Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

изложеното по-горе показва следното. Съществува огромна, необяснена пропаст между времето, когато NORAD трябва да е научило за отклонението на Полет 11 — към 8:24 ч. — и времето, когато твърди, че е научило за това събитие — 8:40 ч. Дори ако приемем на доверие съмнителното твърдение на NORAD, че е научило за похищението на Полет 11 едва в 8:40 ч. NORAD пропилява шанса да прихване Полет 11. Историята на NORAD за „попарената маймуна“ е очевидно фалшива. Изтребителите F–15, отлитащи от „Отис“ дори толкова късно като 8:52, са можели — без никакви прекомерни усилия — да стигнат до Ню Йорк навреме, за да прихванат Полет 175. Несъответствията в разказите на NORAD (и на генерал Майърс) са многобройни, значителни и силно подозрителни. Ако е била нужна президентската власт, за да се свалят пътнически самолети, насочени към големи сгради, такава заповед е можело — и е трябвало — да бъде получена по време на конферентния разговор, който е започнал малко след 8:46 ч. Шокиращо е, че когато Полет 175 приближава към Южната кула, продължават да се излъчват съобщения, че сградата е в безопасност. Имайки предвид броя и висшия статус на участниците в конферентния разговор, най-малкото е изключително трудно да се припише на объркване или стрес провалът в уведомяването на градските власти на Ню Йорк, че втори пътнически самолет (отклонил се от курса и без никаква връзка с авиодиспечерите) се спуска над града. Стотици хора можеха да бъдат спасени, ако такова предупреждение беше дадено. Същевременно ако двете кули на Световния търговски център не бяха сринати до облаци от фина пепел, ако поне едната кула беше останала само с неколкостотин жертви, може би обществеността нямаше да е шокирана до такава степен, че да одобри военните приключения и атаките срещу конституционните свободи, които администрацията на Буш II отдавна е била замислила, много преди 11/9.

545. Както беше показано, реакцията на отбранителната система на 11/9 по отношение на отклоняването на Полет 11 и Полет 175 е толкова мудна, толкова „некадърна“, че е невъзможно да се вярва, че топкомандването не е искало атаките да успеят. Ако САЩ бяха парламентарна демокрация, което те, разбира се, не са, въз основа на представените факти човек би помислил, че държавният глава ще бъде подложен на вот на недоверие и ще бъде принуден да свика нови избори. Ако САЩ бяха страна, в която правителството о отговорно пред гражданите си, което е само на теория, но за съжаление, изглежда, че изобщо не е на практика, ако президентът не беше задължен от възмутената общественост, Конгреса и настоятелно разпитващата преса да подаде оставка в светлината на грандиозния си гаф, поне значителен брой глави в армията, NORAD, FAA и т.н. щяха да се „изтърколят“. Досега, доколкото е известно на обществеността, нито една глава не е паднала. Нито една.

546. Дори независимо от други фактори (например многобройните предупреждения, желанието на PNAC, съставена предимно от вътрешни хора на администрацията на Буш II и дори брата Джеб на президента, за „нов Пърл Харбър“ и т.н.), реакцията — или липсата на реакция — на Полети 11 и 175 е толкова шокиращо абсурдна, че повдига дълбоки подозрения, че правителството е желаело разиграването на атаките и затова не е направило нищо, за да ги спре. Още по-изобличаващо е онова, което се е случило по отношение на Полет 77.

ПРЕДИ ДА СЕ УДАРИ В ПЕНТАГОНА, НА ПОЛЕТ 77 СЕ ПОЗВОЛЯВА ДА ЛЕТИ НЕОБЕЗПОКОЯВАНО В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ОКОЛО 50 МИНУТИ СЛЕД ПЪРВИЯ УДАР СРЕЩУ СВЕТОВНИЯ ТЪРГОВСКИ ЦЕНТЪР. ОБЯСНЕНИЕТО НА ПРАВИТЕЛСТВОТО Е — ОТНОВО — НЕПОСЛЕДОВАТЕЛНО И БЕЗСМИСЛЕНО.

547. Полет 77 излита от летище „Дълес“, близо до Вашингтон, в 8:20 ч. Последната рутинна радиокомуникация е в 8:50:51 и тогава той не успява да отговори на рутинна инструкция. „Няколко минути“ след 8:48 и след събитията, случили се до 8:56, по което време авиодиспечерите многократно са викали Полет 77 по радиото и не са получавали отговор, „става видно, че Полет 77 е изгубен“.

548. Провалът на NORAD да прихване Полет 77, разбира се, става още по-забележителен, по- показателен за заповедите да не се излита, целящи да дадат възможност на атаките да продължат, пропорционално на времето, което е на разположение за организиране на ефективна реакция. Както видяхме, NORAD твърди, че е научило за похищението на Полет 11 едва в 8:40, докато ако се бяха следвали установените процедури, трябваше да е научило за това поне към 8:25. В случая на Полет 77 — изумително, — докато между 8:48 и 8:56 авиодиспечерите определят, че Полет 77 е бил похитен, NORAD твърди, че е получило съобщение от FAA едва в 9:24 или 9:25, а дори и тогава — само че самолетът „може“ да е отвлечен.

