продължаваше да я възбужда. Беше му трудно да повярва, струваше му се невъзможно нейното желание да е сравнимо с неговото. Отново и отново изричаше името й, а зъбите му бележеха по гърба й огнената диря на страстта.
Жана сякаш беше оглушала, ослепяла. Сетивата й възприемаха единствено милващата ръка на Гарвана, която я оставяше без воля, мисли, без дихание. Отмести се инстинктивно, за да даде простор на възпламеняващия досег с плътта й. Мазолестите му пръсти се движеха бавно, търсеха и милваха най- чувствителните точки на женствеността. Тя извика и хълбоците й започнаха да следват ритмичното движение на неговите пръсти. Тихите й чувствени стонове постепенно се извисяваха и се превръщаха във вик на удоволствие.
— Господи! — чу тя дрезгавия му задъхан глас. После той я обърна по гръб и плъзна бавно устни по бедрата й. — Искам те цялата! Цялата!
Допирът му сякаш възпламени в тялото й електрически заряд и накара кожата й да настръхне.
— Гарване, аз…
— Знаеш ли, имаш вкус като морето — прошепна той — солена, тайнствена и дива.
Когато Гарвана разтвори краката й, Жана му отдаде всичко, което той искаше без капка колебание. Остави се изцяло в ръцете му, защото просто не можеше да бъде друго. За него вече не съществуваха тайни на женската й същност и на страстния копнеж да бъде негова. Той бе събудил и разпалил извечния инстинкт на жената в нея със своите нежни, жадни милувки и бе оставил безпомощна като новородено.
Гърбът и се огъна назад, сякаш я разкъсваше нещо яростно и диво, огъна се и цялото й тяло.
— Гарване — изкрещя тя, впивайки ноктите си в раменете му, защото той беше едничкото истинско нещо на света, който сякаш бавно се отделяше от нея. — Гарване!
Единственият отговор беше тихия звук от зъбите му, които нежно я хапеха, и я държаха в плен на любовта му. Устните й шептяха и стенеха неговото име, а тялото й, с всеки изминал миг, сякаш се канеше да експлодира от напрежение и акумулирана възбуда.
Отново извика името му. Този път силата на сетивните усещания като че ли я уплаши, защото й се струваше, че всеки момент изпепеляващите му целувки ще я лишат от разум.
— Всичко е наред — каза Гарвана с пресипнал глас — Не бой се, няма да те нараня! — Целуна много леко, внимателно нежната й плът. — Предай се, малкото ми, безстрашно войниче. Остави ме да те любя.
— Да… — прошепна тя, а той отново я целуваше.
— О, да!
И тогава целият свят да изчезне. Остана само екстазът. Ръцете му се вкопчиха в бедрата й, притискайки я до себе си, а той я милваше и милваше… Вълните на върховната наслада заливаха плътта й като вихрушка, като ураган, който гасеше и разпалваше отново огъня във всяка нейна клетка. Възторжен гърлен вик и неудържима тръпка предизвестиха кулминацията.
Когато накрая и последната тръпка заглъхна в тялото на Жана, Гарвана полека се плъзна нагоре, поемайки с език влагата, с която страстта бе белязала кожата й. Желанието му да проникне в нея бе диво, почти свирепо, че просто го уплаши, но не направи нито едно движение, за да я обладае. Знаеше, че тя бе утолила своята жажда и не очакваше сега да го желае.
— Гарване — прошепна тя и посегна пипнешком към хълбоците му. — Искам те! Моля те, вземи ме!
Почувства влагата от нейните сълзи на бузата си и я притисна в прегръдката си. Изпита облекчение и мъка, когато притисна твърдата си плът в нея.
— Искам те, ела в мене! — Тя го докосна с любящи пръсти. Самата мисълта да го погълне в себе си я накара да се разтрепери. — Желая те, искам те почувствам целия, Гарване! Искам да усетя как се движиш в мене.
Гарвана затвори очите си и направи отчаян опит да се въздържи. Знаеше, че Жана може да е била девствена, че не трябва толкова скоро да я обладава. Но знаеше също така, че ако не почувства отново да го обгръща нейната любяща плът, щеше умре.
— Жана… — започна той. Трябваше по някакъв начин да й обясни защо ще бъде по-добре, ако почакат малко.
