Почитай заплахата. Когато двете кули на Световния търговски център горят, а похитеният Полет 93 на United Afrlines е засенчен от кръжащ F–16 над Пенсилвания, Полет 77 на American Airlines е единствената заплаха, останала в небето. Когато този „Боинг“ 757 спира транспондерния си сигнал, прави обратен завой над Кентъки и се запътва директно към Белия дом и Пентагона, един милиард зрители, приковани към големите телевизионни мрежи, знаят, че това е полет на камикадзе [Telegraph, Sept 13, 2001].

След като няма други самолети в обсега на източния бряг, доктрината за въздушния бой диктува двата неизползвани F–15 от „Отис“, които вече са в областта, да се пренасочат, за да „почетат заплахата“ на задаващата се летяща бомба, намираща се на 330 мили. Дори и да се влачеха, изтребителите щяха да имат повече от 20 минути, за да се изправят пред Полет 77, преди той да доближи Пентагона.

Вместо това професионалистите от Пентагона, защитаващи най-важните центрове на страната си, чакат повече от час, след като наблюдават Полет 11 да се отклонява от маршрута си, включително 30 критични минути, след като Полет 77 се насочва рязко към тях и намиращия се наблизо Бял дом, преди да вдигнат във въздуха два F–16 от военновъздушната база „Лангли“, за да защитят столицата.

Почти половин час, след като са получили закъснялата заповед за излитане, два Фалкона се спускат над горящия Пентагон. Забавили до почти 410 мили в час, на способните да летят с 1500 мили в час изтребители са нужни 19 минути, за да изминат 130-те мили от Вирджиния. Би трябвало да им отнеме само малко над седем минути, за да стигнат Пентагона горе-долу по времето, когато Полет 77 прави хищнически кръг в небето [NORAD Septl8/01; USAF].

На земята. Свръхзвуковите самолети летят не по-бързо от задвижваните от пропелери изтребители от Втората световна война. Това обаче едва ли е имало значение. На рампата в „Ендрюс“ само на 10 мили има два напълно въоръжени и заредени с гориво свръхзвукови самолета, чиято задача е да пазят столицата от въздушни терористични заплахи с готовност за излитане от 15 минути!

Не е ли време някой да попита защо тези рутинно излитащи изтребители от „Ендрюс“ продължават да стоят на земята, докато Полет 77 се насочва към центъра, който те би трябвало да пазят [San Diego Union-Tribune, Sept. 12, 2001]?

В най-тежко въоръжената страна на Земята поне две дузини съоръжения на военновъздушните сили са на по-близко разстояние по въздуха до Световния търговски център и Пентагона. Някой друг чуди ли се защо на никой от тези самолети не е наредено да излети… или защо нито един от въоръжените изтребители в тренировъчни полети или патрулиращи Зоните за прихващане на въздушната отбрана точно до атлантическия бряг не са отклонени, за да прихванат четирите отвлечени пътнически самолети преди Пентагонът да бъде ударен — един час и 18 минути, след като Полет 11 е похитен [www.af.mil/sites/alphabetical.shtml#a]?

Според NORAD самолетите F–16 от „Лангли“ са все още на „12 минути/105 мили“ разстояние, когато големият „Боинг“, който „преследват“, се рее покрай Белия дом и пистите на „Ендрюс“. Уж пилотиран от некомпетентен египетски ученик по пилотиране, който не може да се справи самостоятелно с Чесна, „Боинг“ 757 се остъргва и вбива в Пентагона, след пикиране и вдигане, които оставят с отворена уста и пилоти- ветерани [San Diego Union-Tribune Septl2/01; NBC Nightly News Septl 1/01; All Fall Down].

Незабавно след като Пентагонът е ударен, изтребителите, които са в готовност в „Ендрюс“, излитат, за да пазят празното небе [Mirror Nov 13 /03].

Заспали на пулта. Отговаряйки на въпроси от Сенатската комисия по ратификацията два дни след това подозрително фиаско, главнокомандващият на военновъздушните сили на 11/9 в Обединените щабове каза, че бил на среща, докато адът се развилнявал в неговия сектор. Генералът от военновъздушните сили Ричард Майърс не позволил някакъв телевизионен репортаж за малък самолет, удрящ Световния търговски център, да прекъсне програмата му. Докато джъмбо-джетове продължават да се врязват в сгради, очевидно никой не е помислил да информира действащия командир на американската въздушна отбрана, че страната му е нападната. Майърс каза, че излязъл от срещата точно когато Пентагонът бил ударен.

Питан многократно кога висшите офицери са били информирани за пръв път за кризисната ситуация и кога са излетели изтребителите, Майърс повтаря една объркана мантра шест пъти, казвайки: „Ще трябва да се свържа допълнително с вас по този въпрос“ [www.deferisennk.mil/news/Oct2001/nl0232001_200110236.html].

Вместо да бъде съден от военен съд като нямалите късмет командири, защитаващи Пърл Харбър, или дори да бъде смъмрен, генерал Майърс е награден с командването на цялата американска армия като нов председател на Обединените генерални щабове. Буш публично похвали генерала от военновъздушните сили за неговия „спокоен маниер, солидна преценка и ясното му стратегическо мислене“ [White House press release Octl5/01].

Когато тази странна и вероятно изменническа история стига до пресата, FAA отказа да разкрие документи, свързани с въпроса, коя агенция е уведомила американската въздушна отбрана за четирите похитени самолета. Втора призовка към Пентагона от Националната комисия по терористичните атаки срещу САЩ също нямаше успех в получаването на документи, засягащи въпроса, дали NORAD е реагирало достатъчно бързо със заповедите за излитане на изтребителите на 11 септември [Washington Post Nov8/03].

Вместо да сочат с пръст авиодиспечерите, че не са следвали процедурите, тези документи биха могли да покажат, че FAA не се е съобразила със собствените си Стандартни процедури за прихващане, за да уведоми NORAD за няколко минути за всяко отвличане, което би оставило военновъздушните сили с още повече неща, която да е необходимо да обяснява [АР Octl 18/03].

© Copyright Will Thomas, 2003.

Разследващият репортер Уилям Томас е бивш пилот и офицер от американската армия. Неговата книга All Fall Down: The Politics of Terror and Mass Persuasion („Всички падат: политиката на терора и масовото убеждаване“) представя в детайли събитията от 11 септември и последвалата Война срещу тероризма.

Приложение Б

23 въпроса

Изявление на Управителния съвет на семействата относно интервюто на Комисията 11/9 с президента Буш

Представени на Комисията 11/9 на 16 февруари 2004 г.

Управителният съвет на семействата е убеден, че президентът Буш трябва да осигури под клетва публични показания пред целия 10-членен състав на Националната комисия по терористичните атаки срещу САЩ.

Заедно, членовете на Комисията са отговорни за осъществяването на мандата от Конгреса. Следователно всеки член на Комисията трябва да има пълен достъп до свидетелските показания на всички лица и критично важната информация, която ще подпомогне вземането на информирани решения и даването на препоръки. Пред аудиторията на американския народ Комисията трябва да зададе на президента Буш под клетва следните въпроси:

1. Като главнокомандващ на 11/9 сутринта защо не се върнахте незабавно във Вашингтон, окръг Колумбия, или в Националния военен команден център, след като разбрахте, че Америка е нападната? Точно по кое време разбрахте, че Америка е нападната? Кой ви информира за този факт?

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату