Той й отвърна с някакъв буботещ звук, който можеше да означава всичко, и очерта с пръст твърдото, кадифено зърно. С безпомощно опиянение Жана гледаше как той докосва твърдото тъмно зърно с върха на езика си. От гърлото й излезе глух звук, който можеше да бъде и името му. Той се засмя, нежно захапа зърното и го подръпна, разбулвайки тайните, които тялото й криеше. Тя извика името му, може би и някакъв въпрос, но той остана неразбираем.
— Да — отвърна Гарвана, очевидно разбрал въпроса, който Жана не бе способна да произнесе. Притисна гърдите й и извивката на шията с нескрито удоволствие. — Ще те изхрускам цялата. Но преди това искам да разбера дали устните ти са така горещи, така страстни и искащи като тялото ти. — Засмя се много тихо, смехът му по-скоро можеше да бъде уловен от сетивата, а не чут. — Досега никога не съм изучавал женските тайни в обратен ред — прошепна той и се отдръпна за миг назад, приковал очи в устните на Жана. На лицето му бе изписано неподправено възхищение. — По-рано, след като научех последната тайна, другите преставаха да ме интересуват. Но с теб не е така, малкото ми войниче. Копнея да узная дали ще отвориш тези прекрасни устни така доверчиво, както отвори останалата част от себе си.
Докато Гарвана навеждаше главата, Жана видя чувственото очертание на устните му и черния, копринен блясък на мустаците. Опита се да произнесе името му, но не успя. Устните й се разтвориха с дрезгаво стенание. Жана почувства лекия трепет, преминал през тялото му, когато впи устни в нейните. Сляха се в едно неразделимо цяло, както преди малко се бяха съединили телата им.
Жана усети горещото докосване на езика му — по цялото й тяло бликна и се разля неподозирана наслада. Върхът на езика му намери нейния и започна да го дразни, както преди малко беше дразнил гърдите й. Тя издаде нечленоразделен звук и пръстите й се впиха в раменете му, сякаш за да изпробват здравината им. Гарвана почувства одраскванията на ноктите й, езикът му потъна дълбоко в устата й, но той бързо го измъкна, защото се боеше да не я нарани.
— Още! — прошепна Жана и зарови пръсти в гъстата му коса, дърпайки главата му към себе си. Моля те, целуни ме пак така!
Той посрещна думите и устните й с дрезгав и задъхан вик, целуна я с такава дива страст, че шията й се изви под мускулестата ръка. Трябваше да впрегне цялата си воля, за да си възвърне самообладанието.
— Знаеш ли, ти представляваш прекалено голямо предизвикателство за добрите ми намерения рече дрезгаво, вглеждайки се в почервенелите й устни със смесица от съжаление и жажда.
Жана погледна присвитите му очи и някак неуверено облиза устни. Те бяха изтръпнали от страст и чувственост. В този момент не искаше нищо друго, освен отново да се почувства смачкана в прегръдките на Гарвана.
— Какво искаше да кажеш? — попита тя и пак навлажни устните си с език.
Той се усмихна.
— Оближи и моите устни така и ще ти покажа.
Очите на Жана се разшириха. Ръцете й се плъзнаха към страните му и тя го хвана и придърпа към лицето си. Бавно облиза устните му, потапяйки се в горещия му дъх. Гарвана зарови пръсти дълбоко в косата й и дръпна силно назад главата й. Пулсиращата вена в извивката на шията бе видима. Докосна първо леко устните й, после бавно, с неописуема наслада ги пое в своите. Могъщите му ръце притискаха безпомощно извитото й тяло.
Трепереща, Жана прошепна името, приковала поглед в бездънните му черни очи.
— Какво би искала от един мъж? — попита Гарвана. — Кажи ми и веднага ще го получиш. Каквото и да е, когато и да го искаш, за колкото и време да го искаш. Само ми кажи!
— Не знам… — отвърна колебливо тя. — Съпругът ми никога не пожела да ми даде нещо. — Дъхът й спря за миг, последва дрезгав звук, когато той впи нежно зъби в деликатната кожа на шията, където туптеше пулсът й.
— Вече ми каза всичко, което исках да знам за мъжа ти — каза Гарвана и захапа чувствителната долна част на ухото й. — А сега бих искал да узная какво си искала от любовниците ти?
— Не знам. Ти си единственият ми любовник досега…
Жана почувства как Гарвана изведнъж застина — абсолютно неподвижен. Бавно надигна глава така, че да може да я погледне в очите. Тя понечи да се пошегува със своята неопитност, но думите спряха на гърлото й, сякаш срещнаха непреодолима пречка.
