напипват пулса на китката му.
— Не ми е ясно всичко — каза Слепия. — Ти не си спокоен и в душата ти няма мир. Някаква грижа вълнува сърцето ти.
Неочаквано напред излезе пеонът и заговори, без да са го питали, а облечените с власеници мъже трепнаха от гласа му като от някакво богохулство.
— О, Справедливи, пусни този човек! — пламенно възкликна пеонът. — На два пъти през днешния ден аз проявих слабост и го издадох на враговете му и на два пъти през днешния ден той ме защити от моите врагове и ме спаси.
И паднал пак на колене, но този път пред краката на правосъдието, изтръпнал и разтреперан от суеверно благоговение, пеонът усети леко, но уверено да го опипват пръстите на най-странния съдия, пред когото някога е коленичил човек. Пръстите бързо изследваха кървавите дамги и рани по рамената и гърба му.
— Другият мъж е свободен — рече Жестокия съдник. — И все пак нещо го тревожи и измъчва. Има ли тука някой, който знае какво е то и ще ни го каже?
И Франсис изведнъж разбра тревогата, която слепецът бе доловил в него — това беше изгарящата го безпределна любов към Леонсия, която заплашваше да сломи безпределната преданост, изпитвана към Хенри. В същия миг го разбра и Леонсия и ако слепецът можеше да види неволния поглед, разменен от мъжа и жената, и внезапното смущение, което ги накара да извърнат очи, щеше да постави безпогрешна диагноза за тревогата на Франсис. Метиската видя всичко това и с тръпка в сърцето се досети, че тука има любов. Видя го и Хенри и без да ще, се навъси. Справедливия заговори:
— Без съмнение въпрос на сърцето — заключи той. — Вечното вълнение, събуждано от жената в сърцето на мъжа. Въпреки това този човек е свободен. На два пъти през днешния ден той е помогнал на човека, който на два пъти го е предал. Освен това тревогата, която го измъчва, не му е попречила да окаже помощ на човека, незаслужено осъден на смърт. Остава да разпитаме последния човек; също така да решим съдбата на това изтерзано създание, което стои пред мен и което на два пъти през днешния ден се е показало слабо, като е мислело само за себе си, а току-що се показа смело и силно и без да мисли за себе си, се застъпи за друг.
Той се наведе напред и заопипва лицето и веждите на пеона.
— Страх ли те е да умреш? — попита неочаквано слепецът.
— Велики и свети отче, ужасно ме е страх да умра — отговори пеонът.
— Тогава кажи, че си излъгал за този човек и това, че ти е помогнал на два пъти, е лъжа, и ще останеш жив.
Пеонът се сви и посърна под пръстите на Слепия.
— Мисли добре — тържествено го предупреди съдникът. — Лошо нещо е смъртта. Не е хубаво да лежиш неподвижно като буца пръст или камък. Кажи, че си излъгал, и ще останеш жив. Говори!
Но въпреки че гласът му трепереше от безграничен страх, пеонът се издигна до пълната духовна висота на истински човек.
— На два пъти през днешния ден аз се отрекох от него, свети отче. Но аз не се казвам Петър. И няма да го предам за трети път. Ужасно ме е страх, но не мога да го предам три пъти.
Слепия съдник се отпусна на трона и лицето му светна и засия като преобразено.
— Добре казано! — рече той. — Ти имаш заложбите на истински мъж. Сега чуй присъдата ми: от сега нататък, до края на своите дни, винаги ще мислиш като мъж, ще действуваш като мъж, ще бъдеш мъж. По- добре да умреш в даден миг като мъж, отколкото вечно да живееш като добиче. Еклесиастът не е бил прав. Мъртвият лъв винаги е бил повече от живото псе. Върви си, възродени сине, ти си свободен.
Ала когато по знак на метиската пеонът понечи да се изправи, Слепия съдник го спря.
— Каква, о, човече, който едва днес се прероди в мъж, е била първопричината на всичките ти беди?
— Сърцето ми беше слабо, о, свети отче, и закопня за жена със смесена кръв от tierra caliente. Самият аз съм роден в планините. Заради нея задлъжнях на моя хасиендадо двеста песо. Тя избяга с парите и с друг мъж. Аз станах роб на хасиендадо, който не е лош човек, но преди всичко и винаги си е хасиендадо. Трудил съм се, били са ме и съм страдал пет дълги години, а дългът ми сега е станал двеста и петдесет песо. Но не притежавам нищо освен тези дрипи и тяло, изтощено от недохранване.
