистики, лични мнения и коментари до степен на разсейване и объркване. Партизанската политика кара твърде много хора да се чепкат за дребни различия в националната политика.
Разглеждана от най-широката перспектива обаче, картината на САЩ днес е както ясна, така и ужасна:
Страната през изборната 2004 г. е под контрола на династично семейство, кръвни роднини на практически всички европейски монарси, за чийто патриарх може да се покаже, че е бил както симпатизант, така и в бизнес отношения с Хитлер и нацистите.
Семейство Буш е ангажирано в ЦРУ отпреди инвазията в Залива на свинете през 1961 г. с всичко, което това означава: скрити войни, контрабанда на наркотици и убийства, да не споменаваме създаването на Саддам Хюсеин, Осама бин Ладен и неговата мрежа Ал-Кайда. Човек си мисли, че обществеността най- накрая ще „влезе в час“, след като осъзнае, че тримата основни световни злодеи са финансирани от едно и също семейство.
И всяко поколение е принадлежало на „Череп и кости“ — тайно общество, което според много и разнообразни разкази изисква от членовете си да се закълнат в лоялност към този орден над и отвъд всякакви по-късни клетви, включително и в американската Конституция. Този орден е бил свързван с германските Илюминати, както и с видни членове на други подобни общества, чиято декларирана цел е да сложат край на американския суверенитет в полза на глобализма. Семейството винаги е било свързвано с обвинените убийци Джон Хинкли288 и Лий Харви Осуалд. Каква е разликата?
Поне двама синове са в ядрото на скандала със Спестявания и заеми, който струва на всеки мъж, жена и дете в САЩ хиляди долари. Най-големият син, не избран, а подбран от Върховния съд, съставен от предишните републикански президенти, включително баща му, е свързан е
Взето заедно, това семейство и техните корпоративни приятелчета днес се стремят към това, което е равнозначно на диктаторска власт, за да преследват обявената Война срещу тероризма независимо от трупащите се доказателства, че атаките, които пуснаха в ход тази война, са били известни предварително и им е позволено да се случат, за да доведат до ерозията на индивидуалните права и централизацията на още повече власт в техните ръце. А това описание хвърля най-добрата възможна светлина върху аферата.
Отчитайки отдавна тините връзки между това семейство, тайните общества, ЦРУ, семейство бин Ладен, Саддам Хюсеин, мрежата Ал-Кайда, както и технологията „Глоубъл Хоук“, може аргументирано да се твърди, че атаките от 11/9 са подбудени от лица, различни от Осама бин Ладен.
Природата на обществения живот в САЩ днес започва да наподобява твърде деспотичните общества — Третия райх на Хитлер, Сталинистка Русия, комунистическа Източна Европа и Китай, — които Америка оспорваше през изминалия век.
Такива тоталитарни режими произлизаха от централизирани правителства, които служеха на себе си, а не на хората, които реагираха по-бързо на политиките на централното управление, отколкото на доказателства за криминални дейности или обществена нужда и използваха всички средства на свое разположение да шпионират и сплашват гражданите си. Внимателните наблюдатели виждат до голяма степен същата тенденция в САЩ днес.
Това не са предположения или теории за конспирацията. Това са фактите.
Въпросите за атаките от 11/9 и техните последици носят единствено нови въпроси. Най-големият от тях засяга онова, което американците възнамеряват да направят за всичко това.
Ще продължат ли да се оставят да бъдат подвеждани от корпоративните масмедии, които мамят по- скоро поради пропуски, отколкото като преднамерено престъпление, и ги разсейват от истинските проблеми?
Ще продължат ли да преизбират политици, които са били на служба докато всички причини за настоящите проблеми не бъдат поставени на местата си?
Ще продължат ли сляпо да следват стандартите на двете основни политически партии, които са
