малко за другото.
— Но жените са прекрасни — промълви несигурно младежът.
— О’Хо! — намеси се Хенкок и черните му очи коварно блеснаха. — И тъй, Лео, вие отъждествявате жената с красотата?
Устните на младия поет се размърдаха, но той можа само да кимне с глава.
— Отлично, нека разгледаме тогава живописта през последното хилядолетие като отражение на икономическите условия и политическите институции, за да видим как мъжът си е създавал и изграждал от жената образ, отговарящ на желанията му, как тя му е давала възможност той да…
— Стига сте дразнили Лео — намеси се Паола — и бъдете правдиви, кажете какво знаете и в какво вярвате всички вие.
— Темата за жената е свещена — провъзгласи тържествено Дар Хиал.
— Например образът на Мадоната — намеси се Греъм за да подкрепи Паола.
— И типът на интелектуалната жена — добави Терънс, а Дар Хиал кимна одобрително.
— Нека не говорим всички вкупом — каза Хенкок. Нека разгледаме култа към Мадоната, който е особена разновидност на култа към жената, и го съпоставим с днешния култ към жените изобщо, който застъпва Лео. Мъжът е мързелив, ленив дивак. Мрази да го безпокоят. Обича спокойствието си, иска да го оставят на мира. А откакто свят светува, той е качен на едно седло заедно с един неспокоен, нервен, раздразнителен и истеричен спътник, носещ името жена. Тя изпада в различни настроения, лее сълзи, сърди се, тщеславна е и е нравствено безотговорна. Той не е могъл да се отърве, не е могъл да мине без нея, макар че тя постоянно му е разваляла спокойствието. Какво му е останало да стори?
— Съумял е да намери изход, хитрецът — възкликна Терънс.
— Сътворил от нея небесен образ — продължи Хенкок. — Идеализирал добрите й качества и я направил така недостижимо отдалечена, че лошите й качества да не му действат на нервите, да не му пречат мързеливо да си пуши лулата на мира й да съзерцава звездите. А когато обикновената, делнична жена се опитвала да му досажда, той я прогонвал от мислите си и виждал само небесния образ на съвършената жена, носителка на живота и весталка на безсмъртието.
След това идва реформацията. Култът към Мадоната запада, а мъжът е все още на едно седло с нарушителката на неговия покой. Какво сторил той тогава?
— Ах, негодникът — засмя се Терънс.
— Той казал: „Ще те претворя в мечта, в илюзия.“ Така и сторил. Мадоната била за него небесен образ, най-висшата му представа за жената. Всички качества за нейното съвършенство той прехвърлил върху земната жена, върху всички жени и така се самоизлъгал, че оттогава насам е вярвал в тях и в нея… както вярва Лео.
— Много добре познавате неприятните черти на жената, особено като се има пред вид, че сте неженен — забеляза Дик. — Или това е само теория?
Терънс се разсмя.
— Драги Дик, Аарън току-що е чел Лаура Мархолм. Научил е наизуст всяка страница и всеки ред.
— И въпреки всичко, което наприказвахме за жената, не сме се още докоснали до крайчеца на дрехата й — каза Греъм, а Паола и Лео го погледнаха с благодарност.
— Има и любов — тихо промълви Лео. — Никой още не е казал ни дума за любовта.
— Нито за законите за брака, за развода, за многобрачието, за еднобрачието, нито за свободната любов — започна да изрежда Хенкок.
— А защо, Лео — запита Дар Хиал, — в любовната игра винаги жената е тая, която преследва, която търси плячката?
— Това не е вярно — отговори младежът със спокойна увереност. — Това са само глупости, които сте взели назаем от Бърнърд Шоу.
— Браво, Лео — възкликна Паола.
— Значи, Уайлд греши, като казва, че стратегията на жената се състои в това, че тя необяснимо и внезапно се предава? — запита Дар Хиал.
— Но нима не виждате — възнегодува Лео, — че с тези ваши приказки изкарвате жената чудовище, хищно животно? — Той обърна глава към Дик и мимоходом отправи към Паола поглед, в който се четеше цялата му любов към нея. — Наистина ли е тя хищно животно, Дик?