549. Тази дупка от половин час е оспорена от FAA в изслушванията пред Комисията. Джейн Гарви, администратор във FAA на 11/9, в изявление, дадено след свидетелските й показания, твърди, че макар формалното известие да е било записано в NORAD едва в 9:24, „информация за [Полет 77] е предавана непрекъснато по време на телефонните мостове [между FAA, NORAD, Тайните служби и други агенции], преди нормалното уведомление“.

550. Няколко дни след 11/9 New York Times пише: „По време на около единия час, в който Полет 77 на American Airlines е под контрола на похитителите, до момента, в който се удря в западната страна на Пентагона, военните висши ръководители в командния център в източната страна на сградата нетърпеливо говорели на правоналагащите органи и на официални лица от ръководство въздушно движение какво да правят“. Това изглежда в по-голямо съгласие с по-новото твърдение на FAA, че NORAD и други агенции са знаели за похищението на Полет 77 много преди 9:24 ч.

551. Ако г-жа Гарви е права, тогава NORAD в продължение на повече от две години, изминали от 11/9, все още не е успяло да приеме правдоподобна версия и да се придържа към нея. Ако NORAD е научило, че Полет 77 е похитен, да речем, в 8:51, тъй като ударът срещу Пентагона се осъществява в 9:38 ч., щеше да има около 47 минути, за да вдигне изтребителите над Вашингтон, окръг Колумбия. Нека оставим настрана за момент неправдоподобността на това столицата да не е защитена от изтребители във военновъздушната база „Ендрюс“, отстояща само на десет мили, и да приемем засега версията, че най-близките изтребители в състояние на готовност са били в „Лангли“, отстояща на 129 мили от Вашингтон. Максималната скорост на изтребителите F–16 в „Лангли“ е „само“ 1500 мили в нас срещу 1875 мили в час на изтребителите F–15 в „Отис“. Отново: „Лангли“ е по-близо до Вашингтон, окръг Колумбия — 129 мили, — отколкото „Отис“ — до Ню Йорк (188 мили). Със средна скорост от 1200 мили в час, което означава 20 мили на минута, един изтребител F–16 е можел да измине 129-те мили от „Лангли“ до Вашингтон за около 6.5 минути. NORAD „има много за обясняване“ по отношение на неуспеха си да вдигне изтребител и той да стигне до Вашингтон за приблизително 47-те минути, които е имало на разположение за задачата.

552. Обяснението на NORAD — отново — просто е неубедително за всеки петокласник с калкулатор. Да предположим, че в 9:09 то е наредило на изтребителите F–16 в „Лангли“ да са в бойна готовност. Един пилот обаче, с кодовото име „Хъни“, разказва, че е бил в един от първите самолети, които са излетели от „Лангли“, но сигналът за бойна готовност не е прозвучал преди 9:24 ч. NORAD твърди, че три изтребителя F–16 са вдигнати във въздуха (наредено им е да излетят) в 9:27, за да прихванат Полет 77, и те излитат три минути по-късно, в 9:30. Тук отново времето, цитирано от NORAD, не съответства на спомените на „Хъни“. Без да дава точни часове и минути, той описва поредица от събития, продължили много повече от шест минути, включително изчакване от „пет до десет минути“ между две от тези събития.

553. Дори ако се доверим на обяснението на NORAD, колкото и неправдоподобно да е, че е научило за похищението едва в 9:24, но самолетите вече излитали от „Лангли“ в 9:30, със скорост от 1200 мили в час изтребителите F–16 пак можеха да пристигнат навреме, макар и само с 1–2 минути преднина. Предполага се, че пилотите са били мотивирани да летят бързо — един от тях, майор Дийн Екман, разказва, че преди излитането му съобщили, че Световният търговски център е ударен със самолет. Следователно тогава не е ли изумително, че в свидетелските показания от май 2003 г. официални лица от NORAD заявиха, че изтребителите F–16 не са използвали форсажа и са летели с около 660 мили в час до Вашингтон? Още по-изумителна е арогантността и презрението, които шефовете от NORAD и Предприятието демонстрират към жертвите от 11/9 и американската общественост. Отново, използвайки калкулатор, лесно може да се определи, че ако трябва да вярваме на цитираното от NORAD време, изтребителите F–16 са били на 105 мили разстояние от Вашингтон, окръг Колумбия, когато Полет 77 се е разбил. Ако е така, това означава, че самолетите са изминали разстояние само от около 24 мили за осем минути от излитането (9:30) до времето, когато Полет 77 се разбива (9:38 ч.). Всъщност всеки петокласник би трябвало да може да направи това изчисление без калкулатор. Двадесет и четири мили за осем минути