подръпваше пролетната трева, Греъм с недоверие си спомни думите на Ернестина, че тя била на тридесет и осем години.
— Погледни тази плоска задница, Дик — каза тя, — и тези крака и бабки15 — и като се обърна към Греъм, добави: — По-различни са от дългите глезени на Нимфа, нали? Но аз ги исках именно такива. — Тя се позасмя с едва доловима нотка на раздразнение. — Майката беше светло червеникавокафява — почти като току-що отпечатана двадесетдоларова банкнота — и така ми се искаше да имам от нея един чифт, от същия цвят, за собствената ми карета. Е, не мога да кажа, че получих точно каквото исках, макар и да я събрах с великолепен дорест бегач. И ето наградата ми, този черния — почакайте да отидем при породистите кобили и ще видите другия, негов еднороден брат, пък махагоново-кафяв. Така съм разочарована.
Тя посочи чифт тъмночервени коне, които пасяха заедно:
— Тези двата са от Гай-Дилън, знаете, брата на Лу Дилън. Те са от различни кобили, не съвсем еднакво дорести, но не са ли чудесна двойка? А и двата са взели кожата на Гай-Дилън.
Тя подкара напред укротения си жребец, като обиколи отстрани стадото, за да не го подплаши, обаче няколко жребеца се разбягаха.
— Погледнете ги! — извика тя. — Ей там онези пет са впрегатни. Вижте как вдигат предните си крака, когато бягат.
— Ще остана страшно разочарован, ако не направиш от тях достойна за награда четворка за карета — похвали я Дик и отново извика в очите й благодарствения поглед, който причини болка на Греъм.
— Два са от по-тежки кобили — ето онзи в средата и най-крайният вляво, — а ето другите три, от които може да се избере преден кон за впрягане. Един и същ баща, пет различни майки, и от петте — кончета, всички родени по едно и също време, четири си приличат напълно — това е истински късмет, нали?
Тя се обърна бързо към мистър Хенеси:
— Вече виждам кой измежду двугодишните ще можем да продадем за игра на поло. Веднага можете да ги познаете.
— Ако мистър Мендънхол не получи за онзи пъстър кон чисти хиляда и петстотин, то ще е само защото вече не е модерно да се играе поло — съгласи се ветеринарят със засилващ се ентусиазъм. — Следил съм ги. Ето там бледочервения. Спомняте си как той не вървеше добре. Дайте му още една годинка и ще видите какво ще излезе от него… Вижте родителите му! Наблюдавайте го как се обръща! Кравешка кожа ли? Сребърен медал ще ни донесе той! Трябва му една година да се оправи и ще може да участвува в международен конкурс. Чуйте какво ви казвам. Още от самото начало си имах вяра в него. Оставете онази бърлингеймска пасмина. Когато отрасне, изпратете го право на Изток.
Паола кимаше, слушайки преценките на мистър Хенеси, а очите й блестяха заедно с неговите, изпълнени с възхищение при вида на бликащия наоколо млад живот, за който тя беше отговорна.
— Много ти става болно обаче, когато продадеш такива красавици — призна си тя на Греъм, — и знаеш, че така бързо могат да ги съсипят на игрището.
Вниманието й бе така погълнато от животните, че в думите й не се долавяше капчица преструвка или поза — дотолкова, че Дик не можа да се удържи да не похвали пред Евън правилните й преценки.
— Аз мога да преровя цяла библиотека по коневъдство и да предъвквам и размишлявам върху закона на Мендел, докато ми се завие свят, и пак си оставам тъпак. Тя обаче е гений. Не й е необходимо да изучава никакви закони. Долавя ги някак си по интуиция, като по магия. Нужно й е само да измери с очи стадо кобили, да ги поопипа малко с ръка, да огледа наоколо, докато намери подходящите жребци, и почти винаги получава желания резултат — освен цвета, нали тъй, Паола? — подразни я той.
