518. Редактирани транскрипции на радиопредавания от пилотските кабини от Полет 11 показват, че последната рутинна комуникация с бостънското Ръководство въздушно движение е била в 8:13:47 ч. Загубата на комуникация бързо е забелязана; авиодиспечерите са записани как я обсъждат в 8:15 ч. Нещо повече: „само мигове“, след като радиоконтактът е загубен, транспондерът на Полет 11 също е изключен. Транспондерът идентифицира самолета на екрана на авиодиспечерите, давайки точното му местоположение и височина, и позволява да се изпрати спешен код при похищение. Мениджърът на бостънските авиодиспечери Глен Майкъл по-късно заявява: „По онова време ние смятахме, че [Полет 11] вероятно е похитен“.
519. Пилотът на Полет 11, капитан Джон Огоноуски, не натиска бутона на предавателя за локализиране в кризисна ситуация, това не правят и пилотите на Полети 77 и 93; предполага се, че това се е дължало на факта, че похитителите вече са били в пилотските кабини (например като гост-пилоти, седящи на допълнителната седалка в пилотската кабина), когато похищенията са започнали. Смята се, че капитан Огоноуски е изключвал и след това е включвал бутона за „обратно чуване“, позволявайки на авиодиспечерите да чуват какво се казва и да научат, че нещо не е наред. Това продължава с прекъсвания почти по целия път до Ню Йорк, до около 8:38 ч.
520. Авиодиспечерите подозирали, че нещо не е наред, но може да са били объркани, защото бутонът на предавателя за локализиране в кризисна ситуация не е бил активиран. В 8:20 ч. обаче Полет 11 престава да предава радиосигнала си IFF (
521. Точно в 8:25 бостънското ръководство въздушно движение уведомява другите контролни центрове за очевидното похищение на Полет 11. Това е 26 минути преди сблъсъка със Северната кула на Световния търговски център. Изумителното е, че според NORAD (Северноамериканското командване на отбраната на въздушното пространство) не им е било съобщено за похищението до 8:40 — петнадесет минути, след като другите контролни центрове са уведомени, че Полет 11 е бил отвлечен, и двадесет минути след изключването на IFF-радиосигнала на Полет 11, което поражда подозрението, че той е бил похитен.
522. Така военновъздушната защита на страната по някакъв начин не работи в 8:20 ч. на 11/9. Правилата на FAA (Федералната администрация по авиация), които са в сила по онова време, заявяват: „Смята се, че кризисна ситуация със самолет съществува… когато: … Има неочаквана загуба на радарен контакт със самолета“. Освен това правилникът продължава: „Ако… се съмнявате каква ситуация представлява криза или потенциална криза, действайте така, сякаш е криза“.
523. Според репортаж на MSNBS съществено отклонение от курса се „смята за истинска криза, подобно на полицейска кола, която лети по магистралата с включени сирени и със 100 мили в час“ и води до бързо вдигане във въздуха на изтребители, за да се провери какъв може да е проблемът. Същевременно по причини, които все още не са обяснени, на 11/9: „Сякаш не е иззвъняла аларма… Паузата тук ще трябва да се разследва.“
524. Тази 15-минутна пауза от 8:25 до 8:40 е критична, като че ли на NORAD са били нужни пет минути, за да осъзнае сигнала за тревога и да издаде заповед за излитане на изтребителите от базата „Отис“, на пилотите са трябвали допълнителни пет минути, за да се вдигнат и са пътували приблизителните 188 мили до Манхатън с малко по-висока скорост от половината на максималната възможна за техните изтребители F–15 от 1875 мили в час. Изтребителите са можели да бъдат в Ню Йорк Сити, преди Северната кула да е ударена в 8:46 ч.
