земята с близо 500 мили в час. Въпреки това останки се разпростират на осем мили, включително писмата от пощата, която самолетът пренася. Единият мотор, който тежи над хиляда фунта (453 кг), е открит на повече от две хиляди ярда (1882 м) от сцената на катастрофата, а това сочи, че той се е отделил преди удара в земята.
Уоли Милър е местният съдебен лекар по времето на катастрофата и законът изисква от него да установи причината за смъртта на жертвите. „Вписах «убити» за 40 пътници и екипажа и «самоубийство» за четиримата терористи“ — казва Милър на един репортер, добавяйки — а това е съществено, — че не е можел да докаже какво е станало в действителност263.
Следващите действия на държавните власти не правят нищо особено, за да разубедят теоретиците на конспирацията. Те не оповестяват публично данните за полета до 18 април 2002 г., а тогава пускат редактирани откъси на членовете на семействата на жертвите, на които е наредено да не обсъждат чутото. Дори и тогава поне един човек казва, че е научил неща, които не е знаел предварително. Агентите от бюрото запушват устата на авиодиспечерите от Кливланд, включени в последните минути на полета, нареждайки им да не говорят за онова, което са видели на екраните на радарите.
Сред почти истеричните викове за национална сигурност, от обществеността още веднъж се иска сляпо да приеме официалните изявления, които са подкрепени с ограничени, никакви или дори противоречащи доказателства. След като всички солидни доказателства са заключени от правителството, избуяват и се ширят спекулации за истинската причина за края на Полет 93. Изправящи се срещу официалната версия за катастрофата, станала заради героичната битка на пътниците с похитителите, има други, еднакво достоверни теории.
Най-преобладаващата е, че американски изтребител е свалил самолета с ракета и/или артилерийски огън — подозрение, здраво подкрепено от всички налични доказателства. Друга теория твърди, че тъй като един запис на диспечерите с недоказана автентичност, който е публикуван в Интернет, говори за бомба на борда, един от похитителите може да е взривил такова устройство във въздуха.
Една по-чудновата теория, макар и подкрепена със солидни доказателства, е предложена от изследователи, цитиращи харвардската преподавателка Илейн Скари264. В поредица от статии и книги Скари заявява, че някои по-нови катастрофи на пътнически самолети са причинени от високотехнологични оръжия за „електронна война“, сродни на технологията „Глоубъл Хоук“ и способни да разстроят контролната система на самолета. ФБР наистина потвърждава, че военен самолет С–130 е бил на 25 мили от Полет 93, а след 1995 г. военновъздушните сили са инсталирали „електронни комплекти“ в двадесет и осем от своите самолети С–130.
Този сценарий на Скари води до още една теория, която приема, че пътниците в самолета са имали успех в опита си да си възвърнат контрола върху летателния съд, но след това са установили, че не могат да го контролират заради електронно пленяване.
Според теорията, че всички самолети са били пленени и контролирани дистанционно с помощта на технологията „Глоубъл Хоук“, мозъците, криещи се зад такава схема, не биха могли да позволят на Полет 93 да кацне спокойно и да издаде играта. Тъй като заповедите за сваляне и изтребителите са си на мястото, просто е въпрос на даването на зелена светлина и след това замитането на всичко под килима на „националната сигурност“.
Независимо от това, какво в действителност се е случило с Полет 93 или как са били контролирани похитените самолети, е ясно, че който и да е стоял зад атаките, е имал информация, ако не и помощ, от средите на правителството.
Един ключов въпрос е как поне деветнадесет чужди терористи са успели поотделно да заобиколят стандартните свързани със сигурността предпазни мерки на летищата и едновременно да похитят четири търговски пътнически самолети, използвайки само ножове за рязане на картон.