Тя се засмя на отправената срещу самата нея шега и зъбите й блеснаха. Мистър Хенеси се присъедини към смеха, а Дик продължи:
— Погледнете там онова жребче. Ние всички смятахме, че Паола е объркала. А погледнете го! Една стара, болнава чистокръвна кобила, която ние искахме да извадим от строя паради старост, тя кръстоса със стандартен жребец; получи се кобила; кръстоса я с чистокръвен; кръстоса дъщерята със същия стандартен кон; преобърна теориите ни с главата надолу и — погледнете го сега: ще вземе всесветски рекорд като пони за игра на поло. За едно нещо трябва да й свалим шапка: тя не позволява на женската си сантименталност да пречи на подбора й. О, достатъчно е твърда. Безпощадна е като мъж, когато трябва да изхвърля нежелателните екземпляри и да подбира онези, които й са нужни. Но още не е овладяла тайната на цветовете. Ето къде дарбата й изменя, нали, Паола? Ще трябва още известно време да се задоволяваш с Дъди и Фъди за каретата си. Впрочем как е Фъди?
— Поправи се — отвърна тя — благодарение на мистър Хенеси.
— Нищо сериозно — добави ветеринарят. — Известно време храната не му понасяше. Конярят се беше поуплашил малко повече, нищо друго.
ГЛАВА XIII
От пасището на жребците до плувния басейн Греъм разговаряше с домакинята и яздеше толкова близо до нея, колкото позволяваше лошотията на Франт, докато Дик и Хенеси, които вървяха напред, се бяха задълбочили във въпроси, свързани с имението.
— Безсънието ми е пречило цял живот — каза тя, като погъделичка Франт е шпори, за да предотврати ново разлудуване. — Но аз отрано се научих да не се оставям да ми действува на нервите и да занимава съзнанието ми. Нещо повече, още от ранна младост свикнах да извличам от него полза и дори удоволствие. Сама по този начин можех да победя нещо, което знаех, че ще трае през целия ми живот. Сигурно сте се опитвали да се измъкнете от водовъртеж край морски бряг, нали?
— Да, за да се измъкне човек, не трябва да плува срещу течението — отвърна Греъм, отправил очи върху порозовелите й бузи и ситните капчици пот, предизвикани от постоянната й борба с буйното животно, което яздеше. Тридесет и осем! Не лъжеше ли Ернестина? Паола Форест не изглеждаше и на двадесет и осем. Тя имаше кожа на девойка — тъй нежна, с малки пори и прозрачна.
— Точно така — продължи тя. — Като не се бориш с течението. Оставяш се да те повлече надолу, след това нагоре, по движението на вълните, докато излезеш отново на въздух. Дик ме научи на тази игра. Същото е и с безсънието ми. Ако възбудата от току-що преживени събития не ми позволява да потъна в лоното на съня, аз й се отдавам и тогава по-бързо се измъквам от бурните води и ме обхваща забрава. Опитвам се да преживея отново и отново, от най-различни страни, вълнуващите случки, които не ми позволяват да заспя.
Ето например вчерашното плуване с Планинеца. Нощес го преживях многократно във въображението си тъй, както го бях преживяла в действителност. След това го преживях като зрител — като девойките, като вас, като каубоя и най-вече като съпруга ми. След това го пресъздадох в картина, в много картини, от всички страни; нарисувах ги, сложих ги в рамки, окачих ги; а после ги разгледах като зрител, сякаш ги виждах за първи път. Представих си, че съм на мястото на най-различни зрители — от съсухрени стари моми и мършави завеяни старци до ученички и гръцки юноши от преди хиляди години.
После го изразих в музика. Свирих го мислено на пианото и си представих как би звучало от пълен оркестър или от духови инструменти. Изпях го, декламирах го — като епос, като лирика, като сатира; и след дълги изморителни часове, разбира се, заспах сред всичко това и не съзнах, че съм спала, докато не се събудих днес в дванадесет. Последен път чух часовникът да бие шест. Шест часа непрекъснат сън — за мене това значи да изтегля голяма печалба в лотарията на съня.
Когато тя свърши разказа си, мистър Хенеси се отдалечи по една пряка пътека, а Дик Форест се върна назад и отиде от другата страна на жена си.
— Искате ли да участвате в един облог, Евън? — запита той.
— Да чуя първо условията — отвърна Греъм.
— Пури срещу пури, а облогът е да уловите Паола в басейна в продължение на десет минути — не, на пет, защото си спомням, че сте отличен плувец.
— О, дай му по-голяма възможност, Дик — извика великодушно Паола. — Дори и десет минути няма да му стигнат.
— Но ти не го познаваш — възрази Дик. — И не цениш пурите ми. Казвам ти, че е превъзходен плувец. Той е побеждавал канаки16, а ти знаеш какво значи това.
