— Чух, че мисис Форест разглеждала жребците — обясни той на Дик — и отидох да й покажа нашата Сърна. След по-малко от една седмица ще може вече да я язди. Кой кон си е избрала днес?
— Франт — отвърна Дик, сякаш очакваше неодобрението, което мистър Хенеси веднага показа, като поклати глава.
— Никога няма да се примиря с това — жени да яздят жребци — промърмори ветеринарят. — Франт е опасен. По-лошо — макар и да свалям шапка на постиженията му, — той е зъл и коварен. Тя… мисис Форест, трябва да го язди с намордник… но той обича и да рита и не виждам как би могла да сложи възглавнички на копитата му.
— Е, няма що — успокои го Дик, — той е с мундщук, който наистина върши работа, а пък тя умее да си служи с него.
— Дано някой ден не я хвърли от седлото — замърмори Хенеси. — Както и да е, ще си отдъхна, когато свикне със Сърна. Това е кон тъкмо за дама — колкото искаш буен, но не коварен. Чудесна кобилка, чудесна! Пък и ще се поукроти. Но винаги ще си остане весела и жива — няма да се превърне в екземпляр от манеж.
— Да отидем отсреща — предложи Дик. — Франт добре ще разиграе мисис Форест, ако го закара сред онези младоци. Това, знаете, е нейно царство — поясни той на Греъм. — Всички коне за езда и за работа са нейно занимание. И тя постига чудесни резултати. Сам не мога да разбера как става това. Все едно, че някакво момиченце попада в химическа лаборатория, пълна със силно избухливи вещества, и като ги смесва, както й дойде, получава помощни съединения от онези; които получават сивобрадите химици.
Тримата мъже свърнаха по един пряк път през имението и след около половин миля пресякоха един залесен дол, където течеше малко поточе, и излязоха на заоблен терасовиден склон, покрит е богати пасища. Първото нещо, което видя Греъм, бе цяло множество едногодишни и двугодишни жребци, насъбрани любопитно около Паола, възседнала златисточервения породист Франт, който, изправен на задните си крака, размахваше предните във въздуха и цвилеше пронизително. Те спряха конете си и загледаха.
— Някой ден ще я хвърли — измърмори сърдито ветеринарят. — Този Франт е опасен.
Но в същия миг Паола Форест, незабелязала зрителите, извика нещо рязко и повелително и подобно на същински кавалерист забоде острите шпори в гладките като коприна хълбоци на Франт и го накара да застане на четирите си крака на земята, вече усмирен, макар и да потръпваше неспокойно и да хапеше юзди.
— Пак ли рискове? — упрекна я меко Дик, когато тримата се приближиха към нея.
— О, аз мога да се справям е него — промълви тя през стиснати зъби, докато е опънати назад уши и злобно святкащи очи Франт оголи зъби и за малко щеше да ухапе крака на Греъм, ако тя не бе дръпнала бързо поводите през врата му и не бе забола здраво и двете шпори в хълбоците му.
Франт се разтрепери, изцвили и за момент се усмири. — Старата игра, играта на белия човек — засмя се Дик. — Тя не се бои от него и той го знае. Тя го надхитрява, надминава го по необузданост и му показва какво значи истинска свирепост.
Докато те наблюдаваха сцената, готови да се хвърлят от конете си и да се притекат на помощ, Франт три пъти се опита да се разбеснее и три пъти, решително, боравейки внимателно и леко с мундщука, Паола Форест заби шпори в ребрата му — и той най-после застана на място, изпотен, запенен, разтреперан, победен и усмирен.
— Белият човек винаги е действал така — поучително говореше Дик, докато Греъм цял бе обладан от трепетно възхищение пред малката звероукротителка. — Той е надминал по свирепост дивака навред в света. Надминал го е в издръжливост, в мръсотия, в скалпиране, в измъчване, в човекоядство — да, човекоядство. Положително може да се каже, че доведен до крайност, белият човек е изял повече хора от доведения до крайност дивак.
— Добър ден — поздрави Паола гостенина, ветеринаря и съпруга си. — Смятам, че вече съм го обуздала. Нека разгледаме жребците. Пазете се от зъбите му, мистър Греъм. Ужасно хапе. Стойте по-далеч от него и ще запазите крака си за стари години.
Сега, след като представлението на Франт свърши, жребците, подгонени от някакъв дяволски дух сред тях, се разбягаха и разскачаха по зелената поляна, докато любопитство отново ги привлече, и те се спряха в кръг и загледаха, а сетне, поведени от една особено дръзка кестенява кобила, се събраха в полукръг пред ездачите.