— Ти беше прав! — не го остави да се доизкаже Жана. Впи нокти в изваяните мускули на могъщия му гръб, за да го привлече към себе си. — Ще убия или ще умра, за да те имам в себе си.
Вълнение разтърси Гарвана извън душа, всичко наоколо изведнъж се промени, изгуби се, изчезна някъде — остана само жената, която го гледаше с греещи като звезди две сиво-зелени очи.
— Ще те нараня… — таза много тихо той.
— Не! — отвърна твърдо Жана и леко извъртя хълбоците си, така че Гарвана да се притисне до съкровения извор на наслада. — Създадена съм, за да ме любиш.
— Сигурна ли си? Наистина ли ме желаеш? — попита дрезгаво и се вгледа напрегнато в очите й, готов да се отдръпне при най-малкия признак за болка и нежелание.
— О, да! Сигурна съм! Абсолютно сигурна! — каза тя с пресипнал глас. По тялото й плъзнаха онези сладки тръпки на страстта, която отново се разпалваше, подклаждана от неутоленото желанието на Гарвана.
Той я почувства така ясно, както и самата тя. Извика тихо и впи устни в нейните. Целуваше я с див копнеж и неподвластна страст. Движенията им се сляха в един-единствен ритъм и двамата стенеха и крещяха от любов. Тя беше топлина и вълшебно обещание, което го обгръщаше, зовеше го, обичаше го, изпълваше го целия. Обгърна го както мъглата обгръща вековните дървета в гората, плътно, неделимо, прониквайки в най-съкровеното, в скритата му същност, изпълвайки го, тъй както я изпълваше и той. Екстазът ги връхлетя като буен вятър, възседнал сребристия си кон, разтърси пламналите им тела с мощта на силен взрив, а те крещяха от възторг, вкопчени един в друг, оставяйки някъде в тъмнотата да потъне останалият свят.
Седма глава
Жана постепенно се разбуди. Беше сънувала някакъв странен и прекрасен сън — че лежи на плажа, а слънцето я облива с топъл, златен водопад. Тя се усмихна и лениво се протегна в обгръщащата я топлината.
Гарвана погали отново с грамадната си ръка тялото на жената до себе си, наслаждавайки се на нейната неприкрита, съвсем искрена сексуалност. Почувства се едновременно безкрайно горд и много виновен, като разбра, че досега тя никога не бе имала любовник. Беше убеден, че ако съдбата не бе пресякла пътищата им и той не беше й спасил живота, ако не бяха принудени от бурята да останат затворени тук двамата в този безлюден залив — този красив и див Рай — Жана не би го пожелала повече, отколкото всеки друг мъж.
Беше се възползвал от самотата им, а също и от чувството й на дълбока признателност, която всеки нормален човек би изпитвал към своя спасител, тъй като — нямаше защо да се лъже — той я желаеше с такава всепоглъщаща страст, каквато не бе чувствал към нито една жена.
Ето, че сега отново се повтаряше същото. Желаеше я — без значение дали бе правилно или не, дали бе страст или благодарност това, което тя изпитваше към него, дали се намираха в рая или в ада — все едно, той я желаеше. Тя бе смеха на вятъра, тя бе сребърната мъгла, която обвиваше вековните кедри. Тя бе тайнственият вкус на морето и щедростта на самия живот. Би дал живота си, за да може да повярва, че Жана би дошла при него, с него, независимо от това къде и как съдбите им се бяха кръстосали.
Знаеше обаче, че истината не е такава. Ако се бяха срещнали при други, по-нормални обстоятелства, тя щеше да го удостои само с един бегъл, любопитен поглед, учудена вероятно от огромния му ръст и мрачните, груби черти на лицето му, щеше да се усмихне любезно и да го отмине.
Гарвана знаеше, че Жана е дар, с който древните богове на хайда са дарили един самотен гарван. Жестоките богове на хайда, които дават подарък на един мъж, само за да го накарат да познае разкъсващата болка и страданието, когато си го вземат обратно. Гарвана знаеше също така, че няма начин да се бориш с боговете, не бе възможно да запазиш подаръка, да предотвратиш мъчителната загуба. Единственото, което му оставаше бе да я обича много, да се грижи за нея и когато дойде времето, да отвори ръце и да я пусне на свобода, молейки се на боговете тя никога да не изпита самосъжаление, угризения, че