— Досега?! — повтори той невярващ. Наистина, не бе лесно да повярва човек, че толкова чувствена, любвеобилна жена като Жана, досега не бе срещнала мъж, който да вкуси от насладата — тъй щедро и безрезервно дарявана от нея.
— Смятах, че никой мъж не ме желае… Наистина. Заради Марк изчетох цяла библиотека с наръчници по въпросите на секса, но в крайна сметка нищо не се получи.
Думите й се превърнаха в тих, стенещ звук, защото езикът на Гарвана отново дълбаеше в ухото й. Тя впи нокти в стегнатите мускули на гърдите му.
— Книги, а? — изръмжа чувствено Гарвана, дразнейки я с езика си. Усети ответната реакция на разгарящата се възбуда. Засмя се тихичко и отново мушна езика си в ухото й, а зъбите му нежно я хапеха. — Хайде да видим дали пък и аз не съм прочел нещо, което ще те заинтересува.
— Какво? — измънка от удоволствие Жана. Не разбираше нищо, освен усещанията по кожата си. Горещина, студ и удоволствие образуваха една невъзможна смесица, тя почувства как кожата й настръхва.
— Ще те любя, Жана. Ще любя всяка частица от прекрасното ти, топло, жадно тяло! — каза Гарвана с плътния си глас, хапейки шията й с достатъчна сила, за да остави малки следи. — Ще те любя, докато не започнеш да стенеш и да плачеш и да се опитваш да избягаш. След това ще започна отново, и отново, докато не ме убиеш, или не умреш в мене. Тогава ще те обладая и ти ще ме обладаеш, и ще бъде толкова хубаво, че ще крещиш, опиянена от наслада.
Думите, пропити с дива страст, звучаха като обещание, дори като заплаха, но Жана копнееше единствено да се окажат истина. Тя протегна ръце. Той вплете пръсти в нейните и вдигна ръцете й над главата. Черните, искрящи очи и мъжка усмивка, разкриваща първичните инстинкти на самеца, я накараха да се извие, търсейки съприкосновение с плътта му, в изпепеляващото я желание отново да почувства как прониква в нея. Когато видя безпомощните, зовящи движения на краката й, той се усмихна и тихо изруга, усещайки как тялото му внезапно се изопва, завладяно от треската на всевечния нагон. Струваше му се невъзможно да я желае отново толкова скоро и толкова много, като че ли за първи път трябваше да утоли мъчителната жажда след дълго бродене в пустинята. Но я желаеше, желаеше я повече от всякога.
И ако продължаваше да гледа приканващата, жадна плът, наистина отново щеше да я обладае.
Жана изохка тихичко — той я вдигна като перце и я положи по корем. Опита се го да попита нещо, но забрави веднага въпроса си, усещайки как ръцете му се плъзгат под нея и сграбчват гърдите й. Отново я заля огнен потоп. Той мачкаше зърната й, докато се втвърдиха. Тя дишаше на пресекулки. Горещият му дъх пареше гърба й, зъбите му опипваха тила й и тя тихичкото простена името му.
— Гарване, желая те!
Разнесе се сподавен вик, когато здравите му пръсти стиснаха нежно зърната й, а някъде ниско долу в слабините пламна огън. Кракът й се прегъна, докато тя се опитваше да се обърне, мъчейки се инстинктивно да се окаже под неговото тяло. Коляното му се плъзна между краката й, притисна я и направи обръщането невъзможно.
— Не ме ли искаш? — попита тя задъхано.
— О, искам те! Искам те и още как! — отвърна той, стиснал зъби, сякаш това би му помогнало да обуздае дивото желание. — Желая те безумно, до несвяст! Ти си така невероятно изкусителна, до теб забравям всичко, с едно движение на тялото си сломяваш волята и разума ми! — добави той на пресекулки. — Не виждаш ли, не чувстваш ли какво правиш с мене?
Жана усети твърдата мъжественост на Гарвана между бедрата си. Раздвижи се лекичко — милваше го и му се наслаждаваше по единствения възможен за нея начин. Наградата й бе едно дрезгав стон на удоволствие. След това ръката му се плъзна нежно по гърба й, докато пръстите му намериха топлата гънка между хълбоците й. Продължи бавно да ги плъзга надолу, докато достигна до онова интимно скривалище на женски тайни.
— Господи, колко си топла! И цялата тази топлина ме очаква… — прошепна Гарвана, а зъбите му оставиха малки розови следи на хълбока й. В гърлото му забълбука дълбок сподавен смях, а грубата му ръка
