Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

демонстрирали, че в основните им политики съществува единствено едно ценно малко различие?

Ще продължат ли да подкрепят външна политика, която разгневява и отчуждава народите по целия свят с нейната почти неприкрита цел — изграждането на империя?

Ще позволят ли на американската армия да продължи да налага тази външна политика, а военно- индустриалният комплекс богато да печели от нея, докато губят контрола върху собствената си страна и живот?

Американският народ ще продължи ли да позволява страната им да е основният продавач на оръжия на света и след това да оплаква факта, че същите тези оръжия сега се използват срещу него?

Ще погледнат ли най-накрая зад зелената завеса на медийното замайване, за да идентифицират глобалистките елити и тайните общества, които притежават и контролират масмедиите, както и правителството, а следователно и армията?

Ще се изправят ли и ще упражнят ли индивидуалното си право да говорят на висок глас в името на истината, или ще стоят безучастно настрани — замръзнали от страх, сплашване и объркване, — докато останалите им свободи не се загубят безвъзвратно?

Само вие, читателите, можете да отговорите на тези въпроси.

Изследователска подкрепа на загрижени граждани и активисти: www.911Truth.org — порталът за информация, връзки и истината за 11/9.

Приложения за допълнителни изследвания

Приложение А

Пентагонът казва, че изтребителите на 11/9 са летели: твърде далеч, твърде бавно, твърде късно

От Уилям Томас, разследващ репортер

www.willthomas.net

14 декември 2003 г.

Това става през цялото време. Когато малък частен самолет навлезе наскоро в ограничения кръг с радиус от 23 мили около Капитолия, два изтребителя F–16 незабавно излетяха от военновъздушната база „Ендрюс“, намираща се само на 10 мили. В подобен епизод два „Бойни фалкона“ F–16 в състояние на 15- минутна готовност излетяха от „Ендрюс“ само 11 минути, след като бяха уведомени от NORAD (Северноамериканското командване на отбраната на въздушното пространство) за Чесна, която се е отклонила към Белия дом [АР Nov11/03; CNN June 20/02].

Това са добре отрепетирани рутинни операции. След като всяка минута повече от 4500 самолета летят в американското въздушно пространство, между септември 2000 и юни 2001 г. Пентагонът е вдигал във въздуха изтребители 67 пъти, за да ескортират отклонили се от маршрута си самолети [FAA news release Aug9/02; АР Augl3/02].

На 11 септември 2001 г. обаче NORAD и FAA (Федералната администрация по авиация) пренебрегват рутинните процедури и строгите правила. В отговор на национален кризисен момент, включващ отвлечени пътнически самолети, опасни като крилати ракети, изтребителите излитат късно от далечни бази и летят, за да защитят страната си, със скорост, която е част от максималните им възможности [NORAD news release Septl8/01].

Какво е знаело NORAD? Наскоро появил се на бял свят новинарски бюлетин на NORAD, публикуван седем дни след 11 септември, обяснява, че въздушните защитншщ на Америка са се забавили да противодействат на бързо развилите се въздушни атаки, защото не научили от FAA, че Полет 11 на American Airlines бил отвлечен до 8:40 през онази съдбовна сутрин [NORAD news release Sept 18, 2001].

В Националния военен команден център (NMCC) в мазето на Пентагона обаче, офицерите от военновъздушните сили, следящи всеки инч от въздушното пространство над североизточния бряг трябва да са уловили първото похищение, когато идентификационният транспондер на Полет 11 е спрял да предава в 8:20 ч., автоматично задействайки радарна аларма.

С възможностите си да наблюдават развиващи се „ситуации“ чрез включване във военни и граждански радари, американските военни командири освен това е трябвало да видят как Полет 175 рязко обръща на юг 25 минути по-късно, точно както са наблюдавали на радара през октомври 1999 г., когато лиърджетът на професионалния играч на голф Пейн Стюарт рязко напуска маршрута си, докато е на път за Далас [CNN Oct26/99].

В това легендарно прихващане изтребител от Тиндал, Флорида, е отклонен от тренировъчен полет, за да ескортира лиърджета, чийто пилот е в беда и затваря Стюарт в капан в стратосферата. Твърди се, че един F–16 се е залепил за края на лявото крило на безпилотния бизнес самолет на Пейн преди да са изминали 19 минути от сигнала за тревога на FAA [ABC News Oct25/99].

Ако NORAD беше толкова бързо в издаването на заповед за излитане или отклоняване на летящи изтребители на 11 септември, два „антитерористични“ F–15 в повишена бойна готовност можеха да бъдат изпратени на юг от военновъздушната база „Отис“ на Кейп Код. Летейки на пълна мощност, без да минават над Атлантическия океан, за да разсеят свръхзвуковите си следи, два от най-бързите изтребители на планетата щяха да счупят няколко прозореца, но всички стъкла по кулите близнаци щяха да си останат непокътнати, ако „свръхбързите“ бяха прихванали Полет 11 над река Хъдзън поне на 6 минути от Манхатън.

„Не бързайте“ — казва NORAD. Вместо това, в изумително признание, което не получава особен анализ от пресата по онова време, NORAD отбелязва, че за всички изтребители, вдигнати във въздуха срещу похитителите на 11/9: „Времето за полет се изчислява с 9 мили в минута или .9 mach“. С други думи, при всички излитания на 11/9 на най-модерния самолет за въздушен бой пилотите са пилотирали с по-малко от една трета от максималната скорост на изтребителите.

Наръчник на Министерство на отбраната твърди: „В случай на похищение, NMCC ще бъде уведомено по най-експедитивния начин от FAA“. За да стане това, Федералната администрация по авиация (FAA) има постоянно офицер за свръзка в стаята на въздушната отбрана в Пентагона [CJCSI 3610.01А, June1/01].

Въпреки това, според NORAD, след като авиодиспечерите са осъзнали, че Полет 11 е отвлечен, изминават 38 жизненоважни минути, преди два F–15 да са вдигнати във въздуха от „Отис“. Докато те излитат, Полет 11 на American Airlines удря Северната кула на Световния търговски център, на 153 въздушни мили от тях [NORAD Septl8/01].

Полет 175 на United Airlines е на 20 минути. Пилотите на F–15 летят „като попарена маймуна, с 500 мили в час, но не успяват да настигнат пътническия самолет“ — казва по-късно на репортерите генерал-майор Пол Уивър [St. Augustine Times Sept16/01].

Попарени маймуни? Пътническите самолети летят с 500 мили в час. Един F–15 може да лети почти четири пъти по-бързо.

Натисни педала. Един от пилотите на изтребителите от „Отис“ с прякор „Дъф“ по- късно се оплаква: „Премисляли сме полета хиляди пъти и не знам какво можехме да направим, за да стигнем там по-бързо“.

За начало: той и колегата му можеха да се опитат да бутнат дроселите на „пълен напред“. Вместо да летят два и половина пъти по-бързо от куршум, „Насти“ и „Дъф“ пилотират скъпите си изтребители на въздушното превъзходство с ленивите 447 мили в час, уж за да прихванат „Боинг“ 767, летящ с 43 мили в час по-бързо! Използвайки само 27% от мощността, F–15 са „на 8 минути/71 мили“ разстояние — според NORAD, — когато Полет 175 се удря в Южната кула с 56 души и повече от десет тона гориво на борда [Christian Science Monitor Mar8/02].