Както заявява Интернет-експертът Гари Норт265: „Имаме нужда от теория за координираните похищения, която почива на правдоподобна причинно-следствена последователност и не приема пълния провал на процедурите за регистрация на пътници и процедурите за разполагане на пътниците по местата за сядане на четири отделни самолета на две отделни авиокомпании. Не виждам как някой може да направи точна преценка за това, кой стои зад атаките, докато не разполага с правдоподобно обяснение как похитителите са се качили на самолетите и не са били отстранени.“
Тези терористи след това са успели да отклонят четири редовни полета, всичките под носа на авиодиспечерите, и няма незабавна реакция независимо от стандартните процедури за реагиране. Към 8:15 най-късно на 11 септември сутринта авиодиспечерите са знаели, че Полети 11 и 175 са се отклонили от курса и вероятно са отвлечени. Въпреки това към 8:45 според NORAD (Северноамериканското командване на отбраната на въздушното пространство) изтребителите все още са на земята. Когато те все пак излитат, стандартните процедури са пренебрегнати.
Установено е, че човекът, който се е обадил да предупреди Белия дом, е имал достъп до топсекретни държавни кодове и за мнозина ерудити липсата на бърза реакция от американския отбранителен Истаблишмънт е просто немислима.
Военните сили са в състояние на повишена тревога няколко дни преди атаките. Националният разузнавателен офис програмира тренингова симулация на самолет, разбиващ се в правителствена сграда за 11 септември сутринта или преднамерено, или случайно съвпадащо с упражнението на NORAD, използващо подобен сценарий.
Въпреки това американската континентална отбранителна система постоянно се проваля. Нещо е много, много не наред.
Ако дори за половината от информацията, очертана в тази част, се докаже, че е погрешна, останалата част е съкрушително доказателство за служебно престъпление. То е много по-лошо от това, което
И в единия, и в другия случай е ясно, че такива водачи трябва да бъдат сменени, при това скоро, ако искаме да запазим традиционните стандарти на свободата и демокрацията в САЩ.
20. Официалното разследване на 11/9: още една Комисия „Уорън“?
По-рано обсъдихме първото официално разследване на 11/9 — Съвместното разследване на Конгреса и на Камарата на представителите, което сондираше дейностите на разузнавателната общност във връзка с атаките. През юли 2003 г. администрацията на Буш поиска от Конгреса да не даде достъп на пресата и на обществеността до критично важна част от 28 страници от окончателния доклад за разследването. Много се говори тогава, че тези страници сочели преките връзки между саудитското правителство — отдавна лоялен клиент на САЩ — и онези похитители, които са саудитски граждани. В тези части от доклада, които бяха публикувани, също имаше твърде неловки неща за администрацията.
Президентът Буш твърдо се съпротивлява на допълнителните усилия за разследване на атаките от 11/9 до ноември 2002, когато — под силния натиск на обществеността и особено от семействата на жертвите на атаките, — подписва закон за създаване на Национална комисия за терористичните атаки срещу САЩ, която, както вече беше отбелязано, обикновено се нарича Комисията 11/9. Новата комисия, чиято цел е да подеме оттам, докъдето Съвместното разследване на Конгреса е стигнало, провежда първите изслушвания в края на март 2003 г.
В един инцидент, пълен с невероятна ирония, първият избор на Буш за шеф на Комисията 11/9 е Хенри Кисинджър, виден член на тайни общества и може би човекът, отговорен за създаването на външната политика на САЩ през последните тридесет години. Точно тази дълбоко погрешна външна политика, твърде тънко дегизираният неоколониализъм и плячкосването на различни страни е това, което води до световна антипатия към ролята на Америка в света през последните години.
Макар че е смятан за виден държавник, Кисинджър има и по-тъмна страна, както се вижда от няколко висящи съдебни разпореждания в две европейски страни за военни престъпления и съучастничество в убийство. Например през май 2001 г. по време на престой в хотел „Риц“ в Париж той е посетен от криминалната бригада на френската полиция и му е връчена призовка. Кисинджър се „изнизва“ набързо и