525. А дори ако изтребителите от „Отис“ не са можели да пристигнат в Ню Йорк навреме, за да прихванат Полет 11, от съществено значение за ищцата е, че — и това не може да се отрече — ако в 8:25 ч. е било ясно, че Полет 11 е похитен и разбира се, се отправя в посока Ню Йорк, не може да се повярва, че изтребителите не са можели да бъдат вдигнати във въздуха, преди Полет 175, в който е бил съпругът на ищцата, да се удари в Южната кула на Световния търговски център в 9:03 ч. Давайки пет минути (от 8:25 до 8:30), за да може NORAD да потвърди и да предаде информацията на „Отис“, и шест минути (от 8:30 до 8:36), за да излетят пилотите, те щяха да имат 27 минути, за да изминат 188-те мили от „Отис“ до Ню Йорк Сити. Това би изисквало изтребителите F–15, чиято максимална скорост е 1875 мили в час, да летят със средна скорост от 6.96 мили в минута, или около 417 мили в час — скорост почти за разходка за свръхзвуковите самолети.
526. Според информацията и убеждението ни, „официалното“ обяснение на NORAD, че не е било уведомено за похищаването на Полет 11 до 8:40 ч. на 11/9, е лъжа.
527. И други критични аспекти на разказа на NORAD за действията му на 11/9 не могат да издържат на внимателен анализ. Версията на NORAD е представена в изявление за пресата от 18 септември 2001 г. Там се твърди, че след като са уведомени за похищението на Полет 11 в 8:40 на 11/9, са изчакали шест минути, за да издадат заповед за излитане на пилотите в „Отис“. След това на пилотите отнело още шест минути, за да излетят. Така, според NORAD, два изтребителя F–15 напускат „Отис“ в 8:52 и тръгват към Ню Йорк. Командир от NORAD твърди, че самолетите са били заредени с допълнително гориво. Един от пилотите от „Отис“, подполковник Тимъти Дъфи, заявява, че е летял „с пълна пара“, т.е. с максимална скорост, през целия път. Изтребител F–15 може да лети със скорост над 1875 мили в час. Подполковник Дъфи по-късно заявява, че е летял със свръхзвукова скорост и се е запътил към въздушното пространство над летище „Кенеди“ в Ню Йорк Сити. Генерал-майор Лари Арнолд заявява, че пилотите от „Отис“ са се запътили директно към Ню Йорк Сити със скорост около 1100 до 1200 мили в час. Генерал-майор Пол Уивър, директор на Въздушната национална гвардия, твърди, че пилотите от „Отис“ са излетели към Ню Йорк „като попарена маймуна“, но не могли да стигнат навреме, за да предотвратят сблъсъка с Южната кула в 9:03 ч.
528, Пълната неистина и цинизъм на тези твърдения се потвърждава от простата аритметика. За да вземат 188 мили за 11 минути, изтребителите F–15 е трябвало да летят със средна скорост от 17.09 мили в минута, или с 1025.45 мили в час. Тази скорост е само 54,7% от „пълната пара“, или 1875 мили в час, с които F–15 може да лети. Следователно дори излитането от „Отис“ чак в 8:52 не може да обясни как F–15 не успяват да стигнат до Ню Йорк в 9:03 ч.
529. NORAD не може да съчетае своите твърдения за „попарена маймуна“ и „пълна пара“ с версията, че на изтребителите F–15 са били нужни деветнадесет минути, за да стигнат до Ню Йорк. Изминаването на 188 мили за 19 минути означава, че тези способни да летят с 1875 мили в час изтребители са реагирали на кризата със средна скорост от около 594 мили в час — определено далеч под скоростта на звука, частица от възможностите на F–15 и съвсем малко по-бързо от самия пътнически самолет.
ПРОВАЛЪТ В ПРИХВАЩАНЕТО НА ПОЛЕТ 175, В КОЙТО Е СЪПРУГЪТ НА ИЩЦАТА, ПРЕДИ СБЛЪСЪКА С ЮЖНАТА КУЛА, И ОЩЕ ПРИЧИНИ, ПОРАДИ КОИТО ОФИЦИАЛНАТА ВЕРСИЯ Е НЕВЕРОЯТНА.
529а. Полет 175, със съпруга на ишцата на борда, излита от бостънското летище „Лоугън“ в 8:16 ч. Последната рутинна комуникация е четири секунди преди 8:42. Една минута по-късно авиодиспечер от Бостън казва за Полет 175: „Отклонил се е около 9 часа и на около 20 мили и изглежда, че се е запътил на юг, но няма транспондер, няма нищо и никой не му говори“. По това време известяването на NORAD за похищението на Полет 175 е излишно, защото техниците от NORAD са със слушалки, свързани с бостънското
