Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

докато президентът Буш не беше хванат в събитията от 11 септември 2001 г. и от фалшифицираното обяснение на тези събития, осигурено от този апарат на чуждо разузнаване.“

На 19 февруари 1998 г. Ричард Пърл и бившият конгресмен Стивън Соларц публикуваха „Отворено писмо до президента“, настоявайки за мащабна, ръководена от САЩ инициатива за „промяна на режима“ в Багдад. Сред подписалите първоначалното писмо на Пърл-Соларц са следните настоящи чиновници от администрацията на Буш: Елиът Ейбрамс (Националния съвет по сигурността), Ричард Армитидж (Държавния департамент), Джон Болтън (Държавния департамент), Дъг Фейт (Министерство на отбраната), Фред Икл (Борда по отбранителна политика), Залмей Халилзад (Белия дом), Питър Родман (Министерство на отбраната), Доналд Ръмсфелд (министър на отбраната), Пол Улфовиц (Министерство на отбраната), Дейвид Уърмсър (Държавния департамент) и Дов Закхайм (Министерство на отбраната).

Малко, след като инвазията в Ирак започна в края на март 2003 г., Пърл подава оставка като председател на Борда по отбранителна политика в администрацията на Буш заради обвинения в конфликт на интереси. Разследващият автор от списание New Yorker Сеймур Хърш пише, че Пърл се е срещнал във Франция със саудитски търговец на оръжие, докато е лобирал за инвестиции за Trireme Partners — фирма, за чието създаване е помогнал и която планирала да печели от дейности по вътрешната сигурност. Пърл заплашва да съди Хърш и го нарича „най-близкото нещо до терорист, което съществува в американската журналистика“ малко преди да подаде оставка.

ЛаРуш заключава, че „Президентът Буш е притиснат — от средите на собствения си апарат по националната сигурност — да приеме външната политика на израелския Ликуд! Това е скандален заговор, много по-лош от аферата със Залива Тонкин от края на 60-те години на XX век.“

Това поне е становището на ЛаРуш за нещата. Отчитайки, че седем от единадесетте посочени по-горе лица са членове на Съвета за външни отношения, този план може да се разглежда и като налагащ заявената политика и на тази организация239.

Има обаче и други интригуващи източници, запълващи картината. Генерал Хамид Гъл, бивш генерален директор на пакистанските разузнавателни служби, който е работил отблизо с ЦРУ по време на годините борба срещу Съветския съюз в Афганистан, казва в интервю с новинарската агенция UPI, че неговото убеждение е, че израелският „Мосад“ е оркестрирал атаките от 11 септември с помощта на собствените си активи, които вече са били на територията на САЩ.

Макар и очевидно антиизраелски настроен, Гъл въпреки това е в позицията на вътрешен човек. Неговите становища трябва да се вземат предвид, когато той обяснява как почти не е имало никаква реакция от силите по сигурността на 11 септември сутринта. „Това съвсем ясно е вътрешна работа — казва Гъл240. — Буш се страхуваше и се втурна към убежището на ядрен бункер. Той очевидно се страхуваше от ядрена ситуация.“

„Кой може да е бил?“ — пита реторично Гъл, намеквайки за ядрените възможности на Израел.

Гъл продължава с обяснението, че Израел постепенно е развил ненавист както към президента Буш, така и към баща му, защото те са смятани за „твърде близки с нефтените интереси и със страните от Персийския залив“. Той отбелязва, че арабски източници чрез американски канали и „меки пари“241 наливат около 150 милиона в кампанията на Буш от 2000 г. — още един сигнал за опасност за израелските хардлайнери.

„Буш удобно пренебрегва — или не му се казва — факта, че ислямските фундаменталисти получават големия си тласък в съвременността като активи на ЦРУ в прикритата кампания, имаща за цел Съветският съюз да бъде принуден да напусне Афганистан.

През цялото лято [на 2001 г.] слушахме как Америка ще свие излишъка, а Пентагонът няма да има достатъчно средства, за да се модернизира за XXI век. А сега, изведнъж, Пентагонът може да получи това, което иска, без никакво противопоставяне от страна на Демократическата партия. Колко удобно!

