ръководство въздушно движение, за да слушат за Полет 11, и следователно са научили за Полет 175 в мига, в който са узнали и диспечерите от Бостън. Разполагането във времето според NORAD, посочено в изявлението за пресата на 18 септември 2001 г. признава, че NORAD е получило уведомление за Полет 175 в 8:43. Всякакви съмнения, че Полет 175 е бил отвлечен, трябва да са се изпарили в 8:44:05, по което време Бостън (с NORAD, които слушат) е уведомен от минаващ наблизо пътнически самолет, че пилотите са чули трансмитера за локализиране в критична ситуация на Полет 175 да се изключва.
530. Същевременно, свидетелствайки (макар и не под клетва) пред Комисията на 22 май 2003 г., говорител на NORAD прави странните твърдения, че (1) NORAD са научили едва в 9:05 от FAA за „възможното“ отвличане на Полет 175 и (2) транспондерът на Полет 175 никога не е бил изключван. Както беше показано, NORAD слушат в 8:43, когато Бостън научава, че радиосигналът на Полет 175 е изключен, транспондерът е изключен, а самолетът се е отклонил сериозно от курса си.
531. Транспондерът на Полет 175, след като е бил изключен за малко, е включен, но променен на сигнал, който не е планиран за нито един самолет през този ден. Това позволява на авиодиспечерите лесно да проследят Полет 175 през всичките 20 минути, преди Южната кула да бъде ударена в 9:03 ч.
532. Всъщност нито Полет 11, нито Полет 175 са били губени дори и за миг от радара на бостънското ръководство въздушно движение. Когато транспондерът на Полет 11 е изключен в 8:14, това пречи на Бостън единствено да определи точната височина на самолета, но той може да бъде проследен, използвайки основния радар. На някакъв етап, преди самолетът да обърне на юг към Ню Йорк Сити в 8:28, FAA е маркирала точката на радара на Полет 11, за да се вижда лесно, а в щабквартирата на
533. „Няколко минути“ след първия удар в 8:46 бостънското ръководство въздушно движение докладва на NORAD, че именно Полет 11 се е сблъскал със Северната кула. „Минути“ след първото сблъскване в 8:46 ч. са проведени два открити конферентни телефонни разговора между FAA, NORAD, Тайните служби и редица други правителствени агенции. Всъщност дори президентът Буш и вицепрезидентът Чейни от време на време се чуват по тези открити линии.
534. Въз основа на предходното човек просто не може да повярва, че — както твърди NORAD в свидетелски показания пред Комисията на 23 май 2003 г. — не е било уведомено за удара на Полет 11 в Северната кула на Световния търговски център до 9:05 ч.
535. Също толкова невероятно е твърдението на NORAD, че то е научило, че Полет 175 „може би“ е отвлечен, само две минути след сблъсъка с Южната кула на Световния търговски център.
536. Директно казано, NORAD не е в състояние да следи последователността на лъжите си и през цялото време действа като институция, която има много за криене, но и с изключителната увереност, че никога няма да бъде накарана да отговаря за действията си и за лъжите около тях. Всъщност цялата история за излитането на самолети първо от „Отис“, а след това от „Лангли“ изглежда измислица, чиято цел е да прикрие, че (ищцата твърди въз основа на заповедта да не се излита, имайки предвид знанието и одобрението на обвиняемите, включително поне президента Джордж У. Буш, бившия президент и президентски съветник Джордж Х. У. Буш, вицепрезидента Чейни и генералите Майърс и Еберхарт) не е направило
537. Както беше показано по-горе, дори като се вземат предвид малко вероятните закъснения в уведомяването на NORAD за похищението на Полет 11, не е достоверно, че самолетите — наистина — са били вдигнати във въздуха, но не успели да достигнат навреме дестилацията си.
538. Генерал Ричард Майърс е бил действащ председател на обединените щабове на 11/9. Два дни след 11/9, свидетелствайки под клетва пред сенатската комисия по въоръжените сили, Майърс е попитан кога е била издадена заповедта за излитане на изтребителите. Имайки предвид мащаба на атаките, станали по време на неговото дежурство и свидетелствайки на собственото си изслушване за потвърждаване, човек би предположил, че генералът ще отиде подготвен, ще разполага с фактите и — ако не може да свидетелства за истината — поне ще избягва нечуваните лъжи, за които може би ще се наложи да отговаря по-късно. Той отговаря: „Тази заповед, доколкото знам, е издадена, след като Пентагонът е ударен [в 9:37 ч]“.
