така млада и весела, като двете девойки до нея; която със стоманена нотка в гласа си бе обуздала упорството на съпруга си, когато той настояваше да изпълни песента на Планинеца; която безстрашно бе яздила полупотъналия жребец в плувния басейн; и която няколко часа по-късно бе влязла в столовата като някаква въплътена мечта, така налагаща се е облеклото и личността си, да посрещне многобройните си гости.
Голямата къща, с всичките си чудеса и странни особености, изпълваше въображението му наред с образа на Паола Форест. Отново и отново пред погледа му изпъкваха тънките пръсти на Дар Хиал, чиито движения даваха нова сила на доводите му; черните бакенбарди на Аарън Хенкок, излагащ схващанията на Бергсон; протритите маншети на Терънс Макфейн, изливащ благодарността си пред бога за двуногите добичета, които му дават възможност в безделие да се храни на трапезата на Дик Форест и да мечтае под мадрьоновите му дървета.
Греъм изтърси лулата си и като хвърли последен поглед на непознатата стая, наредена съобразно с най-съвременните изисквания за удобство и комфорт, натисна електрическото копче и се озова между хладните чаршафи, буден в тъмнината. Той отново чуваше Паола Форест да се смее; отново я виждаше да излъчва блясък на сребро, стомана и сила; отново долавяше в мрака неотразимите движения на коленете й, с които повдигаше дрехата си. Това светло видение просто му тежеше — тъй невъзможно му беше да откъсне очи от него. Постоянно се появяваше и гореше пред него — този вълнуващ образ, съчетан от светлина и багри, и макар да съзнаваше, че той е плод на въображението му, приемаше илюзията за действителност.
Видя жребецът и ездачката да потъват под водата, за да се появят тутакси отново; виждаше копитата, които удряха кипналата пяна; виждаше лицето на жената, която се смееше, вплитайки косата си в потъващата грива на животното. В ушите му наново прозвучаха първите звънки нотки на прелюдията и той пак видя същите ръце, които направляваха коня, да изтръгват от пианото цялото великолепие на чистите звуци на Рахманинов.
И когато най-после Греъм заспа, последната му мисъл беше: какви са тези чудни закони на развитието, които от първичната кал и прах са могли да създадат сиянието и красотата на женското тяло и женската душа?
ГЛАВА XII
На следното утро Греъм продължи да се запознава с порядките на Голямата къща. Предишния ден О’Май го бе посветил отчасти в някои особености и бе научил, че след като при събуждането си изпие чашка кафе, гостът предпочита да закуси на масата, а не в леглото. Също тъй О’Май го бе предупредил, че закуската се поднася в неопределен час, между седем и девет, и че гостите отиват в столовата, когато им е удобно. Ако иска кон, ако желае да поплува или ако му е нужен автомобил или друго някакво превозно средство и услуга от чифлика, уведоми го О’Май, достатъчно е само да поръча необходимото.
Като влезе в столовата в седем и половина, Греъм тъкмо имаше време да се сбогува с кореспондента на „Скотовъден вестник“ и е купувача от Айдахо, които, свършили закуската, се готвеха да вземат колата на чифлика, която щеше да пресрещне в Елдорадо влака за Сан Франциско. Той седна самичък, а един безукоризнено вежлив слуга китаец го покани да си поръча каквото иска и веднага изпълни желанието му — ледено студен грейпфрут в шери, който, гордо го уведоми прислужникът, е „отгледан на чифлика“. Отказвайки различните му предложени ястия и каши, Греъм тъкмо си беше поръчал обичайните рохки яйца с бекон, когато влезе Бърт Уейнрайт с небрежност, която Греъм веднага позна, че е само привидна. Не минаха и пет минути и в стаята се появи Ернестина Дестен, с будоарна шапчица и прелестен пеньоар, и много се учуди, като видя толкова много ранобудни хора.
По-късно, когато тримата вече ставаха от масата, пристигнаха Лют Дестен и Рита Уейнрайт. При играта на билярд с Бърт Греъм научи, че Дик Форест никога не идва на закуска, че работи в леглото от безбожно ранни часове, пие кафе в шест и само в много редки случаи се появява при гостите преди обеда в дванадесет и половина. А колкото се отнася до Паола Форест, обясни Бърт, тя спи зле, става късно, живее зад врата без дръжка в обширно крило със собствен таен вътрешен двор с рядко срещаща се растителност, който дори той е виждал само веднъж, и при много малко случаи се появява пред гостите преди дванадесет и половина, а често пъти дори не се вестява и тогава.