Дори високо тачените граждански свободи [на Америка] сега могат безнаказано да се ограничат, за да се предпази експанзията на хегемонията на транснационалния капитализъм. Днес има ново извинение за стъпкване на протестите на антиглобалистите. Сега израелците дадоха на САЩ претекста за допълнителна експанзия в област, която ще е от критично значение през следващите 25 години — Каспийския басейн“ — заявява Гъл.

За да не си помисли някой, че Гъл има собствени цели, за да прави такива изявления, подобни идеи са изразени от двама бивши шефове на германското разузнаване. Екхард Вертебах, бивш президент на службата за вътрешно разузнаване на Германия Verfassungsschutz, и Андреас фон Бюлов, германският бивш министър на отбраната, който освен това е служил и в парламентарната комисия, надзираваща тайните служби на Германия, казват, че атаките от 11/9 дават всички признаци да са спонсорирано от държавата събитие242. Спомнете си, че американският главен прокурор Ашкрофт скоро след 11/9 обяви, че поне трима от похитителите са проследени до терористична клетка, която е действала от Хамбург, Германия, поне от 1999 г.

Вертебах заявява, че сложна операция като тази на 11/9 изисква да има подкрепата на държавна разузнавателна служба — нещо съвършено различно от „хлабавата група“ от терористи, която уж водел Мохамед Ата.

Фон Бюлов заявява, че планиралият 11/9 е използвал наемници или „пушки за стрелба“, например палестинския терористичен лидер Абу Нидал, когото фон Бюлов описва като „инструмент на Мосад“. Такива хора като Нидал и други арабски наемници са „работното ниво“ според фон Бюлов, посочващи проблемите с такива агенти от много ниско равнище.

Той заявява, че те са като „атентатори, които в подготовката си оставят следи зад себе си като стадо от бягащи слонове. Те извършват плащания с кредитни карти на собствените им имена, явяват се при инструкторите си по пилотиране със собствените си имена. Оставят зад гърба си наети коли с наръчници за летене на арабски за реактивни самолети. Вземат със себе си на самоубийственото си пътуване сметки и писма за сбогуване, които попадат в ръцете на ФБР, защото са съхранени на погрешното място и са погрешно адресирани. Насоки се оставят като в детска игра на криеница, които трябва да бъдат последвани!“

Казва, че такава операция е внимателно проведена с поглед, насочен към измамата, която широко се прокламира в основните медии, създавайки приемлива версия за събитията.

„Журналистите не повдигат дори най-простите въпроси — добавя той. — Тези, които се различават, се обявяват за луди.“

Фон Бюлов конкретизира Израел като най-вероятния спонсор и казва, че атаките целят да настроят общественото мнение срещу арабите, като същевременно подсилят военните разходи и тези за сигурността.

Интересното е, че в деня преди атаките от 11 септември Washington Times публикува статия, цитираща членове на Училището за напреднали военни изследвания към американската армия (SAMS). Говорейки за възможностите на Израел, статията отбелязва: „За «Мосад», израелската разузнавателна служба, офицерите от SAMS казват243: «Непредвидими. Безжалостни и лукави. Имат възможности да поставят на прицел американски сили и да го представят така, сякаш е палестинско/арабски акт.»“

Докато не забравяте тези забележителни изявления и обвинения, трябва да помните, че — в оплетения свят на международни скрити операции — почти нищо не е такова, каквото изглежда. Представени са доказателства и за съществено тайно споразумение между привидни противници в лицето на елементи от пакистанското правителство в събитията от 11 септември.

Тази версия за пръв път беше публикувана от Майкъл Чосудовски, автор на War and Globalization: The Truth Behind 9/11 („Война и глобализация: истината зад 11/9“), професор по икономика в Университета на Отава и директор на Центъра за изследвания върху глобализацията, който е хост244 на www.globalresearch.ca — критично важен основен източник за изследователите на 11 септември.

В един неполучил особено внимание новинарски репортаж в голяма телевизия, цитиран от Чосудовски, се разкрива, че от ФБР казали на ABC News в края на септември 2001 г., че „водачът на кръга“ от 11/9 Мохамед Ата бил финансиран от неназовани източници в Пакистан: ФБР били проследили повече от 100 хиляди долара, които били прехвърлени от банки в Пакистан в две банки във Флорида по сметки, принадлежащи на заподозрения водач на кръга похитители Мохамед Ата.