— Беше ли тя прекрасна… тази жена от tierra caliente? — тихо запита Слепия съдник.
— Бях луд по нея, свети отче. Сега ми се струва, че не е била прекрасна. Но беше прекрасна тогава. Като треска изгаряше сърцето и ума ми и ме накара да се заробя, но избяга още първата нощ и не я видях вече никога.
Пеонът чакаше на колене с наведена глава, а Слепия съдник, за изненада на всички, дълбоко въздъхна и сякаш забрави и времето, и мястото. Ръката му неволно и несъзнателно лепна върху главата на метиската, погали блестящите й черни коси и продължи да ги гали, докато говореше.
— Жената! — рече старецът толкова нежно, че гласът му, все тъй ясен и еклив като звънче, не беше по-висок от шепот. — Винаги и навред прекрасната жена! Всички жени са прекрасни… за мъжа. Те любят нашите бащи, те ни раждат, ние ги любим, те раждат нашите синове, за да любят техните прекрасни дъщери — така е било винаги и винаги ще бъде, докато има човек и човешка любов на земята.
Дълбоко мълчание настъпи в пещерата и Жестокия съдник се унесе в размисъл. Най-после, със смелост, породена от близостта, хубавата метиска го докосна и върна неговите мисли към пеона, който все още коленичеше в краката му.
— Чуй присъдата ми — заговори той. — Ти си понесъл много удари. Всеки удар по тялото ти напълно те освобождава, от целия ти дълг към хасиендадо. Ти си свободен. Но остани в планините и следващия път залюби жена от планините, защото трябва да любиш жена и защото намесата на жената в живота на мъжа е неизбежна и вечна. Върви си. Ти си наполовина мая, нали?
— Аз съм наполовина мая — промърмори пеонът. — Баща ми е мая.
— Стани и си върви. И остани в планините при твоя баща мая. Tierra caliente не е място за родения в Кордилерите. Твоят хасиендадо не е тука и затова не може да бъде съден. Пък в края на краищата той си е хасиендадо. Неговите другари хасиендадо също могат да си вървят.
Жестокия съдник млъкна и тогава Хенри, без да чака, пристъпи напред.
— Аз съм човекът, осъден на незаслужена смърт за убийството на човек, когото не съм убил — смело заяви той. — Беше роден чичо на девойката, която обичам и за която ще се оженя, ако има истинско правосъдие тука, в тази пещера сред Кордилерите.
Обаче шефът го прекъсна:
— Той го заплаши в лицето с убийство пред двадесетина свидетели. Не се мина и час и ние го заварихме наведен над мъртвото тяло на този човек, което още не беше загубило топлината и гъвкавостта на напусналия го живот.
— Той казва истината — потвърди Хенри. — Аз действително заплаших човека, защото главите на двама ни бяха пламнали от силното питие и горещата кръв. Бях заварен наведен над мъртвото му и още топло тяло. И все пак не съм го убил аз. Нито зная, нито мога да предположа чия е била подлата ръка, забила нож в гърба му, изотзад, в тъмнината.
— Коленичете и двамата, та да мога да ви разпитам — заповяда Слепия.
Дълго разпитваше той с чувствителните си прозорливи пръсти. Дълго, безкрайно дълго, без да могат да стигнат до някакво решение, пръстите му опипваха лицата и пулса на двамата мъже.
— Има ли жена? — рязко запита той Хенри Морган.
— Прекрасна жена! Аз я любя.
— Добре е, че това те вълнува, защото мъж, когото не вълнува никоя жена, е само наполовина мъж — забеляза Слепия съдник. Той се обърна към шефа: — Тебе не те вълнува никоя жена и все пак си разтревожен. Но този човек… — той посочи Хенри. — Не мога да кажа дали вълнението му се дължи само на жената. Може отчасти да се дължи на тебе или на онова, което озлоблението му го кара да замисля против тебе. Станете и двамата. Не мога да реша вашата разпра. Но има едно непогрешимо изпитание, изпитанието на Змията и Птицата. То е непогрешимо, както е непогрешим сам бог, защото това е начинът, по който господ все още отстоява правдата в делата на хората. Пък и Блакстоун споменава точно такива похвати за установяване на истината чрез съд божий.
