Някои от терористите отбелязват финансовите си средства просто като „студент“, без да посочат името и адреса на който и да било ВУЗ или институция. Други, когато са попитани как ще се издържат по време на престоя си в САЩ, пишат: „аз самият“ и не осигуряват допълнителна документация. Някои от терористите отбелязват дестилацията си в САЩ просто като „хотел“ или „Калифорния“, или „Ню Йорк“. Един дори отбелязва дестилацията си като „не“.
Ако INS или Държавният департамент бяха следвали закона, поне на 15 от похитителите щеше да бъде отказана виза и нямаше да бъдат в САЩ на 11 септември 2001 г.
Помогнете ни да разберем как нещо толкова просто като прегледа на формуляри за цялостно попълнена информация може да е било пропуснато поне 15 пъти. Колко още терористи-късметлии са получили безпрепятствен достъп до тази страна? След като никой не е държан отговорен, откъде да знаем, че това не продължава да се случва?
На 11 септември сутринта късметът на терористите започва с мерките за сигурност в авиокомпаниите и летищата. Когато 19-те похитители отиват да купят билетите си (с пари в брой или кредитни карти) и да получат бордовите си карти, девет са посочени и разпитани чрез процес на сканиране. За късмет на тези девет терористи, те преминават през процеса на сканиране и им се позволява да продължат с мисията си.
Късметът на терористите обаче не спира на касата за билети. Той ги придружава и през всички мерки за сигурност на летищата. Защото как иначе похитителите биха вкарали контрабанда в самолетите вещи като макетни ножове, лютив спрей или според обобщението на един директор от FAA (Федералната администрация по авиация), пистолет?
И накрая, твърде тъжно за нас, дългогодишните предупреждения на GAO289 за обезопасяване на вратите на пилотските кабини бяха пренебрегвани, улеснявайки похитителите да получат достъп до контрола на полета и да изпълнят самоубийствената си мисия.
Преди 11 септември наръчници на ЕАА (Федералната администрация по авиация) и Министерство на отбраната дават ясни, всеобхватни инструкции как да се борави при всякакви случаи — от дребни инциденти до истински похищения.
Тези „протоколи“ са си на мястото и се практикуват редовно по основателна причина — с тежко натовареното въздушно пространство пътнически самолети без радио- или транспондерен контакт са потенциални сблъсъци и/или нещастия, които биха могли да се случат.
Тези протоколи диктуват, че в спешен случай FAA трябва да уведоми NORAD (Северноамериканско командване на отбраната на въздушното пространство). След като уведомлението е направено, отговорност на NORAD е да вдигне във въздуха изтребители, за да прихванат отклонилия се самолет. Въпрос на рутинна процедура за изтребителите е да „прихващат“ граждански самолети, за да възстановят контакта с пилота.
Ако това не е достатъчна защита, на 11 септември NEADS (или Североизточната система на военновъздушната отбрана, която е отдел на NORAD) от няколко дни изпълнява провежданите два пъти годишно учения, известни като „Бдителен пазач“. Това означава, че нашата Североизточната система на военновъздушната отбрана е била с целия си персонал. Накратко, ключови офицери са заемали местата в оперативния боен център, а „изтребителите са били готови, натоварени и носещи допълнително гориво на борда“.
За щастие на терористите се оказва, че всичко това няма никакво значение на 11 септември сутринта.
Нека илюстрирам, като използвам само Полет 11 за пример.
Полет 11 на
Две стюардеси от Полет 11 поотделно се обаждат на
Въпреки това, според официалната времева справка на NORAD, NORAD не е било уведомено до 8:40, двадесет минути по-късно. Трагичното е, че изтребителите не са вдигнати във въздуха до 8:52 — цели 32 минути след загубата на контакт с Полет 11.
Защо има забавяне в уведомлението от FAA до NORAD? Защо NORAD се забавя да нареди излитането на изтребители? Как е възможно това, когато NEADS е с пълния си персонал, със самолети в готовност и следи нашето североизточно въздушно пространство?
И полети 175, 77 и 93 имат същия модел на забавяне в уведомяването и в заповедите за излитане на изтребителите — забавяния, които са невъобразими, отчитайки, че един самолет — по това време — вече се е разбил в Световния търговски център.
Още по-смайващ за нас е фактът, че изтребителите не са били вдигнати от най-близките военновъздушни бази. Например за самолета, който се разбива в Пентагона, изтребителите са вдигнати от военновъздушна база „Лангли“ в Хемптън, Вирджиния, а не от база „Ендрюс“, която е в покрайнините на Вашингтон, окръг Колумбия. В резултат небето над Вашингтон остава напълно незащитено на 11 септември сутринта. В 9:41, един час и 11 минути, след като похищението на първия самолет е потвърдено от NORAD, Полет 77 се разбива в Пентагона. Изтребителите са на мили разстояние. Защо?
И така, късметът на похитителите продължава. На 11 септември FAA и NORAD се отклоняват от стандартните процедури за действие при криза. Кои са хората, които са отложили във времето уведомленията? Те разпитани ли са? Освен това изтребителите не са включили форсажа290 и не летят с максималната възможна за тях скорост.
Ако излетелите със закъснение изтребители бяха летели с включен форсаж, MACH–12, щяха да стигнат до Ню Йорк Сити и Пентагона след няколко мига от излитането си, да прихванат похитените пътнически самолети, преди те да могат да ударят целите си, и несъмнено да спасят човешки живот.
Действащият председател на Обединените генерални щабове имал рутинна среща на 11 септември сутринта. Действащият главнокомандващ на обединените генерални щабове Майърс заявява, че видял новинарски репортаж за самолет, удрящ Световния търговски център, но смятал, че е малък самолет или нещо такова. Затова продължил срещата си. „Междувременно втората кула на Световния търговски център е ударен от друг самолет. Никой не ни информира за това“ — каза Майърс. По времето, когато той излиза от срещата, е ударен Пентагонът.
Чия отговорност е била да се съобщи за тази криза на Обединените генерални щабове? Те държани ли са отговорни за грешката си? Това несъмнено е грубо нарушение на протокола.
Секретарят по отбраната бил на бюрото си, занимавайки се с бумащина, когато Полет 77 на
Както гласят репортажите, министърът Ръмсфелд усетил сградата да се разтриса, излязъл навън, видял щетите и започнал да помага на ранените да бъдат поставени на носилки. След като помогнал на жертвите, министърът отишъл във „Военната стая“.
Как е възможно Националният военен команден център, разположен в Пентагона и в контакт с
