— Не, сър. Той е мирен човек.
— И как така този господин Великолепни е без работа?
— Не зная.
— Положително е направил нещо.
— Не ми е известно. Уил бе готов да сложи ръка в огъня за него.
— Къде е играл последно?
— В трупата на Банбари.
— В трупата на Банбари?!
Файърторн възкликна така, че се чу из цялата къща. Целият му интерес към Семюъл Ръф се изпари моментално. Дук Банбари и лорд Уестфийлд бяха отявлени врагове, които не пропускаха възможност да си навредят един на друг. Театралните им трупи бяха главното оръжие в тази борба, която и двамата водеха с префинена омраза. Трупата на Банбари имаше известно предимство в битките досега, но междувременно хората на лорд Уестфийлд успяха да ги надвият. В непостоянния свят на лондонския театър Лорънс Файърторн и неговата трупа бяха излезли с едни гърди напред и той нямаше намерение да позволи на някой да им отнеме това предимство.
— Поне се срещнете с него! — настоя Никълъс.
— Той не е човек за нас.
— Не е негова грешка, че е трябвало да иде при Банбари. Бил е принуден.
— Аз няма да го ангажирам, Никълъс! И дума не може да става.
— Тогава трябва да побързаме да откажем представлението.
— Чакайте! Не искам да прибързваме.
— Останалите ще бъдат шокирани от вашето решение.
— То още не е взето.
— Дайте шанс на Семюъл — прошепна Никълъс. — Това е неговият звезден час.
— Като си помисля от какво котило идва…
— А знаете ли защо е напуснал трупата на Банбари?
— Не зная и не искам да зная!
— Значи не искате да чуете в какво се е провинил?
— Забравете го!
— Изказал се е хвалебствено за вас.
Последва пауза, достатъчно продължителна, за да се появи искрица от интерес. Никълъс раздуха тази искрица със залп от подробности.
— Джайлс Рандолф протестирал срещу думите на Ръф.
— Рандолф е аматьор.
— О, да, аматьор е егоцентрик. На него не му стига да бъде главен актьор на трупата. Само търси да го хвалят и да му се подмазват, да го ласкаят, за да поддържа доброто си настроение. А Семюъл не пожелал да участва в тази комедия. Играели „Сципион Африкански“…
— Отвратителна пиеса! — обади се най-сетне Файърторн презрително. — Само отегчителни приказки и ялова поезия. Не бих си цапал ръцете с нея.
— Да Джайлс Рандолф имал главната роля. В една от сцените Семюъл изпълнявал ролята на един от трибуналите… Тогава те двамата… — Никълъс рязко млъкна и сви рамене. — Няма значение. Вие не желаете да слушате.
— Нищо, нищо, продължавайте.
— Е, може и да са само приказки…
— Добре де, какво станало по-нататък?
Лорънс Файърторн искаше да узнае всичко. Той и Джайлс Рандолф бяха люти съперници — талантливи актьори, които се хвърляха в единоборство, щом намереха сцена за това. Всяка лоша дума за Рандолф капваше като мед в душата на Лорънс Файърторн. Сега вече любопитството му бе станало неутолимо.
— Но говорете, сър! Трябвало да изиграят заедно някаква сцена, така ли?
— Да, много важна сцена.
— И?
Никълъс бе работил достатъчно дълго с артисти и беше усвоил добре някои от техните трикове. Той се поколеба още няколко секунди, за да увеличи напрежението, и чак тогава продължи:
— Семюъл изиграл ролята си великолепно, а Рандолф започнал да се оплаква, че онзи го засенчва. Как може с второстепенна роля да се прави на по-важен от главния герой… „Взимаш ми вятъра“, така казал.
— Охо! Взимаш ми вятъра, така ли?
— Семюъл е честен човек. Не лъже.
— Точно, точно така! А този Рандолф е бръщолевещ идиот!
— Да, и видите ли, Семюъл му казал, че щом се мисли за велик, трябва да се заобикаля само с бездарници, та да изглежда още по-велик.
— Ами за мене? — прекъсна го Файърторн, сега вече искрено заинтригуван. — Какво е казал за мене?
— Семюъл ви посочил като пример, сър. Казал, че вие бихте блестели във всяка трупа. Защото, така му казал, колкото по-добри са артистите около вас, толкова по-ярко светите вие, това само окриляло вашето изкуство.
Файърторн засия. Нима за актьора има по-добра похвала от думите на неговия събрат?! Изглежда този Семюъл си познаваше професията. Сега вече бе склонен да му прости връзките с трупата на Банбари. Никълъс прецени момента и продължи да кове желязото:
— Семюъл изгаря от желание да работи за нас. Счита, че това е негов дълг към Уил Фаулър. Желанието му е толкова голяма, че предложи дори да работи без заплащане…
— Какво говорите?! — Очите на Файърторн светнаха.
— Казах му, разбира се, че вие сте почтен човек, който не би помислил да използва нечий труд, без да го възнагради.
— Разбира се! — побърза да потвърди актьорът, като изобщо не допусна да се долови разочарованието му.
— Е, какво? Значи решено?
Файърторн приседна на ръба на леглото си, с балдахин, поддържан от четири вити колони. Дори и по нощница, този човек излъчваше достойнство, макар и посмачкано. Приличаше на римски сенатор, разрешаващ важни държавни дела.
— Предайте му да се яви след един час на репетицията.
Никълъс кимна и побърза да излезе. Добре се получи. Уверен в своето умение да убеждава, той вече бе казал на Семюъл кога да дойде в „Главата на кралицата“. Цялата тази история за напускането на трупата не беше съвсем вярна, но Никълъс не се посвени да поукраси малко нещата. Един суетен човек като Файърторн черпи вдъхновение от слабостите на другите. А главното сега бе да не се стигне до отлагане на представлението.
Поне една малка утеха след тази ужасна нощ.
Семюъл Ръф не ги разочарова. Въпреки че бе изтерзан и тъжен, той влезе добре в текста още на репетицията, показа разбиране на ролята. Моментално реагираше на всяко указание, а очевидният му респект към Файърторн вършеше своята работа. Това наистина бе неговият звезден час.
На следобедното представление публиката полудя от възторг. „Любов и щастие“ беше романтична комедия за перипетиите в резултат от прибързаните страсти. Всичките хитроумни недоразумения поради разменянето на героите се възприемаха много добре от публиката, Файърторн водеше хората си с типичния си вътрешен плам. Едмънд Худ блестеше в ролята на болен от нещастна любов галант, докато Барнаби Гил влагаше цялото си умение, за да изтръгва час по час залпове смях в залата. С изящни перуки и скъпи рокли младите стажанти изпълняваха женските роли с изискана претенциозност.
Ръф се оказа чудесен Лоренцо. Той не само изпълняваше отлично ролята, но съумяваше да импровизира светкавично, ако партньорът пропуснеше да му подаде реплика или някой забравеше текста по