539. Ако току-що цитираните свидетелски показания на генерал Майърс са коректни, тогава твърдението на NORAD, че е наредило излитането на изтребителите в 8:46, се отклонява с поне 51 минути. Доколкото ищцата знае, нито президентът Буш, нито вицепрезидентът Чейни, нито генерал Майърс са били питани публично да обяснят как генерал Майърс си е формирал убеждението, че никакви самолети не са излетели до поне 9:37 ч. и дали е вярно, че два изтребителя са излетели от „Отис“ за Ню Йорк в 8:52, но са пристигнали едва 19 минути по-късно.
540. Макар че — отново — изглежда крайно невероятно — ако изтребителите бяха излетели, както твърди NORAD, генерал Майърс да не знае този факт, когато се появява на собственото си изслушване за потвърждаване на 13 септември, говорителят на NORAD, майорът от военноморските сили Майк Снайдър, също твърди, че никакви изтребители не са излитали, преди Пентагонът да е ударен. Едва тогава според майор Снайдър армията е осъзнала мащаба на атаките и е издала заповеди за излитане във въздуха.
541. Ако атаките от 11/9 са били напълно под контрола на ислямистки фанатици, възнамеряващи да причинят най-голямата щета на САЩ, е любопитно, че Полет 11 и Полет 175 са подминали ядрения комплекс „Индиан Поинт“ в Бюкенън, Ню Йорк, окръг Уестчестър. Ищцата вярва и въз основа на информацията и убежденията си твърди, че макар Предприятието да не причинява жертви и щети на недвижима собственост в истински огромния мащаб, който би се постигнал, ако двата самолета бяха разбити в ядрени електроцентрали, то все пак е изчислило, че за да се квалифицира като „катастрофално и катализиращо събитие“, което ще „шокира и внуши страхопочитание“ у Конгреса и американската общественост, така че да приемат един Оруелов „Патриотичен закон“ и „празен чек“ за водене на война в нефтените полета на света, трябва да бъдат ударени и двете кули на Световния търговски център и да се предизвикат поне няколко хиляди жертви.
542. В съответствие с анализа на ищцата е фактът, че докато президентът Буш, вицепрезидентът Чейни, NORAD, FAA, Тайните служби и други агенции имат конферентен разговор „няколко минути след“ 8:46, по което време всички участници в конференцията е трябвало да знаят, че (1) Северната кула е ударена и (2) Полет 175 се спуска към Ню Йорк Сити, от всички индикации на никого от тези отдадени пазачи на обществената безопасност не хрумва, че трябва да уведомят градските власти в Ню Йорк. В резултат от около 8:55 до малко след втория удар в Южната кула на Световния търговски център се излъчва обществено известие, заявяващо, че сградата е в безопасност и хората могат да се върнат в офисите си. Да повторим: Предприятието не желае чак толкова „шок и ужас“, колкото биха възникнали от два удара върху ядрената електроцентрала „Индиан Пойнт“, но е имало твърде добра представа за това, от колко шок и ужас — и колко много мъртви тела — има нужда, за да постигне целите си.
543. Авиодиспечерите в Ню Йорк Сити се оплакват след това, че сблъсъкът на Полет 11 е потвърден пред тях само минута или две, преди Полет 175 да се е разбил в 9:03. Освен това на тях не им е казано, че Полет 175 предизвиква притеснения, до мигове, преди той да се разбие. Дори пилотите на изтребители, които може да са били на път към Ню Йорк от „Отис“ — а може и да не са били — изглежда, са неинформирани. Един пилот, майор Даниъл Наш, заявява, че не може да си спомни да му е било казвано за разбиването на Полет 11. Подполковник Дъфи и майор Наш (двамата предполагаеми пилоти на F–15 от „Отис“] отричат да им е било казано за похищението на Полет 175 преди разбиването му в Южната кула. Майор Наш предполага, че дори ако е стигнал до Ню Йорк преди Полет 175, не би могъл да свали този самолет, защото решението това да се направи е трябвало да се вземе от президента, който в 9:03 е твърде ангажиран с децата в класната стая във Флорида.
544. Дори ако се разглежда в светлина, която е най-благоприятна за обвиняемите от Предприятието,
