Във всекидневната двамата Моргановци завариха Енрико и синовете му да отварят бутилка с вино.
— След като току-що намерих дъщеря си, аз я губя отново — каза Енрико. — Но тази загуба е по-лека, Хенри. Утре ще отпразнуваме сватбата. Това трябва да стане колкото може по-скоро. Положително е, че този подлец Торес вече разправя из целия Сан Антонио как Леонсия избягала сама с вас в планините.
Преди още Хенри да успее да изрази задоволството си, в стаята влязоха Леонсия и царицата. Той вдигна чашата си и провъзгласи наздравица:
— За здравето на младоженката!
Без да го разбере, Леонсия взе една чаша от масата и погледна царицата.
— Не, не! — каза Хенри и взе чашата й с намерение да я подаде на царицата.
— Не, не! — обади се и Енрико. — Не бива ни кой да пие една недовършена наздравица. Чакайте да я вдигна аз. За младоженките!
— Ти и Хенри ще се венчаете утре — обясни на Леонсия Алехандро.
Колкото и неочаквана и тежка да бе тази новина, Леонсия се овладя и дори събра сили да погледне с престорена веселост Франсис в очите и да извика:
— Още една наздравица! За здравето на младоженците!
За Франсис бе достатъчно трудно да се ожени за царицата и да запази хладнокръвието си, но сега, когато чу за незабавното венчаване на Леонсия, стари му се, че няма сили да остане хладнокръвен. А от погледа на Леонсия не убягнаха, страшните му усилия да се овладее. Неговите страдания й доставиха тайна радост и тя забеляза с чувство, много близко до ликуване, как той използува първия удобен случай да напусне стаята.
Франсис им показа телеграмата, уверя ги, че цялото му състояние е заложено на карта обясни, че трябва да напише отговор, и помоли Фернандо да нареди някой конник да го занесе в правителствената радиостанция в Сан Антонио.
Не след дълго Леонсия също излезе. Тя намери Франсис в библиотеката, седнал на писалището пред ненаписана телеграма, с поглед, впит в голяма нейна снимка, която беше взел от мястото й върху ниския шкаф за книги. Всичко това беше твърде много за Леонсия. Неволно изтръгналото се от нея ридание го накара да скочи на крака тъкмо когато девойката залиташе, и да я хване в обятията си. И преди да го съзнаят, устните им се сляха в пламенна целувка.
Леонсия се напрегна, откъсна се и с ужас загледа любимия си.
— На това трябва да се сложи край, Франсис! — възкликна тя. — Нещо повече: не бива да останете тука на моята сватба. Ако останете, не отговарям за постъпките си. Има параход, който тръгва от Сан Антонио за Колон. Трябва да го вземете заедно с жена си. Лесно ще можете да се прехвърлите на някой от корабите, които пренасят плодове в Ню Орлиънс, и да продължите с влак за Ню Йорк. Аз ви любя… вие го знаете!
— Царицата и аз не сме венчани! — възрази Франсис, загубил и ума и дума, смазан от случилото се. — Тази езическа венчавка пред олтара на Слънцето не беше никаква венчавка. Ние не сме мъж и жена нито по същество, нито по обред. Уверявам ви в това, Леонсия. Още не е късно…
— Тази езическа венчавка ви е била достатъчна досега — спокойно и твърдо го прекъсна тя. — Нека ви бъде достатъчна до Ню Йорк или поне до… Колон…
— Царицата не иска никакъв друг обред според нашите обичаи — каза Франсис. — Тя твърди, че досега всички жени в рода й са се венчавали така и че церемонията пред олтара на Слънцето е свещена и достатъчно обвързваща.
Леонсия уклончиво сви рамене, при все че лицето й изразяваше непоколебима решителност.
— Дали сте венчани, или не — отговори тя, — трябва да заминете… още тази вечер… и двамата. Иначе ще полудея. Предупреждавам ви: не ще мога да издържа вашето присъствие. Не ще мога. Зная, че не ще мога да стоя и да ви гледам, докато ме венчават с Хенри и след като ме венчаят с Хенри. О, моля ви се, моля, не ме разбирайте криво! Аз наистина обичам Хенри, но не… не по този начин… не по този начин, както обичам вас. Аз обичам… и не ме е срам да кажа тези дръзки думи… аз обичам Хенри горе-долу колкото вие обичате царицата, а вас обичам както би трябвало да обичам Хенри, както вие би трябвало да обичате царицата, както, сигурна съм, обичате мен!
