23. Кои лица, правителства, агенции, институции или групи може да са се облагодетелствали от атаките на 11 септември? Моля, съобщете конкретно как според вас са се облагодетелствали.
Приложение В
Името ми е Минди Клайнбърг. Съпругът ми, Алън Клайнбърг, 39-годишен, беше убит в Световния търговски център на 11 септември 2001 г. След като свидетелствам тук днес за атаките от 11/9, ще започна, като кажа, че мислите ми са с мъжете и жените, които са ангажирани във въоръжен конфликт в чужбина, и с техните семейства, които ги чакат търпеливо да се върнат.
Тази война се води на два фронта — в чужбина, както и тук, по нашите брегове. Това означава, че всички ние сме войници в тази борба срещу тероризма. След като заплахата от тероризъм расте тук, в САЩ, нуждата да се изяснят провалите от 11 септември е по-важна от всякога. Това е съществена част от „научените уроци“.
При това положение Комисията има изключително важна задача пред себе си. Аз съм тук днес, за да помоля вас, членовете на Комисията, да ни помогнете да разберем как е могло това да се случи, да ни помогнете да разберем къде е бил провалът в отбранителните способности на страната ни.
На 11 септември 2001 г. сутринта моят тригодишен син, Сам, и аз изпращахме Джейкъб, на 10 години, и Лорън, на 7 години, до спирката на училищния автобус около 8:40. Беше четвъртият ден от новата учебна година и все още можеше да се усети възбудата на всеки. Беше толкова красив ден, че двамата със Сам буквално се измъкнахме от дома, в пълно неведение за ставащото в Ню Йорк Сити.
Около 8:55 потвърждавах планове за игрите на Сам с приятелка, когато тя каза: „Не мога да повярвам на това, което гледам по телевизията, един самолет току-що удари Световния търговски център“. По някаква причина не осъзнах какво ми казва тя в продължение на няколко минути, когато спокойно я попитах: „Коя сграда каза?“ „О, това е сградата на Алън. Ще ти се обадя по-късно.“
Никой не отговори, когато се опитах да му се обадя в офиса. По това време къщата започна да се пълни с хора — майка му, моите родители, нашите сестри и приятели. Започвахме да осъзнаваме сериозността на ситуацията. Прекарахме остатъка от деня в обаждания до болници, Червения кръст, на всяко място, за което се сетехме, за да проверим дали можем да го намерим.
Никога няма да забравя как си мислех през целия ден: „Как ще кажа на Джейкъб и Лорън, че баща им е изчезнал?“
Те се върнаха у дома в къща, пълна с хора, но не и при Татко. Как щяха да успеят да чакат спокойно връщането му? Ами ако е сериозно ранен? Той беше техният герой, техният цар, техният най-добър приятел, техният баща. Мислите от онзи ден се повтарят отново и отново в съзнанието ни и ни се ще резултатът да беше различен.
Опитваме се да се научим да живеем с болката. Никога няма да забравим къде бяхме и как се чувствахме на 11 септември.
Къде обаче беше нашето правителство, неговите агенции, неговите институции преди и на сутринта на 11 септември?
По отношение на атаките на 11/9 се твърди, че разузнавателните агенции трябва да са прави в 100% от случаите, а терористите — да имат късмет само веднъж. Това обяснение на опустошителните атаки от 11 септември — просто на повърхността, е погрешно по стойността си, защото терористите от 11/9 не са били късметлии само веднъж: те са имали късмет отново и отново. Позволете ми да илюстрирам.
Поредицата от щастливи дни за терористите започва през седмицата преди 11 септември с Комисията по ценните книжа и борсите (SEC). SEC, заедно с американските разузнавателни агенции, има сложни софтуерни програми, които се използват в „реално време“, за да се наблюдават както вътрешните, така и външните пазари и да се търсят тенденции, които биха могли да сочат настоящо или бъдещо престъпление. В седмицата преди 11/9 SEC и американските разузнавателни агенции пренебрегват един основен фондов индикатор, индикатор, който би могъл да даде ценна информация по отношение на атаките от 11 септември.
На Чикагската борса за опции през седмицата преди 11 септември опции за продажба се купуват за
Интересното е, че имената на инвеститорите остават неразкрити, а петте милиона долара — непотърсени в сметка на Чикагската борса.
Защо тези нетипични търговски сделки не са разкрити преди 11/9? Кои са лицата, поръчали тези сделки? Те разследвани ли са? Кой е бил отговорен за следене на тези дейности? Тези лица държани ли са отговорни за бездействието си?
Преди 11/9 нашите американски разузнавателни агенции би трябвало да спрат 19-те терористи и да не допуснат те да влязат в страната дори само по разузнавателни причини. Същевременно неуспехът им да направят това в 19 случая не отрича късмета, що се отнася до терористите, когато става дума за техните подадени формуляри за виза и нашата Служба по въпросите на имиграцията и натурализацията (INS).
По отношение на INS терористите са извадили късмет в 15 отделни случая, защото визите на 15 от 19-те похитители несъмнено би следвало да бъдат отказани.
Повечето от 19-те похитители са били млади, неженени и безработни мъже. Накратко казано, те са били „класическите кандидати за просрочване на визата“. Опитен бивш служител от Консулския отдел заяви в списание
Въпреки това тези 19 млади, неженени, безработни, „класически кандидати за просрочване на визата“ все пак получават визите си. В ръката си държа молбите на терористите, които убиха съпруга ми. Всички тези формуляри са непълни и неточни.
