Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

комисия на Конгреса плюс второ, „независимо“ разследване, проведени — като цяло — от лица със скандални конфликти на интереси, нито едно от тях не е анализирало сериозно фактите на онова, което наистина се е случило на 11/9, за да причини смъртта на покойния съпруг на ищцата и на приблизително 2993 други лица, повечето от които американски граждани.

3. Без истинско разследване — не прикриване, не „ограничена, модифицирана листовка“, занимаваща се само с предполагаеми „провали в разузнаването“, на ищцата ще се откаже правосъдие, а на американския народ ще бъде отказана истината за най-поразителното, катастрофално и значимо събитие след убийството на президента Кенеди през 1963 г. Благодарение на контрола на Републиканската партия върху Конгреса и огромната власт на обвиняемите или в този съд ще се започне истинско разследване, или е малко вероятно това изобщо да се случи, докато сме живи.

4. Ишдата не знае всички факти за катастрофата на 11/9, но изучаването на фактите, съществуващи в публичната сфера, повечето от които идват от „конвенционални“ или „основни“ новинарски медии, агенции на американското правителство или други източници, ако не друго, я убеждава, че „официалната версия“ е упражнение по правителствена пропаганда и преднамерена лъжа.

5. Изучаването на 11/9 от ищцата я кара да заключи, а следователно и да твърди въз основа на информацията и убежденията, изложени по-долу, че президентът Джордж У. Буш, бившият президент Джордж Х. У. Буш, вицепрезидентът Ричард Чейни, секретарят по отбраната Доналд Х. Ръмсфелд, съветникът по националната сигурност Кондолиза Райс, тогавашният председател на Обединените генерални щабове генерал Ричард Майърс, тогавашният шеф на NORAD генерал Ралф Е. Еберхарт, тогавашният директор на FEMA Джо М. Олбау, старшият политически съветник Карл Роув и други от обвиняемите са знаели преди 11 септември 2001 г., че на тази дата или около нея един или повече пътнически самолета ще бъдат отвлечени и всички на бордовете им — включително покойният съпруг на ищцата — ще бъдат убити.

6. Ищцата освен това твърди въз основа на информация и убеждение, че обвиняемите не само са знаели предварително, че Световният търговски център и други забележителности ще бъдат атакувани на 11/9 с цел масови жертви, включително смъртта на съпруга на ишцата, но и активно са заговорничели, за да предизвикат случването на „нов Пърл Харбър“ с цел съдействието на криминално начинание, което е класически пример, попадащ в обсега на закона RICO.

7. Прословутият банков обирджия Уили Сътън каза на властите, че причината, поради която обира банки, е, „че в тях има пари“. В днешния свят, повече от всеки друг сектор, повече пари се изкарват в следните области: (1) подготовка за война и международната търговия с оръжие — законна и незаконна, (2) нефт, газ и свързани енергийни услуги, (3) търговия с наркотици, (4) „престъпления на белите якички“, например измама с акции, търговия с вътрешна информация, незаконно манипулиране на пазари, източване на средства от банки и пенсионни фондове, кражба на пари от държавно финансирани програми и т.н. (5) трафик на хора, отчасти за принудителен труд, но предимно отвличане и продажба на жени и деца за секс, и (6) пране на пари; за да се „изчистят“ (до голяма степен) незаконните приходи от посочените по- горе.

8. Както ще се види, членовете на Предприятието, за което се твърди тук, са били директно включени или тясно свързани с лица, за които е известно, че са ангажирани, във всички от споменатите по-горе дейности. Тези дейности са били и продължават да бъдат до голяма степен криминални сами по себе си, но дори до степента, до която някои от техните бизнес дейности не са сами по себе си незаконни (инвестиции в нефт и газ, инвестиции в свързани с отбраната индустрии), тези дейности са преплетени със и подкрепяни от убийства, контрабанда на наркотици, финансови измами, изнудване на политици, манипулации на избори, водене на агресивни войни и мъчения и злоупотреба със затворници, които са престъпления според международни договори, национални закони и т.н.