Девойката сграбчи ръката му и я притисна до сърцето си.
— Ето! За сетен път! Вървете си сега!
Но ръцете му се обвиха около нея и тя не можа да дръпне устните си. Най-после Леонсия пак се изтръгна, но този път избяга към вратата. Франсис се преклони пред решението й, след това вдигна снимката й.
— Ще я взема за спомен — заяви той.
— Не бива! — Тя му изпрати прощална нежна усмивка. — Вземете я — добави после, обърна се и излезе.
И Пун трябваше да изпълни поръчението, за което Торес в аванс му беше платил сто златни долара. На другата сутрин, когато Франсис и царицата от няколко часа вече плаваха към Колан, И Пун пристигна в хасиендата на Солано. Енрико, който пушеше пура на верандата, много доволен от себе си, от целия свят и от това как се нареждаше всичко, позна в И Пун посетителя от предишния ден и любезно го поздрави. Още преди да заприказват, бащата на Леонсия изпрати Алехандро да донесе петстотин песо — сумата, за която бяха се уговорили. И И Пун, чиято професия беше да купува и продава тайни, с удоволствие продаде тайната си за втори път. Но той остана честен в поетото задължение да се придържа към нарежданията на Торес и отказа да разкрие тайната освен в присъствието на Леонсия и Хенри.
— Тая тайна има уговорка — извини се И Пун, когато двойката бе повикана и той започна да отвива пакета с веществените доказателства. — Сеньорита Леонсия и мъжът, който тя се омъжи, трябва първи, преди всички други, види тези неща. После всички може гледа.
— Което е справедливо, понеже те са заинтересовани повече от всички ни — великодушно се съгласи Енрико, при все че в същия миг нетърпението му пролича в неспокойното движение, с което подкани дъщеря си и Хенри да вземат доказателствата настрана и да ги видят.
Той се мъчеше да се покаже равнодушен, но с крайчеца на окото не изпускаше нито една подробност. За свое изумление той видя Леонсия изведнъж да захвърля някакъв лист, който изглеждаше като официален документ и който двамата с Хенри току-що бяха прочели, от все сърце и без всякакво стеснение да обвива врата на Хенри с двете си ръце и от все сърце, без всякакво стеснение, да го целува по устата. След това Енрико видя Хенри да се дръпва назад и го чу да възкликва със зашеметен и нещастен вид:
— Но боже мой, Леонсия! Това значи край на всичко. Ние никога не можем да бъдем мъж и жена!
— Какво? — изсумтя Енрико. — След като всичко е решено! Какво искате да кажете, господине? Това е оскърбление! Разбира се, ще се ожените, и то още днес!
Хенри, който стоеше като гръмнат, с поглед помоли Леонсия да отговори вместо него.
— И божиите, и човешките закони — каза тя — забраняват човек да се ожени за сестра си. Сега разбирам странната си обич към Хенри. Той е мой брат. Ние сме родни брат и сестра, стига тези документи да не лъжат.
И И Пун разбра, че е изпълнил задачата си: той можеше да съобщи на Торес, че сватбата няма да се състои в този ден и няма да се състои изобщо.
ГЛАВА XXIV
Петнадесет минути след като слязоха от малкото крайбрежно параходче в Колон, Франсис и царицата бяха вече на един от корабите на „Юнайтед фрут къмпани“ и цялото им пътуване до Ню Йорк се превърна в редица съвпадения, които им позволяваха бързо да се прехвърлят от едно превозно средство на друго. В Ню Орлиънс, благодарение на едно такси и втурналите се тичешком носачи на гарата, едва успяха да се качат на току-що тръгналия влак. При пристигането в Ню Йорк ги посрещна Баском с частната кола на Франсис и със същата главоломна бързина те пристигнаха в доста претрупания с украса дворец, който самият Р. Х. М., бащата на Франсис, бе построил с милионите си на Ривърсайд Драйв.
Така стана, че сега царицата едва ли знаеше за широкия свят повече, отколкото в самото начало на