— Видите ли, тя е здрава и силна — обясни той, — но от рождение страда от безсъние. Никога не е можела да спи, дори и когато е била съвсем малка. Но това не й вреди, защото има силна воля и удивително умее да се владее. Нервите и са винаги напрегнати, но вместо да буйства, когато не може да спи, тя просто си налага да почива — и успява. Това тя нарича „бели нощи“. Понякога заспива призори или в девет или десет сутринта; и тогава спи цели дванадесет часа и слиза на вечеря весела и бодра.
— Сигурно й е вродено — забеляза Греъм. Бърт кимна.
— То би било пречка за деветстотин деветдесет и девет жени от хиляда, но не и за нея. Тя го понася и ако веднъж не спи, вместо да се тревожи, тя просто си отспива друг път.
Още много други неща разказа Бърт Уейнрайт за домакинята и Греъм скоро разбра, че въпреки дългото познанство младият човек изпитваше страхопочитание пред нея.
— Още не съм видял човек, когото тя да не може да подчини, ако реши — призна той. — Мъж ли е, жена ли е, слуга ли е и каква възраст, пол, положение имат — всичко това е без значение, когато тя реши да се наложи. Просто не разбирам как го прави. Може би в очите й блясва някаква светлина или устните й придобиват някакъв израз — не знам какво е, но, тъй или иначе, тя налага волята си и другите й се подчиняват.
— Тя си има… особен начин на действие — призна Греъм.
— Точно това! — Лицето на Бърт светна. — Има си някакъв свой начин. Просто умее да се налага. Кара те някак си да се смразяваш, без да знаеш защо. Може би се е научила на самообладание, когато е трябвало със силата на волята си да прекарва безсънните нощи, без да хленчи и да разваля настроението си. Положително снощи не е мигнала — възбудата, знаете, многото хора, язденето на Планинеца във водата и тъй нататък. Както казва Дик, нещата, които обикновено държат останалите жени будни, като например опасност, буря в морето и други подобни, не я смущават. Тя може да спи като малко дете, казва той, когато бомбардират града, в който се намира, или когато корабът им е заседнал. Безсъмнено тя е истинско чудо. Трябва да поиграете с нея билярд — по английски, и тогава ще видите.
Малко по-късно, заедно с Бърт, Греъм се срещна с девойките в утринната стая, но въпреки часа, прекаран в свирене на шлагери, танци и бъбрене, той нито за миг не се отърва от чувството на самотност, на пустота, от желанието да види домакинята да влиза при тях през отворената врата в някакъв нов и неочакван образ и настроение.
А още по-късно, яхнал Алтадена и придружен от Бърт на една породиста кобила на име Моли, в продължение на два часа Греъм разглежда млечната ферма на имението и се върна тъкмо навреме, за да изиграе е Ернестина уговорената партия тенис.
Той отиде на обед с нетърпение, което не се дължеше само на изострения му апетит; и почувствува истинско разочарование, когато домакинята не се появи.
— „Бяла нощ“ — обясни Дик Форест на гостенина си и прибави нови подробности към онова, което му бе разказал Бърт за вродената неспособност на Паола да спи нормално. — Представете си, бяхме женени вече няколко години, а аз не я бях видял да спи. Знаех, че спи, но не я бях виждал. Бивал съм свидетел как прекарва три дни и три нощи, без да мигне, и все пак през всичкото време е приветлива и весела, а най- накрая заспива просто от изтощение. Това беше, когато шхуната „Ол ауей“ заседна при Каролинските острови и цялото население ни помагаше да се измъкнем. Работата не беше в опасността, защото опасност изобщо нямаше. Всичко беше шумът и възбудата. Тя цяла се бе отдала на онова, което преживяваше. И когато всичко беше почти свършено, за първи път в живота си наистина я видях да спи.
Сутринта бе пристигнал нов гост, някой си Доналд Уеър, с когото Греъм се срещна на обеда. Види се, той беше добре запознат е всички и често бе посещавал Голямата къща. Греъм подразбра също, че макар и млад, той е известен като цигулар по цялото Тихоокеанско крайбрежие.
— Безумно е влюбен в Паола — каза Ернестина на Греъм, докато двамата излизаха от столовата.
Греъм вдигна вежди.
— Но за нея това няма значение — засмя се Ернестина. — Това става с всеки мъж, който идва тук.
