Малко по-късно според Чосудовски245 „тези разкрития на ФБР бяха потвърдени от
И като че ли това не е достатъчно, Чосудовски открива, че не друг, а самият генерал Махмуд Ахмад, обвинения „финансист, стоящ зад 11/9“, е в САЩ, когато се осъществяват атаките. Шефът на ISI пристига на 4 септември, една седмица преди 11/9, на нещо, което е описано като рутинни консултации с американски колеги, включително среши в Пентагона, Съвета по национална сигурност и директора на ЦРУ Джордж Тенет. На 11 септември сутринта пакистанският шпионски бос е на закуска в Капитолия, домакинствана от сенатор Боб Греъм и члена на Камарата на представителите Портър Гос, председатели на комисиите по разузнаването на Сената и на Камарата.
По въпроса, коя служба на чуждо правителство може да стои зад събитията от 11/9 — саудитците, израелският „Мосад“, пакистанското ISI или някаква комбинация, — на този етап може да се каже само че настоящите доказателства посочват вероятността 11/9 да бележи сливането на припокриващи се и подмолни дневни редове на няколко скрити страни — международни и вътрешни. Нужни са допълнителни изследвания, за да се свържат множеството точки по глобалния пейзаж, които са разкрити досега.
19. Дистанционно контролиран самолет — една реална възможност
На 7 октомври 2001 г. първото оперативно използване на „Глоубъл Хоук“ поведе американските въздушни и ракетни удари срещу Афганистан.
„Глоубъл Хоук“ е името на последната версия на летящ на голяма височина, провеждащ дълги полети безпилотен самолет (UAV), с други думи, невъоръжен, безпилотен, автоматичен самолет, който може да излита, да провежда мисии като фотографиране на бойни полета и земя чрез дистанционен електронен контрол. Разработва се и въоръжена версия. Реактивният самолет, който е еквивалентен по размер на крилете на гражданския пътнически самолет „Боинг“ 737, има публично обявен радиус на действие от 14 000 морски мили (почти половината обиколка на света) и може да лети на височина от 65 000 фута (19.5 км) в продължение на около 40 часа.
„Работейки заедно с други безпилотни разузнавателни самолети, поне един «Глоубъл Хоук» е използван за осигуряване на разузнавателни данни преди ударите [срещу Афганистан] и за оценка на щетите от битката след ударите“ — пише
Тази апаратура на Бък Роджърс248 е разработена през 70-те години и по няколко достоверни разказа е в действие през 80-те. Към пролетта на 2001 г. този безпилотен самолет, обозначен като RQ–4A Global Hawk UAV, е в състояние да лети на мисия до Австралия.
„На 23 април 2001 г. — според Австралийската организация за отбранителна наука и технология (DSTO) — «Глоубъл Хоук» прелетя нонстоп от военновъздушната база «Едуардс», Калифорния, до военновъздушната база «Единбърг», Южна Австралия, където беше базиран в продължение на почти два месеца и извърши серия от демонстрационни полети. «Глоубъл Хоук» се върна в САЩ на 7 юни 2001 г.“
Д-р Брендън Нелсън, парламентарен секретар на министъра на отбраната на Австралия казва, че „Глоубъл Хоук“ е влязъл в историята на авиацията, когато е станал първият безпилотен самолет, прелетял нонстоп Тихия океан за 23 часа и 20 минути. Предишният рекорд се е задържал в продължение на двадесет и шест години249.
През шестте седмици демонстрации в Австралия „Глоубъл Хоук“ предприема единадесет мисии с екипажи от американските и австралийските военновъздушни сили. Това е първият път, в който САЩ използва „Глоубъл Хоук“ заедно с друга страна.
Според Агенцията за напреднали проекти в отбраната (DARPA) новопроектиран самолет „Глоубъл Хоук“ за пръв път лети във военновъздушната база „Едуардс“ на 28 февруари 1998 г. Новинарско комюнике на Министерство на отбраната гласи250: „Цялата мисия, включително излитането и кацането, беше изпълнена автономно от летателния апарат въз основа на плана за мисията му“. Контролиращият го от земята екипаж следи статуса на полета.
Програмата „Глоубъл Хоук“ се управлява от DARPA за Службата за въздушно отбранително разузнаване. Главният изпълнител е
Е, какво общо има тази безпилотна летателна система с 11 септември?
В интервю от 13 януари 2002 г. във вестник
Британският бордови инженер, споменат от фон Бюлов, е Джо Вайълс — журналист, автор и частен детектив, както и бивш член на Обществото на лицензираните инженери и технолози от въздухоплаването, базирано в Лондон, В една статия, публикувана на няколко уебсайта, Вайълс твърди: „Две американски многонационални компании сътрудничат с DARPA по проект, целящ да подпомогне дистанционното възстановяване на контрола върху похитени американски самолети. Блестящ по замисъл и действие, «Полет към дома» [названието е на Вайълс, а не е истинското кодово име] позволява на специализирани наземни диспечери да чуват разговорите в пилотската кабина на целеви самолет и след това да поемат пълен контрол върху неговата компютъризирана система за контрол на полета чрез дистатщонни средства.
От този момент нататък, независимо от желанията на похитителите или от екипажа на борда, похитеният самолет може да бъде върнат и приземен автоматично на избрано летище с не по-големи трудности от радио-контролирането на самолет-модел. Инженерите не са имали никаква представа, че почти тридесет години след първоначалния проект топсекретните компютърни кодове на «Полет към дома» ще се разбият [или предадат на неоторизиран персонал] и системата ще се използва за подпомагане на директния наземен контрол на четири самолета, използвани в предизвикалите огромно внимание атаки в Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември 2001 г.“252
Дори когато новината за „Глоубъл Хоук“ и неговите възможности за дистанционно управление е съобщена за пръв път, има спекулации, че безпилотната автоматична технология може да се използва за осуетяване на похищаване на самолети. След като похищението е факт, летателната технология на „Глоубъл Хоук“ ще се задейства и електронно уловеният самолет ще бъде отведен на безопасно място за кацане, независимо какви действия предприемат похитителите или екипажа на борда.
Привидно чудатото предположение, че дистанционно контролирани самолети са били разбити в американски цели, е подкрепено от няколко интригуващи факта, започвайки с неполучилото особено внимание издание на
