(Бел.ред.)
177
Bottin mondain (фр.): бюлетин с имената и адресите на членовете на висшето общество. (Бел.ред.)
178
Благодаря, Ваше Величество! (Бел.авт.)
179
Cafe concert (фр.): кафене, в което свирят музика на живо. (Бел.ред.)
180
Френски вестник, излизащ от 1789 г. През 1799–1848 г. е официален орган на френското правителство. (Бел.ред.)
181
Кайо, Йозеф Мари Огюст (1863–1944): френски политик, през 1911–1912 г. е министър-председател и министър на вътрешните работи, по време на Първата световна война минава в опозиция, а след войната е осъден на три години затвор; през 1924 г. се връща в политическия живот. (Бел.ред.)
182
Линдберг, Карл Аугуст (1902–1974): американски пилот, който за първи път прелетява сам над Атлантическия океан на 21–22 май 1927 г. по линията Ню Йорк — Париж за 33,5 часа. (Бел.ред.)
183
Амануллах (1892–1960): афгански емир (1919–1926), по-късно крал (1926–1929), който защитава независимостта на страната си от Великобритания, през 1929 г. е принуден да емигрира. (Бел.ред.)
184
Бриан, Аристид (1862–1932): френски политик, социалист, многократно министър-председател, един от основателите и ръководителите на Обществото на народите. (Бел.ред.)
185
Думе, Пол (1857–1932): френски държавник, многократно министър на финансите, през 1927 г. е председател на Сената, през 1931 г. — президент на републиката. Става жертва на атентат. (Бел.ред.)
186
Ротшилд, Анри (1872–1942): френски лекар, меценат на изкуствата, който пише драми под името Андре Паскал. (Бел.ред.)
187
Има се предвид Кошутовата емиграция след унгарската борба за свобода през 1848–49 г., оставила трайни следи в културата на приелите я нации. (Бел.пр.)
188
Кокто, Жан (1889–1963): френски писател, поет, член на движението на дадаистите и сюрреалистите; през двайсетте години пише либрето за опери и драми. (Бел.ред.)
189
Коняк със сода. (Бел.авт.)
190
Паскен, Жюл, роден Юлиус Пинкас (1885–1930): художник от български произход, учил и работил във Виена, Германия, САЩ, където приема американско гражданство. След Първата световна война се заселва окончателно в Париж и става един от талантливите художници на бохемския живот. (Бел.ред.)
191
Сладък живот. (Бел.авт.)
192
Доде, Леон (1867–1942): френски писател. (Бел.ред.)
193
Търговски фонд. (Бел.авт.)
194
Приходяща домашна прислужница. (Бел.авт.)
195
Между двора и градината. (Бел.авт.)
196
Думи на френския крал Анри IV Наварски (1553–1610), първият крал от Бурбонската династия. Във войната между хугеноти и католици той е вожд на хугенотите. Признават го за крал, когато през 1593 г. се покръства в католицизма: „Париж си заслужава една литургия!“ (Бел.ред.)
197
И какво още, мадам? (Бел.авт.)