— Не — отговори Дик бавно, като поклати глава. В гласа му прозвуча мекота, защото той щадеше чувството, което се бе изписало в погледа на младежа. — Не бих казал, че Жената е хищно животно. Не бих казал, от друга страна, че тя е плячка за хищника. Нито пък е неизчерпаем източник на радост за мъжа. Но все пак тя му носи много радости…
— И го кара да върши много глупости — добави Хенкок.
— Безброй прекрасни глупости — сериозно допълни Дик.
— Имам един въпрос към Лео — каза Дар Хиал. — Защо жената обича мъжа, който я бие?
— И не обича оня мъж, който не я бие, така ли? — язвително попита Лео.
— Да, именно.
— Вижте какво, Дар, в известен смисъл сте прав, но, общо взето, грешите… Вие, господа, обичате да давате дефиниции, но хитро пропуснахте да дефинирате тези две положения. Ще ги дефинирам аз. Мъж, който бие жената, която обича, е мъж от низш тип. А жена, която обича мъжа, който я бие, е жена от низш тип. Мъж от висш тип не бие жената, която обича. Една жена от висш тип — и очите на Лео несъзнателно се отправиха към Паола — не би могла да обича мъж, който я бие.
— Право е — каза Дик. — Уверявам ви, Лео, че никога не съм бил Паола.
— Ето, Дар, виждате ли, че грешите — продължи Лео, а по страните му изби руменина. — Паола обича Дик, въпреки че той не я бие.
Привидно развеселен, Дик се обърна към Паола, сякаш очакваше тя да потвърди последните думи на юношата. Всъщност той искаше да види как са й въздействали тези думи в обстановката, която подозираше, че се е създала.
Стори му се, че в очите й се мярна нещо, което той не можа да определи. А лицето на Греъм окачестви като безизразно, в смисъл, че то изразяваше все същия досегашен интерес към разговора и не издаваше никаква видима промяна.
— Тази вечер жената безспорно е намерила своя свети Георги-закрилник — изказа се Греъм ласкателно. — Лео, вие ме засрамихте. Аз стоя като ням зрител, докато вие се борите с три дракона.
— И какви дракони при това — намеси се Паола. — Щом накараха О’Хай да се пропие, докъде ли ще докарат вас, Лео?
— Истинският рицар на любовта няма да трепне пред всички дракони на света — каза Дик. — И хубавото в случая е това, Лео, че драконите са по-прави, отколкото вие мислите, и въпреки това вие сте по-прав от тях.
— И аз съм дракон, Лео, момчето ми, но добър дракон — обади се Терънс. — Аз съм дракон, който ще изостави недостойните си побратими, ще мине на ваша страна и ще стане свети Терънс. И тъй свети Терънс иска да ви зададе един малък въпрос.
— Аз пък съм драконът, който иска пръв да изръмжи мнението си — прекъсна го Хенкок. — Лео, в името на всичко хубаво и прекрасно в любовта, питам ви: защо тъй често се случва мъжът от ревност да убие жената, която обича?
— Защото го боли, защото си е изгубил ума — бе отговорът, — защото е имал злата участ да обикне жена от такъв долен тип, че е могла да му даде повод за ревност.
— Но любовта винаги може да се заблуди, Лео — подхвърли Дик. — Трябва да отговорите по- изчерпателно.
— Дик е прав — допълни Терънс. — Но аз ще ви помогна, въпреки че мечът ви е насочен срещу мен. Дори хората от най-висш тип губят верния път в любовта и тогава на сцената излиза зеленоокото чудовище ревност. Да предположим, че най-съвършената жена, която можем да си представим, престане да обича мъжа, който не я бие, и се влюби в друг мъж, който също я обича и не би дори помислил да я бие. Какво ще стане в такъв случай? При това не забравяйте, че и тримата са от висш тип. Хайде сега вадете меча и съсечете драконите.
— Първият мъж няма да я убие и няма да й стори никакво зло — заяви Лео твърдо. — Защото, ако стори