Отначало Греъм едва забелязваше жребците. Той виждаше своята многолика домакиня в нова роля. Нямаше ли край нейната многоликост? — запитваше се той, поглеждайки над великолепното, потно, покорено животно, което тя яздеше. Въпреки огромните си размери Планинеца беше благонравно и кротко животно в сравнение с този Франт, който цвилеше, хапеше, риташе и изобщо проявяваше цялата буйност и коварство, на които е способен един породист кон.
— Погледни я — прошепна Паола на Дик, за да не изплаши дръзката кестенява кобила. — Не е ли чудесна! Ето за какво съм се трудила — обърна се Паола към Евън. — У тях винаги ще се намери някакъв недостатък, някакъв порок, в най-добрия случай само се доближават до идеала, без да са съвършени. Погледнете я. Едва ли някога ще ми се удаде да постигна нещо по-добро. Баща й е Великия вожд, ако познавате родословната книга на конете ни. Продадоха го за шестдесет хиляди долара, когато окуця. Наехме го временно за използуване. Тя беше единственият му приплод за сезона. Обаче погледнете я! Взела е неговите гърди и дробове. Имах богат избор от кобили. Майка й не беше от тях, но аз я избрах. Тя беше упорита стара мома, но беше тъкмо кобила за Великия вожд. Това е първото й жребче и тя беше осемнадесетгодишна, когато го роди. Но аз си знаех, че ще се получи нещо чудесно. Достатъчно беше само да погледна Великия вожд и нея, за да разбера, че резултатът ще бъде великолепен.
— Майката беше само наполовина чистокръвна — обясни Дик.
— Но пък, от друга страна, имаше доста моргановска кръв — добави веднага Паола — и по гърба й се вижда характерната ивица на мустангите. Ще я наречем Нимфа дори и ако за нея няма място в родословната книга. Тя ще е първият ми безупречен и съвършен кон за езда, уверена съм, и ще е точно каквото обичам — най-после мечтата ми ще се сбъдне.
— Конят има четири крака, по два от всяка страна — заяви дълбокомислено мистър Хенеси.
— И от пет до седем вида вървеж — подхвана шеговито Греъм.
— И все пак нямам слабост към тези кентъкски коне с техния разнообразен вървеж — каза бързо Паола, — годни само за разходка в парк. Но за Калифорния, с нейните неравни пътища, планински пътечки и тъй нататък, дайте ми бърз кон, ситен тръс, дълга крачка и не твърде силен галоп, пригоден за големи разстояния. Разбира се, добра е и ситната стъпка на лекия галоп, но това едва ли бих могла да нарека отделен вид вървеж — той е чисто и просто дълъг галоп, приспособен за яздене във ветровито време и по неравен терен.
— Истинска красавица — възхити се Дик, като наблюдаваше със светнали очи дръзката кестенява кобилка, която смело се беше приближила и тревожно душеше разтрепераната и с разширени ноздри муцуна на укротения Франт.
— Предпочитам конете ми да бъдат почти чистокръвни, а не напълно — заяви Паола. — Конят-бегач е добър за хиподрума, но е твърде специализиран за ежедневните ни нужди.
— Хубаво съчетание — забеляза мистър Хенеси, като посочи Нимфа. — Достатъчно къса, за да тича добре, и достатъчно дълга за хубав тръс. Признавам, никак не вярвах, че комбинацията ще излезе сполучлива; но все пак вие успяхте да получите чудесен резултат.
— Когато бях млада девойка, нямах коне — обърна се Паола към Греъм — и просто е невероятно хубаво, че сега не само ги имам, но дори мога да ги развъждам и да създавам каквито си желая видове. Понякога дори самата аз не мога да повярвам и трябва да дойда тук да ги погледам и да се уверя, че е истина.
Тя извърна глава и погледна Форест с благодарни очи.
Греъм проследи как те се гледаха един друг цяла половин минута. Стана му съвсем ясно какво удоволствие доставя на Форест радостта на жена му, младежкият й ентусиазъм, жизнерадостността й. „Щастливец“ — помисли си Греъм, но не защото приятелят му имаше обширно имение, което му носи успехи и придобивки, а защото притежаваше тази чудесна жена, която можеше да го гледа е такива открити и благодарни очи, с каквито го бе погледнала Малката стопанка.
Когато Паола Форест се обърна към жребците и посочи с бича си едно черно едногодишно конче, което