9. Широко описано, основният мотив на обвиняемите в оркестрирането на атаките от 11/9 е да се получи „празен чек“ за провеждане на агресивни войни, за подпомагане на собствените им финансови интереси и тези на тяхното RICO „предприятие“, което съществува и осъществява престъпления в мащаб, за който „традиционната“ организирана престъпност не би могла да мечтае. Освен това атаките и разрушаването на три сгради в комплекса на Световния търговски център в Ню Йорк Сити целят според Предприятието, за което се твърди тук, да разрушат документи в офисите на Федералното бюро за разследване в Северната кула, Комисията по ценните книжа и борсите в Сграда 7 на Световния търговски център и други офиси в тези сгради, да пречат на разследвания, нанасящи щети на Предприятието, корпорации, близки на Предприятието, които са разследвани от ФБР и SEC, председателя на Федералния резерв Алън Грийнспан, редица видни банки и брокерски къщи със силни връзки с Предприятието, Съвета за външни отношения, ЦРУ и други.

10. Както ще бъде изложено по-долу, най-общо казано, твърденията на ищцата се опират на три групи от факти. Първо, официалната версия за 11/9, разпространявана от обвиняемите, и неразследвана от никого (настрана от частните разследващи), е срината от вътрешната си неправдоподобност и несъответствия. Както ще бъде обяснено, версията за „Осама и 19-те мюсюлмански фанатици“ е откровено невероятна, очевидна лъжа.

11. Второ, основна част от разследването на всяко престъпление от този вид е да се попита: Cui bono? („Кой има полза?“). Прегледът на фактите, засягащи 11/9, показва, че отговорите на този класически въпрос сочат към обвиняемите. Трето, вината на обвиняемите се подсказва убедително от техните безбройни лъжи, осуетяването на всякакво истинско разследване и обструкциите и нежеланието наистина да сътрудничат дори с „разследването“ на Комисията Кийн с цел „ограничена листовка“, което тече сега. Освен това се потвърждава като най-правдоподобното или дори единственото рационално обяснение на въпроса, защо администрацията на Буш осъществява масирана конфигурация на федералното правителство — обединяването на много агенции в ново „министерство на вътрешната сигурност“ — и след това задушаването му с липса на финансиране, неправенето на почти нищо за осигуряване на сигурността на родината от терористични заплахи отдалеч, но правенето на много за атакуване на свободата у дома, докато агресивно се преследва създаването на империя в чужбина.

12. Макар че без съмнение много служители на ФБР са лоялни на законовите си отговорности и сами по себе си не са част от криминалното предприятие, за което се твърди тук, въпрос на публични документи, които не са оспорени, е, че администрацията на Буш е отзовала ФБР от неговото разследване на семейство бин Ладен в месеците, предхождащи атаките.292

13. Макар че човек би очаквал, че град Ню Йорк ще има интерес от пълното и честно разследване на убийството на повече от 2500 души (да не говорим за разрушаването на редица важни офис-сгради) в неговата юрисдикция, агентите на предприятието — действайки чрез FEMA — сенчеста агенция с „черен бюджет“, създадена не от Конгреса, а от изпълнителната власт, която комбинира злокобна подготовка за военно положение с доброкачествени функции за възстановяване от катастрофата, — са незабавно на мястото си, поемат и поддържат строг контрол над местопрестъплението и с изумителна скорост отстраняват основното доказателство — останките от сградите — в страни от Третия свят.

14. Министерство на правосъдието не е провело и няма да проведе истинско разследване на 11/9. Всъщност, отново със скорост, която надминава всякакви представи, освен ако главният прокурор и другите в министерство на правосъдието са знаели, че предстои „нов Пърл Харбър“ — първата реакция на министерство на правосъдието е да пробута с лакти и мускули през Конгреса гротескно погрешно наречения „Патриотичен закон“. Този закон, състоящ се от стотици страници и допълнения на десетки съществуващи закони, е приет от Конгреса без слушания и всъщност без да бъде прочетен (с изключение на неколцина членове) и дори без да се осигури текстът на членовете на Конгреса, преди гласуването да се обяви посред нощ. Главният прокурор Ашкрофт даже призна публично, че е спрял да лети с търговски авиокомпании известно време преди 11/9, което доказва, че — независимо дали г-н Ашкрофт е бил „напълно в час“ с точния план за атаките от 11/9 — той очевидно е знаел, че предстои нещо голямо, включващо самолети.

15. Няколко членове на Конгреса и най-вече сенаторите Дашъл и Лийхи, за кратко се съпротивляват на „Патриотичния закон“ с множеството му антиконституционни клаузи. На господата Дашъл и Лийхи обаче са изпратени потенциално фатални дози „превърнат в оръжие“ антракс от американски магазини. Оттогава